Решение № 934 от 29.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Варна, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201787 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. А. С. от с.К., общ.Х., обл.Б., срещу Наказателно постановление № 26-0460-000158/30.03.2026г. на началник РУ в ОД на МВР-Варна, Пето РУ-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради наличие на процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Привежда доводи за наличието на следните нарушения на процесуалните правила: непосочване от наказващия орган на акта за установяване на административно нарушение, въз основа който е издадено наказателното постановление; непълно описание на фактите около извършването на нарушението; наличие на корекция в съдържанието на акта, която не е удостоверена по надлежния ред; несъответно на нормативните изисквания връчване на наказателното постановление. Сочи също, че незаконосъобразно собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията му, във връзка с което претендира незнание за това обстоятелство, а съответно- и липса на виновно поведение. Позовава се в тази 1 връзка на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което счита за приложимо в разглеждания случай и което намира за запазило сила след настъпилите нормативни изменения. Намира, че са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид краткия срок след дерегистрацията, в който е извършено деянието и с оглед липсата на настъпили вредни последици. С тези аргументи моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба в подкрепа на жалбата чрез процесуалния си представител адв.Д.Г., като сочи допълнително, че по повод вмененото му нарушение е била издадена заповед за ПАМ, която е била отменена от Административен съд-Благоевград. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предл.2 от ЗА.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят бил управител на „Валмарг“ ЕООД-с.К..

Дружеството било собственик на лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№ ***.

По отношение автомобила през м.януари 2026г. не била налична активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което от Гаранционен фонд била подадена информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна и на 03.02.2026г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Дружествотособственик обаче не било уведомено за това обстоятелство по надлежния ред и съответно то не било известно на жалбоподателя. Поради това на 16.02.2026г. около 16,02 ч. той управлявал процесния автомобил по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна. В близост до спирка „Студентска“ С. бил спрян за проверка от служители на Пето РУ при ОД на МВР-Варна, които извършили проверка чрез работна станция за отдалечен достъп–РСОД и установили, че 2 към момента на управлението му автомобилът е служебно дерегистриран.

Във връзка с тези констатации на същата дата на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г.

По случая била образувана и прокурорска преписка, по сигнал за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП от 10.03.2026г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за сведение, в резултат на което на 30.03.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В. С. била наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Г. С. Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият се явява непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото, тъй като не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което показанията му следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.

Изявленията на свидетеля кореспондират и на приложените по делото писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са приложените: справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна относно промените в регистрацията на процесния автомобил, както и справка за собствеността и регистрацията на превозното средство.

От служебно извършена проверка в общодостъпната интернетстраница на Гаранционен фонд се установява липсата на застрахователен договор към датата на служебно извършената дерегистрация, като същата информация се съдържа и в приложената по делото справка от Гаранционен фонд.

За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното производство от 10.03.2026г. на ВРП, ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени 3 процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ), в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че наказателното постановление не е било връчено по надлежния за това ред. Същото е връчено чрез ССЕВ на 15.04.2026г. и очевидно незабавно е достигнало до жалбоподателя, предвид обстоятелството, че още на следващия ден същият е депозирал жалба. При положение, че лицето е успяло своевременно и адекватно да организира защитата си, не би могло да се счете, че процесуалните му права са били накърнени, поради което и не е налице необходимост от по-подробно изследване на обстоятелствата около връчването на НП.

Не представлява процесуално нарушение и непосочването в НП на акта, на който същото се основава. Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН- след постановяване на отказ от прокурора да образува досъдебно производство. Поради това съставеният при проверката акт е без правно значение, а сочените в жалбата пороци на последния /които освен това не се констатират в приложеното по делото копие/, не следва да се обсъждат.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Посочени са надлежно времето и мястото на извършване на нарушението, автомобилът, който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, а също и датата и правното основание на прекратяване на регистрацията му. При това положение 4 фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен. Посочването, че справката е извършена чрез РСОД, не касае елементите на нарушението, а внася единствено допълнителна яснота, поради което използваната абревиатура по никакъв начин не е затруднила възприемането на релевантните към деянието факти, още повече, че жалбоподателят има възможност да се запознае с всички доказателства по делото в хода на съдебното производство.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, С. несъмнено е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се 5 твърди от наказващия орган, на водача да е било известно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Дерегистрацията на превозното средство изобщо не е доведена до знанието на неговия собственик.

Жалбоподателят освен това, макар и управител на дружеството, не е нито собственик, нито ползвател на автомобила и няма данни да е бил уведомен или да е узнал по какъвто и да е друг начин за неговата дерегистрация. След като не е доказано знанието от страна на водача на факта на служебно прекратената регистрация, не е доказано и че деянието е извършено виновно.