Решение № 454 от 15.10.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Пещера, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100636 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 18.06.2025 г., подадена от Г. Н. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, чрез адв. С. М. от АК – Пазарджик, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:

203508899, гр. София, гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г., сключен между ищеца Г. Н. Л. и ответника "Кредисимо" ЕАД на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г., сключен между ищеца Г. Н. Л. и ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК; и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца Г. Н. Л. сумата в размер на 1708,00 лв – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г. и недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сума в размер на 1600.00 лв., която той следвало да върне на 12 месечни вноски, подробно описани в погасителен план, при фиксирана годишна лихва от 51.60 %, годишен процент на разходите 65.72 % и при обща 1 сума за погасяване в размер на 2088.70 лв. Сочи, че в т.III.12 от Общите условия било предвидено, че кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Сочи, че в момента в който сключил описания по-горе договор за кредит на ищеца бил представен за сключване и договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като му било обяснено, че това е задължително, за да му бъде отпусната заемната сума от 1600,00 лв. На следващо място сочи, че по договора за поръчителство ищецът се задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1168.44 лв., което задължение веднага е разсрочено на 12 вноски, прибавени към месечните погасителни вноски по договор за потребителски кредит. Цитира, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство КРЕДИСИМО е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал. 4, т.2. и всички други вземания на поръчителя по този Договор. В случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към кредисимо и на задължението на потребителя към поръчителя по този Договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Твърди, че е заплатил на отвентика „Кредисимо“ ЕАД парична сума в общ размер на 3507.34 лв., тъй като ответникът е претендирал заплащане към него и на възнаграждението за поръчителство в размер на 1168.44 лв.

Ищецът счита, че от клаузите на процесните договори се налага извод за значително неравновесие на правата на потребителя и търговците. Сочи че, макар отношенията между "Кредисимо" ЕАД, "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и Г. Н. Л. да са регламентирани в отделни договори, считаме се налага изводът, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Излага, че е налице договорна обвързаност между кредитора и поръчителя с изрична уговорка за приоритетно заплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД, което означава че е налице свързаност между юридическите лица. Сочи, че е налице и дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло.

Поддържа, че с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор очевидно се цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Допълва, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Сочи, че в процесния случай възнаграждението за поръчителя не е включено в предвидения по договора за потребителски кредит ГПР, а ако бъде изчислена стойността му с този разход ще се надвиши 2 многократно максималния допустим размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Сочи че невключването на възнаграждението за поръчител в ГПР заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и прави договора за паричен заем недействителен на основание чл. 21 от ЗПК. Доплъва, че посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради което посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

На следващо място сочи, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, като целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поддържа, че в договора за потребителски кредит трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а обратното води до нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП.

Наред с това счита че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се явява клауза за заплащане на допълнително възнаграждение в полза на "Кредисимо" ЕАД, тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и която поради пораждане на последиците по т. 1-т. 10 на чл. 143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Допълва, че клаузата за възнаграждение за поръчителството е в противоречие и с т. 15 на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.

Излага, че действителната цел на съглашенията между страните е различна от обезпечението на кредита. Твърди, че крайният резултат от тяхното сключване е поемането на задължение от потребителя, който следва да заплати възнаграждение на дружеството-поръчител срещу учредяване на поръчителство от негова страна, което не представлява реално обезпечение за кредитора, поради тясната икономическа свързаност между кредитора и поръчителя. Поддържа, че посредством сключването на допустими от закона сделки се преодолява законовата забрана за прекомерно оскъпяване на финансовата услуга. В този смисъл претендира, че процесните договори са 3 недействителни и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че недействителността на клаузата на т.Ш.12 от Общите условия от договор за потребителски кредит № 3080187, както и на недействителността на целия договор за потребителски кредит № 3080187 води до недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство поради противоречие на закона чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и на основание чл.

26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на основание за сключването му.

На последно място ищецът сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи че в процесния случай чистата стойност на кредита е получената заемна сума в размер на 1600,00 лв., като претендира, че остатъкът, който е надплатил в размер на 1708,00 лв., подлежи на връщане като платено при начална липса на основание.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Ответникът не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г. между ищеца, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД, както и твърдението, че ищецът е усвоил главницата по договора за кредит. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че кредитът е изцяло предсрочно погасен, като ищцата е заплатила сумата в размер на 723,39 лева.

Не оспорва и твърдението, че същият е заплатил по сметка на „Кредисимо" ЕАД сума в размер на 1708,00 лв. и, че същата е разпределена за погасяването на задълженията му, различни от вземането за главница по договора за кредит от 1600,00 лв. Моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно, т.к. ответникът признава неизгоден за него факт.

На следващо място твърди, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК, като намира за неоснователни възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Поддържа, че потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Освен това кредитополучателят е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.

Също така ответникът оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП, доколкото поради незадължителния си характер, договорът за предоставяне на поръчителство не 4 попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърди се, че към датата на сключване на договора за кредит и формиране на ГПР „Кредисимо“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, който се сключва след договора за кредит. Поддържа се, че макар и „Кредисимо" ЕАД да е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕАД, „Кредисимо" ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

На следващо място твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст" ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

На последно място сочи, че евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Твърди, че вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит е действително, поради което искът срещу него следва да бъде отхвърлен.