Решение № 2642 от 22.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10353 от 03.06.2025г., постановено по гр. дело № 4252/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.

И. П. положителни установителни искове за признаване за установено, че А. И. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 544,78 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „********, северен близнак, аб. № 64866, както и сумата от 97,73 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г., както и сумата от 19,32 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и сумата от 4,30 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 16.07.2021г. до 15.05.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.06.2024г. по ч. гр. д. № 32482/2024г. по описа на СРС, II ГО, 156-ти състав.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата са изложени съображения, че решението е необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочат, че по делото било установено, че ответникът бил съсобственик на процесния топлоснабден имот. Считат, че съдът неправилно бил приел, че ответникът А.

1

П., въпреки че бил един от титулярите на правото на собственост върху топлоснабдения имот не бил клиент на топлинна енергия. Неправилно СРС бил приел, че след като от Т. П. имало подадено заявление-декларация, то само той бил задължен да заплаща начислените суми за топлинна енергия за процесния период. Поддържат, че за да се приемело, че това е така, трябвало съгласие на всички останали съсобственици. Такова съгласие в случая липсвало. Считат, че с оглед процесуалното поведение на ответника, а именно неподаване на отговор на исковата молба и неизразяване на становище по основателността на предявените искове, твърдените в исковата молба обстоятелства били безспорни. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от А. И. П..

Третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взел становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността му намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът за съществуването на договорно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и А. И. П. за доставка на топлинна енергия, съответно – дали ответникът има качеството потребител.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява 3 придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде, както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай е приет препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том 12, дело № 2108/1955г. на нотариус Х.О., от който се установява, че на 01.07.1955г. А.С.К. е продал на Г.П.В. и И.П.С. собственото си празно дворно място, находящо се в гр. София, представляващо част от нива, находяща се в землището на село Бояна, Софийско, местност „Герено“, цялата от 7 дка.

От приетия препис от Нотариален акт за отчуждаване по регулация № 173, том IV, нот. дело № 823/1958г. се установява, че е признато право на собственост на Г.П.В. и И.П.С. на празно място, находящо се в гр. София, местност „Красно село“, с пространство от 36 кв. м., съставляващо част от парцел III, от кв. 60 по плана на гр. София, Красно село, Боянско, собственост на СГНСДТ /Софийски градски народен съвет на депутатите на трудещите се/.

Представен и е Нотариален акт за суперфиция № 95, том IX, нот. дело № 14701/1958г. от който се установява, че Г.П.В. е отстъпил право на И.П.С. да построи със свои средства и за своя сметка една жилищна сграда в имот в гр. София, местност „Герено“, с квадратура от 425 кв. м., който парцел съставлява III, 3 в квартал 60 по плана на гр. София – Красно село.

От приетия препис от Нотариален акт № 147, том XXXII, дело № 5954/1970г. на нотариус Х.О. се установява, че на 25.12.1970г. И.П.С. е дарил на сина си А. И. П. 1/3 идеална част от следния собствен недвижим имот: северната част от къща близнак, която е изградена в северната част на дворното място, съставляващо урегулиран имот с планоснимачен номер 3 от кв. 60 по плана на гр. София, местност Красно село, Боянско и 1/3 идеална част от общото дворно място, цялото от 430 кв.метра.

От приетия препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том В, рег.

№ 986, дело № 43 от 2009г. на нотариус С.П., се установява, че на 19.03.2009г. И.П.С. е дарил на своя внук Б.Т. П. със съгласието на майка му В.Б. П.а ½ идеална част от 4 притежаваните от него 2/3 идеални части от жилище на първи етаж- северен близнак от сградата на ул. „********, гр. София и 3/4 ид. части от жилище на втори етаж – северен близнак от сграда в гр. София, ул. „********“ № 10.

От удостоверение за наследници с изх. № 462/17.10.2023г. по описа на Столична община, район Триадица се установява, че Е.Д.С. е починала на 09.03.1968г., като е оставила за свои наследници по закон А. И. П. и И.П.С..

От удостоверение за наследници с изх. № 236 от 09.02.2017г. по описа на Столична община, район Триадица се установява, че К.И. П.а е починала на 01.03.1993г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си- И.П.С., както и сина си- Т. И. П..