Определение № 4267 от 21.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4267 гр. Варна, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Диана К. Стоянова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501662 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д ответник по гр. д. № 11861/2025 г. по описа на 26-ти състав на Районен съд Варна срещу определение № 8639/25.06.2026 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение № 1850/14.05.2026 г. в частта за разноските.

Според жалбоподателя в случая е налице злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като ищецът К. Н. С., представляван от адвокат М. М., е страна по девет искови производства, образувани срещу дружеството, които са с идентичен текст, предмет и съдържание, исковите молба са с бланкетен характер като съдържанието им е адаптирано единствено формално спрямо конкретните данни по всяко дело. Това поведение сочи, че страната не цели да защити на свои материални права, а основно преследва цел генериране на съдебни разноски, което е несъвместимо с изискването за добросъвестност. Поради това и съдът няма задължение да приложи правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, съответно не следва да определя възнаграждение по всяко от образуваните по тези искови молби дела, което би довело до преустановяване на увреждащата злоупотреба.

В условие на евентуалност са изложени съображения за прекомерност по размер на определеното адвокатско възнаграждение като се сочи, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, не са предприемани редица процесуални действия за доказване на правно релевантните факти, а 1 единствено са представени писмени доказателства от двете страни, участието на адвоката по делото се ограничава единствено до действия по депозиране на искова молба и становище по хода на делото, отделно от това по предмета на спора е формирана небезизвестна на съда многобройна константна практика по прилагането на закона, което допълнително обуславя липсата на правна сложност на делото. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и по същество да допусне исканото изменение на решението в частта му за разноските и постановяване, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, а в условие на евентуалност – чрез намаляване по размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна - ищецът К. Н. С., чрез процесуалния си представител адвокат М. М., ПАК, е представил писмен отговор, в който обоснова становище за неоснователност на частната жалба.

Позовава се и на конкретно сочена съдебна практика.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.248, ал.3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези фактически констатации частната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява за неоснователна.

С решение № 1850/14.05.2026 г., постановено по гр. д. № 11861/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, предявените от К. Н. С., ЕГН **********, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, искове са уважени като сключеният между страните договор за кредит №9878325030/01.12.2020 г. е прогласен за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и ответното дружество е осъдено да възстанови на ищеца платените без основание суми по договора в общ размер на 73,20 евро, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 06.11.2025 г. до окончателно плащане, както и разноските по делото в размер на 51,13 евро. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на М. М., ПАК, сумата 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в полза на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Молбата на ответника по чл.248 ГПК за преразглеждане на произнасянето по отношение на разноските е оставена без уважение като съдът е приел, че поведението на процесуалния представител на ищеца в защита на негово субективно материално право, което съществува, не може да се тълкува като злоупотреба с права, а присъденото общо възнаграждение в размер на 250 евро не е прекомерно с оглед Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а е съобразено с ниската правна и фактическа сложност на делото и наличието на многобройна съдебна практика по подобни спорове.

Неоснователни са доводите за злоупотреба с процесуални права.

Злоупотребата по смисъла на чл. 3 ГПК не може да се презумира само от 2 обстоятелството, че една страна е предявила повече от един иск срещу същия ответник или че процесуалният й представител е водил и други сходни дела.

За да се приеме превратно упражняване на процесуално право, е необходимо по конкретното дело да се установи, че процесът не е използван за защита на твърдяно материално право, а за цел, несъвместима с предназначението на съдебната защита.

В случая не са посочени и представени доказателства за установяване на твърдения в частната жалба – предявени множество искови производства от същия ищец, представляван от същия адвокат, съдържанието на исковите молби по които е идентично, като чрез създаваната верига от граждански дела се цели кумулиране на разноски. Независимо от това следва да се посочи, че едно такова недобросъвестно поведение, на първо място може да се пресече от самия търговец, предоставящ бързо кредитиране – било като преустанови предоставянето на кредит на това лице, било като промени условията, при които предоставя кредитирането при съобразяване на позоваваната от самия него „многобройна константна практика по прилагането на закона“ касателно валидността на договора за потребителски кредит и неговите клаузи. Този търговец може и да предотврати отговорността си за разноски, като, съобразявайки тази „многобройна константна практика по прилагането на закона“, признае иска и изпълни доброволно. Поддържаното оспорване на исковете сочи на правен интерес за ищеца да получи защита на правата си по съдебен ред, а оказаното му в тази връзка професионално съдействие от адвокат не може да се приеме за злоупотреба с право. С оглед на това сочените от ответника – жалбоподател обстоятелства (водени многобройни идентични дела, наличието на трайно установена и непротиворечива съдебна практика) могат и следва да се отчетат единствено при определяне на размера на дължимото възнаграждение.

Съдът намира, че присъденото в случая адвокатско възнаграждение в общ размер на 250 евро за осъществената защита по двата иска е справедливо и обосновано – същото е съответно на незначителната фактическа и правна сложност на делото, при съобразяване на трайно установената съдебна практика по приложението на ЗПК и потребителската закрила по договори за кредит с небанкови финансови институции, съответстващо на положения труд и обема на осъществената защита. Същото е определено значително под минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за защитата по двата иска (по 204,52 евро за всеки иск), при съобразяване с актуалната практика на СЕС и ВКС, като постига разумен баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение и интереса на насрещната страна да не бъде натоварена необосновано с плащане на прекомерни по размер разноски, т.е. отговаря на критериите за разумност и пропорционалност.

По тези съображения въззивният съд приема подадената частна жалба за неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

3

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8639/25.06.2026 г. на Районен съд Варна, постановено по гр.д. № 11861/2025 г. по описа на ВРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище град София по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1850/14.05.2026 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4