Определение № 2038 от 04.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2038 гр. Бургас, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500931 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. Г. М. от гр.Б., ул.“Г. М.“ № *, ет.*, подадена чрез пълномощник адв.Антон Стоянов, против определение № 2521 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 1010/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното определение. Твърди се, че жалбоподателят е посочил в исковата молба, че предявява иска в качеството си на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т.12, вр. т.1 ЗЗП, поради което подсъдността е по чл.113 ГПК по постоянния му адрес. Твърди се, че ищецът е съдлъжник в качеството му на физическо лице отделно от кредитополучателя „Бисер“ ООД и има самостоятелни правоотношения с кредитора, което го прави потребител. Развити са съображения по приложението на чл.113 ГПК, като се сочи, че безспорно дружеството „Бисер“ ООД използва отпуснатия кредит за стопански нужди, но това не означава, че същото не е потребител по смисъла на ЗЗП, доколкото използва услугите за собствени нужди, поради което се счита, че ищецът, вкл. и дружеството имат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП и ЗКИ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на частната жалба, за което са изложени подробни съображения. Моли се за оставяне без уважение на жалбата. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира 1 следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с искова молба от С. Г. М. от гр.Б. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумите, присъдени с изпълнителен лист от 12.10.2006 г. по ч.гр.д.№ 2173/2006 г. на РС-Бургас, в общ размер от 15 242.67 лв., от които: 15 000 лв. – главница по договор за кредит № 156/16.09.2005 г. и 242.67 лв. – законна лихва за периода от 09.01.2023 г. до 01.03.2023 г., които са предмет на изпълнително дело № 20238030400013/2023 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.

№ 803 и с район на действие ОС-Бургас, поради погасяване на вземанията по давност.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред РС – Бургас, като според него, компетентен да разгледа иска е РС – София, в чийто район е седалището и адреса на управление на дружеството. Изложени са съображения, че ответникът е кредитор, придобил процесните вземания на основание договор за цесия, с който първоначалният кредитор „Уникредит Булбанк“ АД му е прехвърлил вземанията си по договор за кредит № 156/16.09.2005 г., с кредитополучател „Бисер“ ООД, ЕИК *****.

Сочи се, че ищецът не може да се ползва от специалната подсъдност по чл.113 ГПК, тъй като няма качеството потребител, защото е солидарен длъжник по договор за кредит с кредитополучател „БИСЕР“ ООД, в което дружество ищецът е бил управител и съдружник, като се е задължил по договора, за да обезпечи дейността на собственото си дружество.

С обжалваното определение № 2521/26.04.2023 г. районният съд е уважил възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, като е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на РС-София. Съдът е приел, че в случая особената местна подсъдност по чл.113 ГПК е неприложима, тъй като ищецът няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, поради това, че придобиването от него на качеството солидарен длъжник по договора за кредит е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружествотокредитополучател „Бисер“ ООД, на което той е бил управител и съдружник, поради което не може да се приеме, че задължаването му не е било за цели извън търговската дейност.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, като намира постановеното определение за правилно и законосъобразно.

Общото правило на чл.108, ал.1 ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК в редакцията й след изменението с ДВбр.65/2018 г., исковете на и срещу потребители се предявяват задължително пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. В нормата на § 13, т.1 ДР на ЗЗП е посочено, че „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Съгласно практиката на ВКС и на СЕС, физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има 2 качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това лице има тесни професионални или функционални връзки с дружеството-главен длъжник, напр. участва в управлението му или е с мажоритарно участие като съдружник (акционер), поради което това лице не може да се приравни на потребител и да се ползва от защитата на потребителското право (Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д.№ 2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 9/10.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2702/2021 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).

В конкретния случай, исковата претенция е за недължимост на вземане на ответника, произтичащо от договор за кредит от 2005 г., което е цедирано на ответника. От данните по делото става ясно, че кредитополучател по договора за кредит е „Бисер“ ООД, представлявано и управлявано от съдружниците С. Г. М.

(ищеца) и Б. Г. М., които имат качеството и на солидарни длъжници по кредита.

Предвид тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че ищецът не може да бъде квалифициран като потребител по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП, доколкото договорът за кредит, от който произтича оспореното с исковата молба вземане е сключен от „Бисер“ ООД за търговската му дейност, на което той е управител и съдружник, като се е задължил при същите условия и за финансиране на същата цел, както търговското дружество, поради което не може да се приеме извод за сключване на договора за цели, изключващи интереса на ищеца от търговската дейност на това дружество. Ето защо, С. М. няма качеството на потребител и не може да се ползва от специалната подсъдност по чл.113 ГПК.

Предвид изложените съображения, настоящата жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В производството по чл.121 ГПК разноски на страните не се присъждат, поради което на ответна страна такива не се дължат.

Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2521 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д.

№ 1010/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3