Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1378 от 17.11.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3153/2024
Вид
Решение № 1378
Подписан
17.11.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Пазарджик, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220103153 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Б. С. М. от гр. П. срещу "НД Мениджмънт" ООД - гр. П. за прогласяване на нищожността на договор за кредит, сключен между страните на 10.08.2023 г., за нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави, засягащо размера на лихвения процент, както и за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, изр. първо от ЗЗД да заплати на ищцата сумата 1120 лв., платена над чистата стойност на кредита по процесния договор. Излагат се доводи за нищожността на договора за кредит, вкл. че в него липсва ясно посочен ГПР и методика за изчисляването му. Твърди се, че ищцата е получила в заем сумата 2000 лв., а е изплатила 3120 лв., и поради нищожността на договора следва да и се върне разликата от 1120 лв.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. Излага на свой ред доводи за неговата действителност и се противопоставя на изслушването на свидетеля относно размера на сумата, чието получаване ищцата е удостоверила с подписана от нея разписка. Прави искане за експертиза, която да установи размера на ГПР и ГЛП.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

По делото въз основа на писмените доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Договор за потребителски кредит № 130560/10.08.2023 г. е сключен между страните и с него 1 е уговорено, че Б. М. получава в заем сумата 2720 лв., а следва да я върне на 48 седмични вноски заедно с лихва в общ размер 400 лв., или общо за връщане 3120 лв.

Съставена е разписка, подписана от ищцата, с която тя удостоверява получаването на сумата 2720 лв. в брой. С тази разписка получаването на сумата в заем следва да се приеме за доказано. Оставено е без уважение като недопустимо на осн. чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК искането за изцслушване на един свидетел, който да установи, че получената сума е била не 2720 лв., а 2000 лв.

В договора се сочи, че лихвеният процент по него е фиксиран в размер 40,16 лв., годишният процент на разходите е "до 50%", а в чл. 9 от договора е пренесена формулата за изчисляване на ГПР от приложение № 1 към ЗПК, но вероятно поради техническа грешка се сочи, че това е формула за изчисляването на лихвения процент от 40,16% годишно.

В стандартния европейски формуляр се сочи годишен процент на разходите от 49,02%.

Представени са доказателства за плащането на сумите 2665 лв. към 07.05.2024 г. и 130 лв. от 05.07.2024 г. от Б. М., или общо 2795 лв. В полето над текста на втората разписка, тази за сумата 130 лв., се съдържа написана на ръка думата "изплатен", която обаче според настоящия състав не може да се счита за еднозначно удостоверяване, че цялата сума от 3120 лв. е изплатена. Няма и изрично признание от ответника за получаване на цялата сума.

Съдът при така установените факти намира следното:

ЗПК не изисква в договора за кредит да се описва методиката за изчисляване на ГПР.

Изисква да е посочен размерът му и да "се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".

В договора не се сочат нито допусканията по приложение № 1, нито точният размер на ГПР.

Размерът на ГПР е точно посочен само в стандартния европейски формуляр, който е задължително приложение към договора, но не е част от него.

Не се доказва реално да е получена по-малка сума от 2720 лв. от заемополучателката.

Разходите по кредита включват единствено лихва, която е фиксирана и не е свързана с референтен лихвен процент. ГПР от 49,02% отговаря на този размер на лихвата.

ЗПК обаче в чл. 10 и 11 е въвел силно рестриктивни изисквания към договора, чието нарушаване винаги води до неговата недействителност, а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който изисква посочване на точния ГПР и допусканията, взети предвид при изчисляването му в самия договор, не е спазен. Изводът е, като се има предвид и целта на закона - засилена защита на потребител, че въпреки незначителността на тези нарушения в конкретния случай, договорът е недействителен - формално е налице възражението от исковата молба, че липсва посочен ГПР и методика за изчисляването му.

При недействителност на договора се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Ищцата не доказа симулативността на подписаната от нея самата разписка, т.е. не доказа, че получената сума, представляваща чиста стойност на кредита, е 2000 лв., а не 2720 лв. Ето 2 защо втората сума следва да се приеме за чиста стойност на кредита.

На връщане като недължимо платена подлежи само разликата между чистата стойност и внесените 2795 лв., или всичко 75 лв. До тази сума следва да се уважи искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Радноските следва да се разпределят съразмерно на цената на двата иска.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Прогласява на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК противоречие със закона, изразяващо се в непосочване на точен размер на годишен процент на разходите и взетите предвид допускания, недействителността на договор за потребителски кредит № 130560, сключен на 10.08.2023 г. между ищцата Б. С. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. ********" № **, вх. *, ет. *, ап. **, и ответника "НД Мениджмънт" ООД - гр. П., ул. "Р. Д.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕИК 200267101.

Осъжда "НД Мениджмънт" ООД - гр. П. да заплати на Б. С. М. сумата 75 (седемдесет и пет) лв., представляваща недължимо платена от нея сума над чистата стойност на кредита, като отхвърля иска за разликата над 75 лв. до пълния предявен размер от 1120 лв.

Осъжда "НД Мениджмънт" ООД - гр. П. да заплати на С. В. М., адвокат от АК - Пазарджик, възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер 905,70 лв.

Осъжда "НД Мениджмънт" ООД - гр. П. да заплати на Б. С. М. разноски за държавна такса по делото в размер 131,71 лв.

Осъжда Б. С. М. да заплати на "НД Мениджмънт" ООД - гр. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 140,50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3