Решение № 269 от 24.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./ .02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл.с.

ИВАН СТОЙНОВ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия

Стойнов въззивно гражданско дело № 1586 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕФФЕКТ“ ЕООД, чрез адв. К.Г., срещу Решение № 2573 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 5843/2018 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.И.К., ЕГН:********** ***, не дължи на „Еффект" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

"Жеравна" № 7, представлявано от Т.К.Д., взискател по изп.д. №20167180400310/2016 г. сумата 11 258.80 лева; по изпълнително дело № 20167180400107 сумата 6 193.75 лева и по изпълнително дело № 20177180400102 сумата 559.20 лева, всички по описа на ЧСИ С. К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ с район на действие ВОС, поради погасяване на вземанията с прихващане на насрещни вземания на ищеца по изпълнително дело № 20178080400422 по описа на ЧСИ З. Д.,*** действие - Окръжен съд гр. Варна в общ размер 13 425.20 лева, извършено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание по изявление от 21.09.2017 г. и паричен превод от 03.11.2017 г., на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят „ЕФФЕКТ“ ЕООД счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, като моли неговата отмяна и присъждането на разноски. Сочи, че правото на ищеца да извърши прихващане е отречено от разпоредбата на чл. 105 ЗЗД, защото вземането на кредитора е породено от умишлено непозволено деяние, а именно извършени от управителя действия във вреда на дружеството (чл. 145 ТЗ) и липсва съгласие за прихващането. Излага, че вземанията на ищеца и вземанията на ответника са неправилно изчислени, поради което извършеното прихващане и заплащане на сумата от 5 650,87 лв. не са породили целения ефект. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Л.И.К. депозира писмен отговор чрез адв. И.З., с който оспорва жалбата. Сочи, че възражението на въззивника за липса на съгласие за прихващането е преклудирано, защото не е релевирано с отговора на исковата молба. Излага, че възражението е и неоснователно, защото само главницата от 6 565 лв. представлява вземане от деликт.

Твърди още, че въззивната инстанция не може да изследва твърдението за характера на отговорността по чл. 145 ТЗ. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание оспорва жалбата.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 915/2015 г. на ВРС, било образувано изпълнително дело № 20167180400310 по описа на ЧСИ С. К. – Д., peг. № 718, с район на действие - Варна, с взискател „Еффект" ЕООД и присъединени взискатели Национална агенция по приходите и К. С. С., ЕГН **********, по което дължал на ответното дружество следните суми:

6 565 - лева главница; 1 449.23 - законна лихва върху главницата; 137.87 лева - разноски по гр.д. № 915/2015 г. на ВРС; 226.50 лева внесени от взискателя авансови такси и 880.20 лева дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, или всичко - 11 258.8 лева. Въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2016 г., издаден на основание решение по гр.д. № 1966/2013 г. на ВОС, било образувано изп. дело № 20167180400107 при ЧСИ Д., с взискател „Еффект" ЕООД и длъжник Л.К., по което дължал следните суми: 4 944 лева - главница; 672 лева - разноски по изпълнителното дело и 577.75 лева такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, или всичко - 6 193.75 лева. Въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2017 г., издаден по ч.т.д. № 2415/2016 г. на ВОС, било образувано изп.д. № 20177180400102 при ЧСИ Д. с взискател „Еффект" ЕООД и длъжник Л.К., по което дължал следните суми: 360 лева -главница; 156 лева - разноски по ТТР към ЗЧСИ и 43.20 лева - такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, или всичко - 559.20 лева. Същевременно въз основа на Решение №

188/20.12.2016 г., постановено по т.д. № 1525/2015 г. по описа на ВКС, т.к., II отд. и Определение №

184/13.04.2017 г., постановено по ч.т.д. № 825/2017 г. по описа на ВКС, т.к., I т.о., влязло в законна сила на

20.12.2016 г., ищецът се снабдил с изпълнителен лист № 185/20.04.2017 г., по силата на който ответникът е осъден да му заплати 11 254.10 лева, представляващи направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Въз основа на издадения изпълнителния лист било образувано изп.дело № 20178080400422 по описа на ЧСИ З. Д., per. № 808 на

КЧСИ. С Нотариална покана peг. № 5883/21.09.2017г. уведомил ответника, че прихваща вземанията си, които има към него по изп.дело 20178080400422 по описа на ЧСИ З.

Д.,*** действие - Окръжен съд гр.

Варна в общ размер 13425.20 лева със сумите, дължими по изп.д. № 20167180400310, изп. дело № 20167180400107 и изп.д. № 20177180400102. Изявлението за прихващане било получено от ответника при отказ на 14.12.2017г.. Предвид наличието на висящи между страните изпълнителни дела, вземанията им били ликвидни и изискуеми, поради което на осн. чл.103 ЗЗД изявлението за прихващане е породило действие и насрещните вземания са се погасили до размера на по - малкото от тях. След направеното прихващане, на 03.11.2017 г. ищецът заплатил на „Еффект" ЕООД чрез касов паричен превод сумата от 5 650.87 лева, представляваща непогасения чрез прихващането остатък от задълженията по изпълнително дело № 20167180400107 при ЧСИ Д.. Ето защо обективира искане съдът да приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника посочените суми и моли за постановяване на положително решение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен. Не оспорва, че е взискател срещу ищеца по изпълнителни дела № 310/2016 г., № 107/2016 г. и № 102/2017 г., всички по описа на ЧСИ СТ. Д. с рег.№ 718 в КЧСИ.

Не оспорва, че ищецът е взискател по изп.дело № 422/2017 г. по описа на ЧСИ З. Д., с per.

№808 в КЧСИ, по което е длъжник. Признава, че на 03.11.2017г. от ищеца е постъпило плащане на сумата в размер от 5 650.87 лева. Твърди, че към датата на твърдяното прихващане, задълженията на ищеца по посочените изпълнителни дела са в по-голям размер. Оспорва размерът на задължението по изп.дело № 422/2017 г. по описа на ЧСИ З. Д. да е 13 425.20 лв., доколкото размерът на адвокатското възнаграждение бил по-нисък и не се дължала такса по т. 26 от тарифата за таксите на ЧСИ. Навежда доводи, че общият размер на дължимите от страна на ищеца към ответника суми по изпълнителните дела надвишава размера на дължимата сума от страна на ответника към ищеца по изп.дело № 422/2017 г., поради което ищецът не е могъл да упражни валидно право на възражение за прихващане. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че ответникът „ЕФФЕКТ“ ЕООД е подал молби за образуване на три изпълнителни дела пред ЧСИ № 718 СТ. Д. за вземания срещу ищеца Л.И.К., както следва: изп.д № 20167180400107 въз основа на изпълнителен лист № 91/22.02.2016 г. по т.д. № 1966/2013 г. на ВОС, по което ищецът е осъден да заплати сумите от 1 560 лв. разноски, 1 584 лв. разноски и 1 800 лв. адвокатски хонорар; изп.д. № 20167180400310 въз основа на изпълнителен лист № 4918/13.06.2016 г. по гр.д. № 915/2015 г. на ВРС, по което ищецът е осъден да заплати сумата от 6 565 лв. обезщетение за вреди причинени на „ЕФФЕКТ“ ЕООД в качеството му на негов управител в периода 21.11.2012 г. – 30.04.2013 г., изразяващи се в разпореждане с парични средства на дружеството от банкови сметки, ведно със законната лихва, на основание чл. 145 ТЗ, както и сумите от 1 297,87 лв. разноски и 840 лв. адвокатски хонорар; изп.д. №

20177180400102 въз основа на изпълнителен лист № 81/22.02.2017 г. по ч.т.д.

№ 2415/2016 г. на ВКС, по което ищецът е осъден да заплати сумата от 360 лв. разноски.

След образуването на тези дела Л.И.К. е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № 808 З. Д. за вземания срещу ответника „ЕФФЕКТ“ ЕООД, а именно: изп.д.

№ 20178080400422 въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2017 г. по т.д. № 1525/2015 г. на ВКС, по което ответникът е осъден да заплати сумата от 11 254,10 лв. разноски пред всички инстанции. Спорът е окончателно приключил с влязъл в сила съдебен акт на 20.12.2016 г. След образуване на изп.д. № 422/2017 г. на 21.09.2017 г. ищецът е изпратил нотариална покана до ответника, с която е отправил изявление за прихващане с насрещните вземания на „ЕФФЕКТ“ ЕООД по изп.д. № 310/2016 г. и изп.д. № 102/2017 г. На 14.12.2017 г. представляващия ответното дружество Т.Д. се запознал със съдържанието на поканата, отказал да я получи и оспорил изявлението за прихващане. На 03.11.2017 г. К. заплатил на ответното дружество сумата от 5 650,87 лв. чрез касов паричен превод с вписано основание погасяване на остатъка след прихващането по изпълнителните дела. Ищецът е представил доказателства и е отправил искане към ЧСИ СТ. Д. да прекрати образуваните срещу него изпълнителни дела, но му е отказано с мотива, че все още има неизплатени задължения. С уведомление от 09.10.2019 г. ЧСИ СТ. Д. е уведомила ответника, че изп.д. № 107/2016 г. е приключено.

В първоинстанционното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице се е запознало с процесните четири изпълнителни дела и е извършило редица изчисления във връзка с размера на дължимите суми по всяко от тях към определен момент във времето.

Пред въззивния съд е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е изчислило дължимите от ищеца суми по процесните изпълнителни дела към датата на възникване на активното вземане на ищеца /20.12.2016 г./, датата на плащане на сумата от 5 650,87 лв. по сметка на ответника /03.11.2017 г./ и към датата на уведомяване на ответника за изявлението за прихващане /14.12.2017 г./

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Няма твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на изследване следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми по три изпълнителни дела, поради настъпили факти (извършено прихващане и плащане) след приключване на съдебните дирения в производствата, по които са издадени изпълнителните основания.

Спорните правни въпроси, които подлежат на разглеждане във въззивното производство, са следните: 1. Може ли ответникът след срока за отговор на исковата молба да релевира възражение по чл. 105 ЗЗД, за липса на предпоставка за извършване на извънсъдебно прихващане, а именно че вземането на кредитора е породено от умишлено непозволено деяние и липсва съгласие за прихващането, или това искане е преклудирано съобразно чл. 133 ГПК?; 2. Представлява ли вземането, възникнало въз основа на уважен от съда иск по чл. 145 ТЗ за причинени от управителя вреди на търговско дружество, умишлено непозволено деяние по смисъла на чл. 105 ЗЗД? 3. При основателност на възражението по чл.

105 ЗЗД, налице ли е валидно упражнено право на извънсъдебно прихващане от страна на ищеца, към кой момент е настъпил ефекта от прихващането (към коя дата се преценяват размерите на дължимите от страните суми) и погасени ли посочените в петитума на исковата молба вземания на ответника към ищеца по процесните изпълнителни дела (като се съобрази и заплатената на дружеството сума извън изпълнителните производства)?

Разпечатката съдържа 41 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc9b24fa-4cf9-4131-8535-d8321f344354