Решение № 5001 от 17.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11259/2025
- Вид
- Решение № 5001
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Валерия Банкова, ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за водите
- чл.79,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.84,ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 3, ал. 1, т. 2 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
РЕШЕНИЕ
№ 5001 гр. София, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100511259 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 10845 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 70733/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас, против Г. И. Д. обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите: 748,62 лв (седемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), представляващи стойността на „доставена , отведена и пречистена вода” от ответницата, доставяна по договорни отношения между нея и дружеството-ищец през периода от 09.06.2020г. до 17.08.2021г. за обект, находящ се в град Созопол, местност „Буджака” , ул.****, с абонатен № 223573, и 121,75 лв. (сто двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от 26.07.2021г. до 10.04.2023г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 13.04.2023г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№22754/2023г. по описа на СРС,68 състав.
Със същото решение „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. И. Д. сумата от 500 лева (пестотин лева), представляващи направените от ответницата разноски по настоящото исково производство– платеното адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.3 ГПК).
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът счита, че неправилно съдът е посочил, че между страните е налице спор относно отчитането на общия водомер и на индивидуалните водомери във всеки обект от комплекса, въпреки че процесуалният представител на ответника е заявил, че спорът е единствено по отношение на данните и начислените суми от 1 общия водомер. Твърди, че вземането на ищеца произтича от представените по делото фактури от 25.08.2021 г., 26.07.2021 г. и 21.06.2021 г. Въпреки констатираното разминаване в цените за услуга „пречистване“ във фактурата от 25.06.2021 г., то е издадено кредитно известие и сумата по фактурата е намалена с 48,17 лева, като това несъответствие би могло да бъде отстранено и с елементарно математическо действие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна възразява срещу довода на въззивника, че спорът между страните бил единствено по отношение на начислените суми от общия водомер. Сочи, че от приетото по дело заключение на СТЕ се установявало, че ищцовото дружество не спазвало нормативната уредба. Твърди, че се вписвал данни по индивидуалните партиди без реално засичане на измервателните уреди. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок, от ищеца, чрез адвокат А. М., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на 748,62 лева, претендирани като неизплатена сума за потребена вода и водоснабдяване на имот, град Созопол, местност „Буджака” , ул.****, с абонатен № 223573, както и сумата от 121,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.06.2020 г. до 17.08.2021 г.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите/ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), съгласно която потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Между страните по делото не е спорно, че в качеството й на собственик на процесния недвижим имот ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от приложимите към процесното правоотношение Общи 2 условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас (Общите условия), отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена, и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
По делото е представена справка-извлечение от показания на водомер, отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера: Созопол, Бузлуджа, ул. ****, от която се установява следното: количеството вода възлиза на общо 82 кв.м., а количеството разпределение възлиза на 157,94 куб.м. По делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно дадено и кредитира с доверие. Според констатациите на експерта във водоснабдения обект е монтиран един брой водомер модел ВКЕСВ 3, Беласица, Петрич, фабричен номер 0005955, който модел измервателен уред се отчита чрез визуално снемане на показанията на уреда. Мобилното устройство на доставчика на ВиК услуги се използва за записване на така отчетените показания. Според вещпото лице и съгласно приложената по делото справка-извлечение по кориците на делото общото изразходено количество вода, преминало през измервателното устройство във водоснабдения обект за периода на отчитан от 09.06.2020 г. до 17.08.2021 г. е общо 82 куб.м. Според вещото лице определянето на количествата ползвани ВиК услуги по процесния централен водомер е извършено пропорционално на отчетеното потребление за част от водоснабдените обекти, за които се отчита общото количество доставени ВиК услуги за комплекса, в който се намира водоснабдяваният обект. Според вещото лице не е спазен редът на разпределение съгласно чл. 39, ал.2 от Наредб № 4, като начислените количества от разпределение е общо 157,94 куб.м. Според вещото лице при начисляване на разпределеното количество за общи нужди не е спазен редът на разпределение съгласно чл. 39, ал. 2 от наредаба № 4. Съгласно заключението отчетеното количество за този вид услуги е фактурирано по одобрените от КЕВР цени за този вид услуги във фактури № 00422198560 от 25.08.2021 г. и № 0042049310 от 26.07.2021 г. Отчетеното количество за този вид услуги не е фактурирано по одобрените от КЕВР цени за този вид услуги в частта „пречистване“ по фактура № 0041906475 от 25.06.2021 г. Приложените цени са 0,847 лева за услуга до дата 31.12.2020 г. и 0,761 лева от 01.01.2021 г.
Противно на формираните от първоинстанционния съд правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск е доказан по основание, като по делото се установява, че до собствения на ответницата имот са доставяни ВиК услуги, като от представената по делото справка-извлечение и заключението на съдебнотехническата експертиза се установява и стойността на доставените ВиК услуги във връзка с показанията на индивидуалния водомер. Неоснователни са правните доводи на ответницата, изложени в отговора на въззивната жалба, че не е спазена процедурата по отчитане. Съгласно чл. 23, ал.
4 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.
Бургас (Общите условия), отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена, и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Следователно доколкото в случая измерването е осъществено чрез мобилно устройство по електронен път, то не намира приложение изискването отчитането да бъде извършено в присъствието на потребителя или на него представител.
Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза общото изразходено количество вода, преминало през измервателното устройство във водоснабдения обект за периода на отчитан от 09.06.2020 г. до 17.08.2021 г. е общо 82 куб.м. Стойността на ВиК услугите по фактурите от 25.08.2021 г. и 26.07.2021 г., фактурирана по одобрените от КЕВР цени възлиза на 52,93 лева без ДДС или 63,52 лева с ДДС. По отношение на фактурата от 25.06.2021 г. вещото лице е посочило, че отчетеното количество услуги не е фактурирано по 3 одобрените от КЕВР цени, тъй като са приложени цени за промишлени и други стопански потребители вмсто за битови и приравнените към тях потребители. Това обаче не е основание за отхвърляне на иска, предвид това, че доколкото е доказано основанието на претенцията, нейният размер подлежи на определяне по реда на чл. 162 ГПК. Следователно количеството на доставени ВиК услуги, фактурирано по фактура от 25.06.2021 г. възлиза на 59 куб.м. Видно от приложеното на л. 10 Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР одобрените цени на ВиК услуги, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.
Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc9ee88c-f51a-4d1d-af40-99f0cdc153bd