Решение № 5593 от 30.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 14027/2022
- Вид
- Решение № 5593
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 22.03.2025
- Състав
- ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 38, ал. 13 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал. 15 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал. 1, т. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал. 9, т. 2 · Закон за счетоводството
- чл. 74, ал. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 78, ал. 1 и ал. 2 · Закон за счетоводството
- чл. 78, ал. 1 и ал. 2 · Закон за счетоводството
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5593 гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110214027 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя П. Л. Л. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 666499-F651783 от 14.10.2022 г., издадено от заместник - директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) – София, с което за нарушение на Закона за счетоводството (ЗСч.) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч.
С жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното постановление, като се твърди, че не е спазен преклузивният срок по чл. 38, ал. 15 от ЗСч, тъй като АУАН е съставен след него. Във връзка с изложените съображения се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя П. Л., като същият заявява, че не оспорва извършването на административното нарушение, но счита, че от така даденото описание, той не е могъл да разбере какво административно наказателно обвинение му е повдигнато и да се защити като подаде възражение срещу съставения АУАН.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител – юрк. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, тъй като всички срокове са спазени. Счита, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана, с оглед което моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление, както и присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:
На 24.02.2022 г. в ЦУ на НАП, от АВ постъпила информация с вх. № 1200-48/24.02.2022 г., предоставена на основание чл. 38, ал. 13 от Закона за счетоводството (ЗСч) във връзка с юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет (ГФО) за 2020 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) в срок до 30.09.2021 г. и не са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
На 20.04.2022 г. в ТД на НАП София, офис Младост била извършена справка в ТРРЮЛНЦ при АВ, при която било установено, че санкционираното дружество не е изпълнило задълженията си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в ТРРЮНЦ при АВ, ГФО за 2020 г., в законоустановения срок до 30.09.2021 г., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. В хода на проверката било установено, че заявлението е подадено на 04.05.2022 г., като е изчислено, че срокът е бил просрочен с 216 дни. Като дата на извършване на нарушението, В. В. приела датата 01.10.2021 г. – денят следващ крайния срок за подаване на заявлението – 30.09.2021 г. Въз основа на констатираното, същата приела, че е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т.
1 от ЗСч, за което съставила АУАН № F651783 от 05.05.2022 г. Актът бил редовно връчен на представител на дружеството срещу подпис, без отразени в него възражения. Срещу акта са постъпили и писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт срещу дружеството „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя П. Л. Л. с ЕГН **********, било издадено обжалваното Наказателно постановление № 666499-F651783 от 14.10.2022 г. от заместник - директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) – София, с което за нарушение на Закона за счетоводството (ЗСч.) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания на актосъставителката В. В. и писмените доказателства по делото, а именно: Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г., АУАН № F651783 от 05.05.2022 г., НП № 666499-F651783 от 14.10.2022 г., справка от АВ и други писмени доказателства, приложени към административно наказателната преписка. От показанията на свидетелката В. В. (актосъставител), както и от писмените доказателства по делото, се установява, че не е подаден ГФО за 2020 г., което обстоятелство е установено след извършена проверка, по повод постъпилата информация от АВ, както и че нетните приходи от продажби възлиза на сумата от 7904 лв. Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от 2 страните.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от нарушителя и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени в рамките на законоустановените срокове, регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Същите са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗСч. и съгласно Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г. на министъра на финансите.
Следва да се посочи, че тримесечният срок за съставяне на АУАН по чл.
34 от ЗАНН тече от датата на реалното установяване на нарушението и нарушителя, а не от първата възможна дата за това, поради което не приема изложените в жалбата доводи за нарушение в този смисъл. В конкретния случай това се е случило на 24.02.2022 г. – когато в ЦУ на НАП е получена информацията от АВ относно юридическите лица, които не са подали в срок до 30.09.2021 г. годишен финансов отчет ГФО за 2020 година в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и не са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Двата основни процесуални документа отговарят на изискванията съответно на чл. 42 и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като съдържат изискуемите от закона реквизити, включително описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е било извършено и посочване на съответстващата му правна квалификация.
При съставяне на АУАН са спазени и изискв анията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел, подписан е от съставителя, свидетеля, като е предявен за запознаване и е подписан от управителя на санкционираното дружество. Административно наказващият орган е осъществил правомощията си по чл. 52, ал. 4, като е преценил направеното възражение за неоснователно и е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството-нарушител.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му само на това основание.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът намери, че санкционираното дружество обективно е осъществило състава на вмененото му нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч всички търговци по смисъла на ТЗ следва да публикуват годишния си финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в срок до 30 септември 2021 3 г.
От доказателствата по делото, по безспорен начин се установява, че дружеството-жалбоподател не е публикувало годишния си финансов отчет за 2020 г. в срок до 30.09.2021 г., като го заяви и представи за обявяване в ТР, а такъв е публикуван едва на 04.05.2022 г., със закъснение от 216 дни, но преди съставяне на АУАН, с който по отношение на дружеството е повдигнато административно наказателно обвинение за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Нарушението е осъществено чрез бездействие, като санкционираното лице не е предприело дължимото поведение, на 01.10.2021 г., с изтичане на срока, през който дружеството е могло и е било длъжно да осъществи дължимото действие - да подаде ГФО.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна на деянието не следва да бъде разглеждан.
С оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с ъдът намира, че процесният случай не разкрива признаците на "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се установиха смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на извода, че санкционираното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от този вид.
Нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е законосъобразно, и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на НАП следва да бъде уважена и да се присъди юрисконсулстско възнаграждение в минимален размер – 80 /осемдесет/ лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, предвид разпоредбата на чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание, Софийски районен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 666499-F651783 от 14.10.2022 г., издадено от заместник - директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) – София, с което за нарушение на Закона за счетоводството (ЗСч.) на жалбоподателя е наложена 4 имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева на основание ч л. 74, ал. 1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя П. Л. Л. с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ в полза на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5