Решение № 2523 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2523 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100500502 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на ответника в първоинстанционното производство „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника – юрк. К., срещу решение № 20270 от 10.11.2025г., постановено по гр. дело № 67382/2024 г. по описа на СРС, 81-и състав, с което по предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД сумата от 1,46 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, с Приложение № 1 от 03.12.2021г., за месечни абонаментни такси по фактура № 442399632, за периода 28.11.2021г. – 27.12.2021г. за мобилни услуги № **** и № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2024г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното плащане.

На онование чл. 78, ал. 1 ГПК „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД сумата от 200 лв., представляваща сторените в производството разноски.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Оспорват се изводите, застъпени в акта на първоинстанционния съд, че е бе значение дали задължението е платено от трето лице, но от името и за сметка на ищцовото дружество, тъй като посочва, че в този случай имуществото му фактически не би намаляло.

Поддържа, че ищецът не е активно-материалноправно легитимиран по предявения иск, след като пропуснал по пътя на пълното и главно доказване 1 да установи, че именно той е лицето, фактически дало имуществената облага на ответника. Поддържа, че дори в случая да е налице „обогатяване“ в имуществото на „А1 България“ ЕАД, то последното не е за сметка на имуществото на „Минолби“ ЕООД.

С тези доводи претендира за отмяна на постановеното съдебно решение и отхвърляне на иска. Претендира за присъждането на разноски.

Въззиваемият „Минолби“ ЕООД- ищец в първоинстанционното производство, оспорва така подадената въззивна жалба. Сочи се, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и съответно на представените по делото доказателства. Претендира за неоснователност на възражението на въззивника, че трето за спора лице е престирало, доколкото се твърди, че фактът на плащане, извършено от трето лице не следва да се предполага, а подлежи на доказване.

С тези доводи моли за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендира присъждането на разноски.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. По доводите за неговата неправилност въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1,46 лв. с ДДС, представляваща платени без основание такси, едностранно начислени от ответника „А1 България“ ЕАД по фактура № 442399632 за мобилна услуга № **** и № ****, с период на фактуриране 28.11.2021г. – 27.12.2021г.

Ищецът – „Минолби“ ЕООД, твърди, че е потребител на мобилни услуги, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответното дружество „А1 България“ ЕАД. За периода на потребление от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. ответникът е издал фактура № 442399632, като е начислил за потребените услуги за мобилни номера **** – 11,49 лв. без ДДС и **** – 11,49 лв. без ДДС.

Твърди сече част от общата сума по фактурата, а именно – 1, 22лв., без ДДС /1,46ЛВ. с ДДС/, е начислена при начална липса на основание, доколкото не отговаря на договорената цена за ползването на мобилни услуги съгласно договора.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество не оспорва, че между него и 2 ищеца е налице сключен договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021г., както и обстоятелсвото, че претендираната от ищеца сума в размер на 1,46 лв. е заплатена по Фактура № 442399632 за мобилни услуги към номер **** и ****. Поддържа се, че заплатената сума представлява разлика поради предоговаряне на тарифния план и услугите, поради което всички суми по фактурата са начислени правилно.

На следващо място, изрично оспорва твърдението, че именно ищцовото дружество е заплатило цената по процесната фактура, а сочи, че същата е заплатена в брой от лице, което няма отношения с „Минолби“ ЕООД, поради което ответното дружество по никакъв начин не се обогатило за сметка на ищеца.

За да постанови своето осъдително решение, първоинстанционният съд е приел, че доколкото ответникът признава да е издал кредитно известие с № 652959239 за сумата от 1,22 лв. без ДДС по повод на процесната фактура, ответникът е признал, че е начислил в повече и без основание претендираната от ищеца сума. Отхвърлил е като неоснователно възражението релевирано от ответното дружество, че задължението е заплатено от трето за правоотношението лице, с доводи, че безспорно задължено по фактурата лице е „Минолби“ ЕООД, а плащането е извършено именно за погасяване на неговото задължение. Приел е, че след като се касае за парично задължение, то всяко трето лице /фактически платец/, би могло да изпълни задължението, включително действайки от името на длъжника като негов представител като по отношение на конкретния правен спор, отношенията между ищеца и третото лице били иррелевантни.

Крайните изводи, възприети в ревизирания съдебен акт се споделят и от настоящия съдебен състав.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 55, ал 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на: предаване и съответно получаване на даденото /процесната сума/, при начална липса на основание. При този иск в тежест на ищеца е да установи единствено факта на предаването и получаването на исковата сума от ответника, а ответника от своя страна, ако твърди, че е получил даденото на някакво правно основание, следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване /че между страните е налице облигационно правоотношение, с цена в размер на сумата по фактура № 441640605.

Между страните не е спорно, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни услуги, ползвани за мобилен номер **** и мобилен номер ****, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, както и че за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021 г. ответникът е начислил за потребените услуги за мобилен номер **** – 11,49 лв. без ДДС и **** – 11,49 лв. без ДДС, за което е издадена фактура № 442399632, задължението по която е платено в полза на „А1 България“ ЕАД.

В проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 07.10.2025г., представител на ответника „А1 България“ ЕАД, сочи, че не оспорва твърденията, изложени в молба становище от 08.07.2025г., депозирана от ищеца, релевантни от които за настоящото производство се явяват твърденията за издаването на кредитно известие № 652959239 към процесната 3 фактура за надвзета сума в размер на 1,22 лв. без ДДС, поради което като безспорно между страните, въззивният съд приема, че сумата по процесната фактура е с 1,46лв. с ДДС в повече от дължимата от страна на абоната месечна абонаментна такса за ползваните услуги по посочените мобилни номера.

Съобразно нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, кредитно известие следва да бъде издадено във връзка с намаляване на задължението, за което е издадена фактура, поради което правилно е съобразено от първоинстанционният съд, че ответникът е признал, че сумата, предмет на кредитното известие не се дължи.

По тези причини, и този състав на съда приема, че процесната сума в размер на 1,46лв. с ДДС по фактура № 442399632 е платена в полза на „А1 България“ ЕАД, при начална липса на основание.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице обедняване на ищеца, в контекста на оспорването, че лице, различно от ищеца е заплатило задължението.

Страните не спорят, че именно ищецът „Минолби“ ЕООД е задължено лице по Фактура № 441640605, издадена по сключения между страните Договор № 503554975.

Съгласно чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от лице, различно от задълженото дори против волята на кредитора, освен в случаите, когато той има интерес от личното изпълнение от длъжника. Изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина.

Длъжникът може да упълномощи друго лице да извърши фактическите или правните действия по изпълнението и в този случай третото лице действа от името на длъжника и изпълнява като негов представител. Допустимо е третото лице да изпълни чужд дълг по своя инициатива, без да е упълномощено от длъжника и да изпълни от свое име. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението.

В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора, поради това, че същият е удовлетворен, но изпълнението не погасява задължението на длъжника по отношение на третото, изпълнило неговия дълг лице. Това трето лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но тъй като го изпълнява на същото основание, същият има правото да репарира обратно всичко, с което се е обеднило. Това право на регрес на това трето лице разполага с обратния иск за връщане на платеното чрез иска за неоснователно обогатяване. Имуществото, с което третото лице е престирало вместо този длъжника е намалило патримониума му, докато това на длъжника е останало непроменено, т. е. налице е обогатяване под формата на намаляване на пасиви, които той е спестил чрез частичното плащане на дълга му от третото лице, без да е налице основание за това погасяване, т.е. при тази хипотеза в полза на третото лице, а не длъжника, се поражда право да предяви искове за настъпило неоснователно обогатяване / в този смисъл и Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о./.

Институтът на неоснователното обогатяване цели да възстанови действително настъпило неоснователно имуществено разместване, като 4 необходимо условие за уважаване на кондикционния иск по чл.55,ал.1 ЗЗД е доказване намаляване на имуществото на длъжника.

Въззивният съд намира за недоказано твърдението на ответника, че не ищецът, а трето за спора лице е платило процесната сума. Задължен по фактура № 442399632 е бил именно ищецът, като доколкото безспорно сумата по фактурата е платена, с оглед формалната житейска логика презумптивно сумата е погасена със средства на задълженото лице. В тази връзка, основателни са и разсъжденията на първоинстанционния съд за хипотетичната възможност сумата да е погасена от третото лице, но действащо като представител на ищцовото дружество. В случая, неизясняването на този въпрос се дължи на абсолютната бланкетност и липсата на конкретни фактически твърдения от страна на ответника кое точно е лицето, погасило сумата и по каква причина, респективно липсват и всякакви доказателства в тази връзка.