Определение № 877 от 25.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500499 по описа за 2025 година

Производството по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, представляван от Петя Димитрова и Димитър Шумаров, действащи чрез упълномощения си процесуален представител адвокат С. Златанов против определение № 617 от 29.01.2025г. по гр.д. № 7984/2024г. по описа на РС- Бургас, с което производството по делото е прекратено.

Недоволство от обжалваното постановеното определение е изразил частният жалбоподател, с твърдения, че същото е неправилно. Сочи, че районният съд не е спазил правилата за връчване на съобщения съгласно чл. 47 от ГПК, тъй като възразява, че от мотивите на обжалвания акт не става ясно дали връчителят е направил необходимия брой посещения на адреса на наследника-ответник К. А., както и дали някое от тях е направено в неприсъствен ден, съгласно изискването на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Излага се, че няма данни освен от НАП районният съд да е изискал данни за местоработата на ответника и от НОИ, в случаите, че лицето е самоосигуряващо се. На следващо място се сочи, че въпреки данните, събрани от връчителя, че лицето се намира извън страната, т.е. не е установено в коя държава, като районният съд не е изпълнил задълженията си да събере данни за местопребиваването на лицето съгласно Регламент /ЕС/ 2020/1784, който дава редица възможности да се провери местопребиваването и конкретния адрес на ответника, в случай, че той се намира в дрига държава- членка на ЕС. По горните съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за определяне на срок на наследника К. А., в който да заяви дали приема или се отказва от наследството на починалия си баща О. А..

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от лице, имащо право на жалба срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт и отговаря на изискванията на закона.

Производството пред районния съд е образувано по реда на чл. 530 и сл. от ГПК по 1 повод постъпила от „Юробанк България“ АД молба с правно основание чл. 51 от ЗН, с която се иска призоваване на К. А. в качеството й на наследница на починалото лице –нейн баща А. С. А. -длъжник на банката по договор за потребителски кредит от 08.06.2020г. и да й определи срок, в рамките на който тя да заяви дали приема или се отказва от наследството на починалия си наследодател.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради невъзможност да бъде връчена призовка на призованото към наследяване лице с указанията по чл. 51 от ЗН. За да стигне до този извод съдът е констатирал, че ответницата не е била открита от длъжностното лице по призоваването на адресите си в страната, като връчителят е събрал сведения, че тя е в чужбина, а в двуседмичния срок от залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК тя не се е явила да получи книжата. Посочил е, че същевременно от извършената справка в НАП не са установени действащи трудови договори и няма данни тя да упражнява търговска дейност като съдружник в дружество или ЕТ. Изложил е, че приемането и отказа на наследство са едностранни и неотменими волеизявления със строго личен характер и поради това зависещи изцяло от личната преценка на лицето призовано към наследяване, то в производството по чл. 51 о т ЗН е изключено приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник“. Посочил, че е последните предполагат назначаване на особен представител, а той не бил могъл да изрази в о л я вместо призования към наследяване з а приемане или се отказ от наследството, доколкото тази воля зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, при условията на пълен въззив, настоящата инстанция намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение за неправилно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН дава право на всеки заинтересуван да поиска от районния съд да призове лицето, което има право да наследява и да му определи срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. На основание чл. 51 ал. 2 от ЗН ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

Съгласно задължителните съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирани в решение № 315/ 23.06.2015г. по ч.гр.д.№ 3092/ 2015г., I г.о., ГК на ВКС, в производството по чл. 51 от ЗН са неприложими фикциите на чл. 40, чл. 41, чл. 47 ал. 5 и чл. 48 от ГПК, налагащи назначаването на особен представител на наследника на починалото лице.

Изявлението за приемане или отказ от наследство е едностранно и неотменимо, има строго личен характер и зависи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което при невъзможност за връчване на призовка на наследника за явяване пред съда, е недопустимо назначаването на особен представител, който да изрази становище дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството. Противното би ограничило или нарушило правото на лицето на приемане на наследството. В този смисъл е и определение № 37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2021 г., I г. о. и определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4592/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС, в което е прието, че в когато молбата по чл. 51 от ЗН с искане за определяне на срок е подадена от лице с правен интерес, а в случая молителят като кредитор на починалия длъжник безспорно има качеството на заинтересувано лице да сезира съда с искане по чл. 51 от ЗН, не е допустимо съдът да прекрати производството със съображения, че призованото лице не може да бъде 2 намерено, за да му бъде връчена лично призовката. Прието е, че охранителното производство се прекратява само на основанията по чл. 539, ГПК - когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта или молителят не бъде намерен на посочения адрес. Ако тези предпоставки не са налице, производството е допустимо и съдът се произнася с решение по същество по молбата, като я отхвърля, а не прекратява производството по делото.

По тези съображения, предвид констатациите на първата инстанция, че призованото към наследяване лице не може да бъде открито за връчване на призовката, което е довело до невъзможността да му бъдат разяснени правилата на чл. 51 от ЗН, то районният съд е следвало да остави без уважение молбата за определяне на срок по чл. 51 от ЗН, а не да прекратява производството по делото.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по молбата по чл. 51 от ЗН.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 617 от 29.01.2025г. по гр.д. № 7984/2024г. по описа на РС- Бургас, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по молбата по чл. 51 от ЗН.

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3