Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1064 от 11.08.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2724/2023
Вид
Решение № 1064
Подписан
11.08.2025
Състав
Ася Събева, Димитър Мирчев, Камелия Първанова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502724 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Б. И. /чрез упълномощен адв. В. Т. от ПАК/ срещу решение 266500 от 11.11.2021 г. на СГС, Гражданско отделение, I – 12 състав, постановено по гр. д. № 4397/2013 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 33 ЗС на въззивния жалбоподател И. за изкупуване на 16/20 ид. ч. от недвижими имоти в гр.

София - ПИ № 4907 с идентификатор *** с площ от 377 кв. м. и ПИ № 4906, с идентификатор ***, с площ от 745 кв. м. /подробно и надлежно индивидуализирани в исковата молба/. Навеждат се съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради неспазване на материалния закон, а от апелативния съд се иска отмяната му и уважаване на исковата претенция за изкупуване.

Във въззивното производство, като въззиваеми страни са били призовани общо 23 физически лица, от които единствено Л. И. А. е подал писмен отговор на жалбата по реда на чл. 263 ГПК, с който същата се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение на градския съд, се намира за правилно, поради което се изразява мнение, че същото следвало да се потвърди.

Във втората инстанция не са искани и не са събирани други доказателства при условията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

Апелативен съд – София намери следното от материалите по делото:

В първата инстанция, Р. И. е подала искова молба с правно основание чл. 33 ЗС за 1 изкупуване на идеални части от съсобствен недвижим имот в гр. София. Искът е предявен срещу 13 физически лица като продавачи на 19/20 идеални части от процесния имот и Л. А.

– като купувач на същите 19/20 идеални части. Ищцата твърди, че е собственик на 1/20 ид.ч. от процесното недвижимо имущество на основание Решение от 09.01.2007 г. по гр.д. № 7882/2005 г. на СРС, влязло в сила на 22.01.2008 г. и вписано на 07.03.2008 г., с което по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения на 12.09.2005 г. предварителен договор за замяна на 1/20 идеални части от процесните недвижими имоти, подписан между нея и съсобственика И. Д. Н.. Исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана на 17.09.2005 г. Твърди още, че на 18.06.2005 г., Л. А. бил сключил предварителен договор за покупко-продажба на целия недвижим имот с първите тринадесет ответници по иска, като окончателната сделка под формата на нотариален акт трябвало да се сключи до 18.07.2005 г.

С допълнително споразумение към предварителния договор, този срок бил променен на 19.09.2005 г. Но и на тази дата, не бил сключен окончателен договор в нотариална форма, поради което А. предявил пред СРС иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а исковата му молба била вписана на 20.09.2005 г.

По това дело исковата му претенция била уважена изцяло, но впоследствие въззивната инстанция СГС постановила решение от 13.01.2012 г. по в.гр.д. № 607/2008 г., с което отменил частично решението на първоинстанционния съд в частта за 1/20 ид.ч. от имота, съобразявайки това, че тази идеална част е вече собственост на друго лице, а именно на Р. И. с оглед влязлото в сила решение по предявения от нея иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр.д. № 7882/2005 г. на районния съд. Актът на СГС, въз основа на който А. е станал собственик на имота - решение от 13.01.2012 г. по гр.д. № 607/2008 г., влязъл в законна сила на 09.02.2013 г. по причините, изложени от ищцата в исковата й молба. Поради това, И. е предявила иск за изкупуване по чл. 33 ЗС на 26.03.2013 г. /и следователно в рамките на законоустановения двумесечен преклузивен срок за предявяването му/, желаейки да изкупи частите на останалите съсобственици, при действителните условия, при които те са продали съответните идеални части, притежавани от тях на ответника Л. А.. В първоинстанционното дело е изяснено още, че ищцата била придобила още 3/20 ид. ч. от имотите по силата на договори, обективирани в нотариални актове № 156 от 22.12.2006г. /дарение/ на нотариус А.

И. и № 161 от 27.12.2006г. /продажба/ на нотариус А. И. от прехвърлителите Г. Г., Т. П., Г. Б., М. М. и К. Б..

При така горната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Правото на изкупуване възниква само за лице, участващо в съсобствеността с дял върху обособен, самостоятелен обект на вещни права към момента на сключване на договора за продажба и към момента на постановяване на съдебното решение. Не притежава право на иск лице, което е придобило дял от съсобствения имот след сключването на договора (Решение № 492/1.10.2009 г. по гр. д. № 1377/2008 г., ВКС, II г.о.) или се е разпоредило с дела си в съсобствеността преди предявяването на иска (Решение № 543/1.04.2008 г. по гр. д.

№ 2423/2007 г., ВКС, V г.о.), както и ако договорът в който иска да встъпи е развален, дори и исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да е подадена след вписване на исковата молба по чл. 33, 2 ал. 2 ЗС – Решение № 111/23.03.2012 г. по гр. д. № 718/2011 г., ВКС, II г.о.

Когато се продава идеална част от съсобствен имот с предварителен договор, прехвърлянето на собствеността върху нея на третото лице-купувач става със сключването на окончателния договор или със заместващото го решение на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което преди този момент не е възможно да се направи предложение до другите съсобственици да изкупят обещаната по предварителния договор за продажба идеална част на третото лице. Едва след сключване на окончателния договор или влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да се предяви иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, като поради липса на покана, срокът за предявяването му ще тече от узнаването на извършената продажба – Решение№52/8.6.1982 г. по гр. д. № 32/82 г. на ОСГК на ВС.

В случая, специфичното в казуса е свързано с това, че изкупвача Р. И. черпи собственическите си права от влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, прехвърлящо идеални части от процесния имот и правейки я по този начин съсобственик с останалите физически лица. Но от реализацията на такъв фактически състав черпи собственическите си права и ответника по иска Л. И. А., който пък е станал съсобственик отново въз основа на влязло в сила съдебно решение по предявен от него иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, макар и това решение да е влязло в сила по-късно от решението по делото на Р. И..

Следователно, не е налице общата хипотеза на чл. 33, ал. 1 ЗС, че съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. В съдебната практика не е спорно, че при предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, правата като собственик или съсобственик /в това число и правото на изкупуване по чл. 33 ЗС/ се придобиват от ищеца от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което този иск се уважава. Не е спорно още в съдебната практика и че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да се съединява с иск по чл. 33 ЗС за разглеждане в едно производство /така Определение № 854/15.07.2009 г. по гр.д. № 365/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение/.

При изяснената по-горе фактическа обстановка, се налага извод, че Р. И. сочи, като основание за изкупуване предварителен договор, сключен на 18.06.2005 г. за продажба на имота между 13 физически лица, притежавали към онзи момент собствеността изцяло /като продавачи/ и Л. И. А. /като купувач/, считайки, че чл. 33, ал. 1 ЗС е нарушен тогава. Това е така, защото тя иска да изкупи идеалните части на останалите съсобственици именно при условията на същия предварителен договор и допълнителното споразумение към него, като се приспадне стойността на притежаваните от нея идеални части от съсобствеността.

Следователно, макар и съответните решения по искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, постановени в полза на И. и А., да са влезли в сила по-късно /и едва от тогава те да са станали съсобственици/, преценката дали е нарушен чл. 33 ЗС за предлагане на идеални части на друг съсобственик и дали са налице предпоставките за изкупуване, следва да се направят към по-ранен момент, а именно – към 18.06.2005 г. Такъв извод се налага, защото И. счита, че правото й на изкупуване следва да се упражни при договорени между други лица /без 3 нейно участие/ условия, вкл. и относно цената към посочената дата от 2005 г. и поради това, че притежаваните от останалите съсобственици /без А./ идеални части е следвало да й се предложат на нея.

Идеята на разпоредбата на чл. 33 ЗС обаче е за окрупняване на съсобствеността, когато се продават идеални части и предпочитане правата на съсобственика пред тези на третото лице, но без да се увреждат интересите на продаващия идеалните си части съсобственик, комуто следва да е безразлично от кого ще получи определената от него цена на продаваните идеални части. Затова, при горната фактическа обстановка – с възникване правото на съсобственост при ищцата и един от ответниците в резултат на успоредно течащи съдебни производства по предявени от тях искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не дават право да се предпочетат права за изкупуване на целия имот по чл. 33 ЗС в полза на И., при което тя би придобила собствеността върху цялото имущество. Това е така, защото останалите съсобственици не са били длъжни да й предлагат имота за изкупуване, тъй като тя е станала съсобственик по-късно – през 2008 г., а преценката дали й се следва изкупуване по чл. 33 ЗС, трябва да се направи към 2005 г., доколкото тя се позовава на условия и цени, договорени през 2005 г.

Но в тогавашната сделка, макар и представляваща предварителен договор, който не прехвърля правото на собственост, са участвали всички тогавашни съсобственици на имота и чл. 33 ЗС, ал. 1 не се явява нарушен /тогава И. не е била съсобственик/.

Уважаването на подобна претенция, като в настоящия казус, като последица би довело до един противоправен и заобикалящ закона в крайна сметка резултат, а именно – съсобственик да придобие цялата собственост върху даден имот, при условия и цени отпреди 20 години, договорени към момент, когато той не е бил съсобственик и не е следвало да бъде съобразявана спрямо него разпоредбата на чл. 33 ЗС, като му се предлага изкупуване преди да се прехвърли собствеността на трето лице, каквато е идеята на законодателя. Настоящият състав на съда счита, че това не следва да се допуска, при което обжалваното решение на СГС е правилно като краен резултат и ще трябва да се потвърди.

При този изход в производството право на разноски имат само въззиваемите лица, но никой от тях не е предявил претенции за такива към САС, поради което и такива не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 266500 от 11.11.2021 г., постановено по гр. д. № 4397/2013 г. на СГС, Гражданско отделение, I – 12 състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5