Определение № 1820 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1820 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20248002900448 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Ю. О. З. обжалва Решение № 577/21.08.2023 г. по в.т.д. № 141/2023 г. на АС-София, с което е потвърдено Решение № 260701/28.11.2022 г. по т.д. № 829/2020 г. на СГС за отхвърляне на предявените от него срещу „ОЛД СКУЛ“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 29, ал. 1 ЗДД, чл. 34 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 76, ал. 2 ЗАПСП за защита на права, произтичащи от сключения между страните договор за участие в телевизионно предаване „Игри на волята“.

Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Като нарушен материален закон се сочи разпоредбата на чл. 74 ЗАПСП. Според касатора тя изброява неизчерпателно възможните начини на представяне на едно произведение от артистизпълнител и обхваща и съвременните съвременни художествени форми като риалити шоу, чиято легална дефиниция, дадена в ЗФИ, не изисква участие само на професионални артисти. Касаторът поддържа, че предаването „Игри на волята“ е реализация на сценарий, притежава елемент на оригиналност и е насочено към привличане на зрителски интерес посредством типизиране на образите на участниците съгласно предварително заложени сюжетни линии, така че да забавляват зрителя извън чисто състезателния характер на предаването, и в този смисъл наподобява театрална постановка. Допълва, че по време на участието си е следвал предварително начертаната от продуцента линия на игра и използвайки умствени и физически усилия, е интерпретирал правилата и сюжета по начин, позволяващ му да впечатли зрителите, целенасочено е моделирал поведението си в задаваните от продуцента физически и междуличностни конфликти и е изградил образ, различаващ се от реалния му. Заявява, че подчинеността му на решенията на продуцента личи от правото на последния едностранно да структурира и изменя събитията в предаването, както е сторил това с финалната битка. При тези съображения касаторът счита, че е изпълнявал произведение по смисъла на чл. 74 ЗАПСП и поради това му се дължи справедливо възнаграждение по чл. 76, ал. 2 ЗАПСП, 1 каквото в противоречие на закона не е било уговорено с процесния договор.

Наред с това се поддържа и оплакване, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и така е стигнал до грешни изводи по доводите за нищожност на договора поради заобикаляне на нормите на трудовото право, неравноправност и нарушение на добрите нрави предвид явната нееквивалентност на престациите и обусловеността на насрещната престация („голямата награда“) единствено от волята на продуцента, който може сам да променя правилата на играта. Касаторът допълва, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е допуснал служебно релевантни за спора експертизи, а в резултат от това е постановил необосновано решение в противоречие с логическите и техническите правила. Достъпа до касационен контрол касаторът обосновава с основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2, пр. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ОЛД СКУЛ“ ООД заявява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационните доводи по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК.

По два от исковете въззивното решение не подлежи на обжалване с оглед въведения с чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК праг – искът по чл. 59 ЗЗД за заплащане на паричната равностойност на обогатяването на ответника от участието на касатора в презаснемането на финалната битка след изтичане на срока на договора, извършено на 23.10.2019 г. и на 06.11.2019 г., е предявен като частичен за сумата от 5 000 лв., а искът, квалифициран от ищеца и съда по чл. 49 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответника, свързано с едностранна промяна на правилата и презаснемане на финалната битка, е предявен частично за сумата 1 250 лв. Тези искове не са обусловени от исковете с цена над 5 000 лв., тъй като с тях не се предявяват акцесорни права или права, чието възникване е поставено в зависимост от възникване на правата по другите искове. В тази връзка следва да се посочи, че обусловеността с другите искове, за които касационният контрол е допустим, зависи не от волята на страната, а от съотношението на правата в обективната действителност. Поради това, независимо че горепосочените два иска са заявени в исковата молба „в евентуалност“ на искове с по-висока цена, те не се намират в подобна процесуална зависимост, тъй като такава не се наблюдава между материалните правоотношения, от които произтичат съдебно предявените вземания (неоснователното обогатяване от престиране след срока на договора и претърпяването на неимуществени вреди от неправомерното поведение на ответника при заснемане на предаването са все факти, необусловени от валидността/нищожността на договора, нито от качеството на ищеца като артист-изпълнител). Поради това, за да е допустим за тях касационният контрол, те следва самостоятелно да отговарят на изискването по чл. 280, ал.

3, т. 1 ГПК (и то с частичния си размер), а доколкото в случая това не е така, в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

По жалбата в останалата част съдът установи следното:

Касаторът е предявил срещу „ОЛД СКУЛ“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално – чл. 29, ал. 1 ЗЗД, чл. 34 ЗЗД, чл.

2

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 76, ал. 2 ЗАПСП, изброени според обективното съотношение на материалните правоотношения, както следва: за обявяване нищожността, а евентуално – за унищожаване поради измама на договор за участие в телевизионно предаване „Игри на волята“, и заплащане на реституционно вземане за получената от ответника без основание/на отпаднало основание непарична престация под формата на участие на ищеца в предаването; при действителност на договора – за заплащане на уговорената парична награда и за заплащане на справедливо възнаграждение, дължимо на ищеца в качеството му на артист-изпълнител в процесното предаване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което всички искове са отхвърлени, въззивният съд е препратил към установената в мотивите му фактическа обстановка, а именно: между страните е сключен договор, по силата на който касаторът се е задължил да участва за определен период в заснемането на телевизионно предаване при спазване на правилата за участие и изискванията на продуцента, а ответникът е поел задължението да даде на ищеца парична награда, ако същият бъде обявен за победител, но без да му заплаща възнаграждение за отстъпените права за ползване на заснетите кадри и съпътстващи материали; според установените за предаването правила е следвало да се проведе финална битка, която да излъчи двама финалисти, а победителят сред тях да се избере със зрителски вот чрез кратки текстови съобщения (СМС); по метеорологични и технически причини са проведени три финални битки, последните две от които – на 29.10.2019 г. и на 06.11.2019 г. (след формално уговорения краен срок), като и в двете ищецът е бил излъчен за финалист; според данните, удостоверени от дружеството, отчело изпратените СМС към номерата на всеки от двамата финалисти, не се установява ищецът да е събрал повече зрителски гласове от другия финалист.

Въведеното с въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателства, е счетено от въззивния съд за неоснователно поради ирелевантност на поисканите от въззивника експертизи (това е послужило като основание за отхвърляне и на направените с въззивната жалба искания за изслушване на повторни експертизи и по чл. 192 ГПК). За правилен е приет и фактическият извод, че действителният брой на подадените за касатора зрителски гласове не е по-голям от гласовете за другия финалист. В тази връзка въззивният съд е аргументирал, че данните относно изпратените СМС като графични по смисъла на чл. 248, ал. 2, т. 1 ЗЕС не се съхраняват понастоящем, но е анализирал статистическите данни от мобилните оператори и е потвърдил, че същите сочат за победител другия финалист. По оплакването за нарушение на чл. 74 ЗАПСП въззивният съд е посочил, че нито една от формите на представяне на артист-изпълнителя, изброени в тази разпоредба (и в определението, дадено в приложимата конвенция), не съвпада с процесния случай, при който ищецът е участник в телевизионна игра, стремящ се да я спечели, и поведението му пред камера, дори да е било насочвано от ответника към определена линия, не съставлява съзнателно интерпретиране на сценарий или изпълнение на произведение.

Като неоснователно е преценено и възражението за нищожност на договора поради явна нееквивалентност на престациите, тъй като договорът не е възмезден с предмет имуществени права. Допълнено е, че в случая е налице поето при разумен и допустим риск алеаторно задължение, което се дължи от ответника под условие. Според въззивния съд не противоречи на добрите нрави и правото на продуцента едностранно да изменя правилата, защото 3 предаването е развлекателна програма, целяща да ангажира зрителски интерес, а за участника е предвидено право при несъгласие с променените правила да прекрати участието си. Отречена е нищожност на целия договор и поради евентуална нищожност на неустоечните му клаузи, както и поради това, че с него се прикрива трудов договор. Счетено е и че в полза на ищеца не е възникнало вземане по чл. 59 ЗЗД, тъй като участието на касатора в заснемането на съответните кадри е извършено по силата на валидно сключения договор.

При тези данни не се установява посоченото от касатора касационно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Последното предполага решението да е постановено при тежко и видимо от самия акт или от мотивите към него нарушение на материалния или процесуалния закон или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без извършване на анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на отменен закон или прилагане на закон в противоположния му смисъл, нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или формиране на изводи в явно противоречие с логическите правила).

Първият довод, с който касаторът обосновава очевидната неправилност, е за противоречие с формалната логика на извършената от съда преценка относно характера на участието му в предаването. В касационната жалба обаче този довод е аргументиран чрез позоваване на конкретни факти, като подчиненост на сценарий, интерпретиране на зададена от продуцента роля и т.н., които са установими не от мотивите на съда, а от събраните доказателства, и в този смисъл не са очевидни.

Вторият довод относно очевидната неправилност на решението е свързан с погрешното според касатора игнориране на явната нееквивалентност като порок, относим към процесния договор. Очевидността и на този довод обаче не следва от мотивите към решението, тъй като изводът на съда е основан на съдържанието на договора и преценката за правилността му предполага анализ на договорените клаузи и тълкуването им, включително съобразно поведението на страните при сключване на договора и по време на неговото изпълнение.

Непроизнасянето от въззивния съд по въведени с въззивната жалба възражения също не води до очевидна неправилност на решението, а съставлява процесуално нарушение, което би могло да обоснове друго основание за допускане на касационно обжалване. Освен това този довод е свързан с оплакването за погрешна преценка относно липсата на предявен иск с правно основание чл. 59 вр. чл. 34 ЗЗД, каквато съдът действително е направил, но въпреки това е изложил и съображения за несъществуване на извъндоговорно вземане предвид установената договорна връзка между страните.