Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 676 от 09.07.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2608/2024
Вид
Решение № 676
Подписан
09.07.2025
В сила
07.08.2025
Състав
Олга Златева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 49 · Закон за държавния дълг
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 11 ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 30 ал. 4 · Закон за пътищата
  • чл. 151 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Стара Загора, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530102608 по описа за 2024 година

Предявен e частичен иск по чл. 49 от ЗЗД от Ж. Г. Ж. от град Стара Загора против Община Стара Загора.

По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника „Трейс Груп Холд“ АД.

Ищецът твърди, че на 15.02.2024г. около 20:30 часа, в гр. Стара Загора, се прибирал заедно със свой съсед, с лек автомобил, който паркирал на обособения за това паркинг, находящ се в междублоковото пространство на *****************.

Слизайки от автомобила, ищецът стъпил на поставената като настилка на паркинга плочка тип „кокал“. Плочката се изместила, тъй като била в края на настилката и не била укрепена с бордюр. В резултат на разместването, кракът му се извил, при което почувствал силна болка в областта на дясното ходило. Мястото веднага се подуло и се появила синина. Веднага се обадил на съпругата си, която слязла от дома им и го откарала в СПО на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД.

Ищецът бил прегледан в СПО на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, като при прегледа лекарят установил, че има силно накуцваща походка.

Установени били значителен оток и подкожно кръвонасядане в областта на пета метатарзална кост на дясното ходило и интензивна палпаторна болезненост в тази област. При извършената рентгенография била установена фрактура на базата на пета метатарзална кост, без значително разместване. Назначена била медикаментозна терапия и му било указано да не стъпва на крака си за срок от 30 дни. В следващия месец - за проследяване на състоянието му, ищецът на два пъти бил преглеждан от ортопед-травматолог. От издадените амбулаторни листове - № 240517074ЕЕ7 от 20.02.2024г. и № 24074C063F36 от 14.03.2024г., се установявало, че се е оплаквал от болки в крака. След сваляне на имобилизацията, на ищеца била предписана рехабилитация. От амбулаторен лист № 24085D08401F от 25.03.2024г. било видно, че 1 ищецът е прегледан от лекар физиотерапевт, който установил наличие на палпаторна болка в областта на 5-та метатарзална кост в дясното стъпало. Назначени му били физиотерапевтични процедури, които били изпълнени в Медицински център „Ейч Би О“ Стара Загора.

От 19.02.2024г. до 18.04.2024г. /общо 60 дни/ ищецът бил временно неработоспособен, за което му били издадени 2 бр. амбулаторни листове.

По време на лечението си ищецът изпитвал болки в областта на дясното стъпало. Спазвайки лекарските предписания, не можел да стъпва на крака си за един продължителен период. Самостоятелното му придвижване било силно затруднено.

Налагало се да ползва помощта на своите близки, при извършване на елементарни дейности. Това нарушило качеството му на живот и довело до значително ограничаване на социалните му контакти.

Във връзка с проведеното физиотерапевтично лечение, ищецът заплатил 70 лв. за извършените процедури с високоинтензивен лазер.

Видно от изпратените по ел. поща писмо с изх. № 10-11- 6277/07.05.2024г. и решение № 10-22-21 от 07.05.2024г. от Община Стара Загора, собственик на паркинга и междублоковото пространство - на адрес гр. Стара Загора, ***************** *************, била Община Стара Загора. На основание чл. 11 ал. 1 от Закона за общинската собственост Община Стара Загора била длъжна да управлява собствените си имоти в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Като собственик на имот с идентификатор № ************* по КККР на гр. Стара Загора, в който станал инцидентът, ответникът не бил поддържал терена, не бил осигурил и спазвал правилата за безопасност, не бил осъществявал контрол и надзор върху вещта, вследствие на което били причинени вреди на ищеца.

Съгласно чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества и дефекти на една вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.

Предвид изложеното по-горе и като се имат предвид получените от пострадалия телесни увреждания, претърпените от него болки и страдания, продължителността на възстановителния период и причинените му стрес, страх, влошаване на качеството му на живот и негативни емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни казуси, претендира Община Стара Загора да му заплати сумата в размер на 15 000 лв. за причинените му неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от претърпения от него на 15.02.2024г. инцидент, и сумата в размер на 70 лв., представляваща имуществени вреди - направени разходи за лечение.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1250 лв., като част от цялата претендирана сума 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от получените травматични увреждания в резултат на инцидент от 15.02.2024г., както и силен страх, стрес, влошаване на качеството на живот и негативни емоции, както и сумата в размер на 70 лв., представляваща имуществени вреди, заплатена за проведеното лечение, ведно със 2 законната лихва, считано от 15.02.2024г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното заплащане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Травмата в областта на дясното ходило не била получена по описания начин. Дори и да се приемело, че при слизане от автомобила плочката се е разместила, следвало да се има предвид, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като към момента на инцидента се е извършвал ремонт на настилката.

Ремонтът се виждал и въпреки това ищецът паркирал и преминавал през участъка.

Наред с това, счита, че общината не дължи претендираните суми, ведно с лихвата върху тях, и поради факта, че между общината и „Трейс Груп Холд“ АД бил сключен договор за СМР № 1992/10.08.2022г. Съгласно договора, общината възложила на „Трейс Груп Холд“ АД да изпълни, с осигурени от него строителни материали, механизация и организация на строителството, обществена поръчка с предмет:

„Строително-монтажни работи /изграждане, ремонт, реконструкция, поддръжка или възстановяване/ на тротоарни настилки на територията на Община Стара Загора“.

Според чл. 4 ал. 1 от посочения договор, конкретният вид и обем работа се възлагала с възлагателно писмо от възложителя, придружено с количествено-стойностна сметка и срок за изпълнение. Видно от възлагателно писмо № 10-50-177/09.09.2022г. на основание договор № 1992/10.08.2022г. било възложено на „Трейс Груп Холд“ АД да извърши: благоустрояване на пространство около блок на ************* – ************* жс и гаражи, ***** по плана на гр. Стара Загора - СМР. Съгласно чл. 9, т. 23 и т. 24 от договора, изпълнителят „Трейс Груп Холд“ АД бил длъжен сам и за своя сметка да осигурява изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № 2 от 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и временната организация на движението по Наредба № 3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците при извършване на строителство и ремонт на пътища и улици.

В случая, на обезщетение от изпълнителя на обществената поръчка подлежали всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които били причинени от неизпълнение на договорните задължения. С оглед това, Община Стара Загора не дължала претендираната сума от 1250 лв. - като част от цялата претендирана сума от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и сумата от 70 лв. - заплатена за проведено лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.02.2024г. до окончателното заплащане на сумата.

По делото е постъпило становище от „Трейс Груп Холд“ АД – конституирано като трето лице помагач на страната на ответника. Твърди се, че в процесния случай между община Стара Загора /като възложител/ и дружеството „Трейс Груп Холд“ АД /като изпълнител/ има сключен договор за СМР № 1992/10.08.2022г. за изпълнение на обществена поръчка, с предмет „Строително-монтажни работи /изграждане, ремонт, реконструкция, поддръжка или възстановяване/ на тротоарни настилки на територията на община Стара Загора“. На дружеството било възложено да извърши благоустрояване на пространството около блок на ************* - *************, съгласно Възлагателно писмо № 10-50-177/09.09.2022г. и Разрешение за строеж № 19714/17.11.2017г. За извършените от дружеството СМР бил изготвен констативен протокол № 20/09.08.2023г., подписан от представители на възложителя, строителния 3 надзор и изпълнителя на работата. Не били констатирани дефекти и работата била приета от възложителя, а дължимата сума била разплатена, съгласно фактура № 2000000757/09.08.2023г. Нямало данни да са налице неравности, пропадания и/или липсващи елементи и също така впоследствие към дружеството не били отправяни каквито и да било гаранционни претенции по сключения договор. В тази връзка, можело да се направи обоснован извод, че дружеството е изпълнило качествено възложената работа. Това поставяло въпроса дали въпросният инцидент е настъпил на мястото, на което се твърди в исковата молба, а тези обстоятелства вероятно щели да бъдат установени единствено на база свидетелски показания. С искането за разпит на свидетели, в режим на довеждане, следвало да се има предвид, че вероятно един от тях ще бъде съпругата на ищеца, съгласно изложението в исковата молба. Доколкото това лице е съпругата на пострадалия, показанията й следвало да се третират с критичност, доколкото същата се явява близък на пострадалия и има сериозни основания да поддържа заявената в исковата молба теза, с оглед постановяването на решение в полза на ищеца. Счита, че претендираният размер на неимуществени вреди е необосновано висок. Обезщетение за сумата от 1 250 лв. /и то като част от цялата претендирала сума в размер на 15 000 лв./ се явявало крайно високо и противоречало на принципа на справедливостта. Съгласно чл. 52 от ЗЗД определянето на размера на неимуществени вреди следвало да бъде направено от съда по справедливост. Това поставяло въпроса обосновано ли е присъждане на такова обезщетение, в размера на частично отправената претенция, заради това, че ищецът имал силно накуцваща походка и без значително разместване, съгласно представените писмени доказателства.

Подобна контузия не можела да обоснове подобен размер на обезщетение, още повече, че и разходите за лечение били в размер на едва 70 лева, което също било признак за сериозността на получената контузия. Счита, че претърпяната травма не обоснова претендирания размер на неимуществени вреди.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като необоснован и недоказан, алтернативно - присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено поне с 50%, с оглед спазване принципа на справедливостта и обезщетяването на действително претърпени болки и страдания, вследствие на контузията и предвид нейната сериозност.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Пълномощникът на ответника моли искът да се отхвърли. Представя писмена защита.

Третото лице помагач на страната на ответника не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: