Решение № 117 от 06.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Враца, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420105224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Ц. Н. Р., ЕГН **********, чрез адв. А. К., против Ц. З. Р., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 25.03.2000 г., като родените от брака деца са пълнолетни. Заявява, че първоначално отношенията им били добри, но впоследствие конфликтите им зачестили и през последните 6 години били ежедневие. Ответникът заминал да работи в Германия, а ищцата напуснала семейното жилище. От една година са разделени и не общуват помежду си. Счита, че брачната връзка е непоправимо разстроена.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните брак и се постанови след брака да носи предбрачното си име – Р.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Р..

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за сключен граждански брак № 217210 от 25.03.2000 г., издадено от Община Бяла Слатина въз основа на акт за граждански брак № 11/25.03.2000 г., се установява, че на същата дата Ц. З. Р. и Ц. Н. Р са сключили граждански брак в гр. Бяла Слатина, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име Р..

Видно от представените копия от удостоверения за раждане, родените от брака 1 деца на страните са пълнолетни.

За установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К Т Т – майка на ответника, която заявява, че двамата съпрузи са разделени от 6 години, като отношенията им се развалили заради пари. Заявява, че ищцата изтеглила множество кредити и към днешна дата дължала около 100 000 лева. Ответникът заминал да работи в Германия, за да изплаща тези нейни задължения, а тя дори не му казвала за какво е похарчила парите. Ответникът нямал вече доверие на ищцата и двамата общували само по повод въпроси, касаещи децата им. Свидетелката сочи, че в разговори синът й заявявал, че желае да се разведе със съпругата си и не знае тези пари защо той ги плаща.

Други относими доказателства по делото не са ангажирани.

С оглед така възприетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл.

49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината, както и иск по чл. 53 СК за фамилното име след развода, като ищцата желае да носи предбрачното си фамилно име – Р.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т. н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.

С оглед установените в процеса факти, съдът намира, че между съпрузите действително е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. От доказателствата по делото се установи, че страните са се разделили преди 6 години, като преди това отношенията им са се влошили заради това, че ищцата изтеглила огромна сума пари под формата на кредити, които не казала на съпруга си за какво е похарчила и след като не ги върнала, се наложило той да ги връща. Налице е липса на доверие между двамата, с каквото следва да се характеризира всяка брачна връзка. Двамата са преустановили всякакъв контакт помежду си, не поддържат никаква връзка помежду си и не комуникират един с друг освен по въпроси, свързани с децата им.

Понастоящем живеят в различни държави.

Ето защо с оглед продължителната фактическа раздяла между съпрузите, живеенето им в различни държави и липсата на всякакъв контакт, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от всякакво съдържание. Това налага 2 нейното прекратяване. След като двамата съпрузи не само не изпитват един към друг обич, привързаност и взаимно уважение, а не поддържат помежду си никакъв контакт, то продължаване на брачната връзка е безпредметно. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. С оглед на това, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Това фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в СК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос.

Според чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Страните нямат непълнолетни деца и не претендират издръжка един от друг.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите.

Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Р. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 25,56 евро за решаване на делото. Ищцата е внесла 25 евро, от които 12,78 евро са за образуване на делото. Следователно страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Враца по 6,67 евро – държавна акса за решаване на делото..

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Ц. Н. Р., ЕГН **********, и Ц. З. Р., ЕГН **********, сключили граждански брак на 25.03.2000 г. в 3 гр. Бяла Слатина, за което е съставен акт за граждански брак № 11/25.03.2000 г. на Община Бяла Слатина, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Ц. Н. Р., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Р.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Ц. Н. Р., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.

Враца сума в размер на 6,67 евро, представляваща държавна такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Ц. З. Р., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.

Враца сума в размер на 6,67 евро, представляваща държавна такса при решаване на делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Враца.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4