Решение № 2 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901241 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците „Олимпик София 1“ ЕООД и М. Н. Йосифова чрез процесуален представител адвокат Н.

Любомиров В. срещу решение № 119 от 04.02.2024 г. по в. гр. дело № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 261007 от 21.03.2022 г. по гр. дело № 17043/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав в осъдителната му част и „Олимпик София – 1“ ЕООД и М. Н. Йосифова са осъдени да заплатят на Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, гр. Никозия, Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ на основание чл.

78, ал. 8 връзка с ал. 3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт „Олимпик София – 1“ ЕООД и М. Н. Йосифова са осъдени да заплатят солидарно на Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, гр. Никозия, Кипър, регистрирано в Търговския регистър на Република Кипър под № НЕ 71103, чрез „Застрахователна 1 компания Олимпик - клон България“ КЧТ на основание чл. 284, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в размер 99 958 лв., представляваща задължения по договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент на „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ № 211/01.07.2013 г., анекс № 2/01.07.2013 г. към него и допълнително споразумение № 1/01.07.2013 г. /договор за поръчителство/ за поемане на солидарна отговорност по договора, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2014 г. до окончателното ú изплащане, сума в размер 4 763 лв. - лихва за забава за периода до 30.10.2014 г., както и сума в размер 5 338 лв. - разноски по делото.

Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че правна квалификация на предявените искове е неправилна. Излагат следните доводи: въззивният съд не е обсъдил възражения и доводи на ответниците, които са развити в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, вкл. за непълния доклад на първоинстанционния съд; неправилно е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е изготвено само въз основа на проверка на осчетоводяванията при ищеца; схематично е направил констатация, че по делото е класирано заключение на съдебно-техническа експертиза; неправилно е приел, че достъпът до системата е осъществен чрез смяна на паролите на 25.06.2014 г., като не е съобразил, че достъпът до системата е блокиран; неправилно не е допуснал направените доказателствени искания за допълнителни задачи към съдебно-счетоводната и съдебно-компютърната експертизи с мотивирани писмени молби от 12.04.2018 г., 26.02.2021 г. и 14.10.2021 г., въпреки липсата на преклузия; въззивният съдебен акт е необоснован поради превратно възприемане и тълкуване на събраните писмени доказателства. Касаторите поддържат, че не е обсъдено възражението, че дължимите суми не са брутните премии, които съставляват исковата претенция, а същите следва да бъдат намалени съгласно договора за застрахователно посредничество със сумите, представляващи дължимото по договора комисионно възнаграждение, т. е. евентуално дължимите на ищеца суми са в размер на нетните премии. Излагат също, че не е съобразено, че значителна част от посочените като задължения суми не са на „Олимпик София - 1“ ЕООД, а са на други лица – застрахователни посредници 2

/брокери и агенти/, като липсват доказателства за прехвърлянето на тези задължения по съответните полици на ответното дружество.

По отношение на решението в частта по исковете срещу М. Н. Йосифова излагат съображения за неговата неправилност и поради това, че посочената ответница като поръчител следва да отговаря солидарно до размера на задължението на ответното дружество, но неправилно /необосновано и в противоречие с установените факти/ съдебният състав е приел, че разминаването на визираните в нотариалните покани до всеки от ответниците суми е неотносимо. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, гр. Никозия, Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Д. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че посочените от касаторите доказателствени искания са несвоевременно направени, поради което са преклудирани, същите са неотносими към предмета на делото, а интерпретациите на касаторите относно съдържанието на предявения иск са неправилни, тъй като пред първоинстанционния съд е заявено, че претендираните суми за застрахователни премии са редуцирани с дължимия размер комисионно възнаграждение на ответното дружество. Релевира доводи за ирелевантност на факта, че част от застрахователните полици са издадени от друг застрахователен посредник, защото всеки застрахователен посредник може да събира поредни застрахователни премии /при условията на разсрочено плащане/ по вече издадени полици, без значение кой посредник е издал полицата. Счита за неоснователни доводите за липса на убедителни доказателства за неплащане на процесните суми в полза на застрахователя, доколкото касаторите носят доказателствена тежест, че са извършили плащане в полза на ищцовото дружество. Поддържа, че са неоснователни и изложените в касационната жалба доводи относно липсата на отговорност на поръчителя за процесните вземания, доколкото същите не кореспондират с нормативната уредба. Ответникът по касационната жалба моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски – 3 адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност претендираното от касаторите адвокатско възнаграждение. на

С определение № 1208 от 16.04.2024 г. по т. дело № 1241/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 119 от 04.02.2024 г. по в. гр. дело № 40/2023 г. на Апелативен съд – София, 2 граждански състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди всички доказателства, събрани в процеса, като посочи защо кредитира и приема едни, а други не?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да направи извод за основателност на предявените искове срещу ответниците по исковата молба /настоящи касатори/, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали договорни отношения, обосноваващи солидарна отговорност на ответниците /касатори/. Констатирал е, че между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, гр. Никозия, Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и „Олимпик София - 1“ ЕООД е сключен договор за застрахователно посредничество, подвид на договора за поръчка, а между Застрахователна компания „Олимпик“ АД /н./, гр. Никозия, Кипър чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ и М. Н. Йосифова е сключен договор за поръчителство, по силата на който М. Йосифова е гарантирала изпълнението на задълженията на „Олимпик София - 1“ ЕООД.

Съдебният състав се е позовал на изготвените от „Олимпик София - 1“ ЕООД отчети за осъществена застрахователна дейност от името и вместо ищеца и на липсата на доказателства за превеждане на дължимите суми, произтичащи от тази дейност.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Росен Стоянов, въззивната инстанция е приела за установено, че счетоводството на ищеца е редовно и правилно водено според ЗСч и КЗ, електронно възпроизведените и съхранените на материален носител 4 документи са идентични, в сметка 491 /дебитен оборот/ са осчетоводени вземания на ищеца от „Олимпик София - 1“ ЕООД за периода 01.07.2014 г. 31.12.2017 г., извършени са плащания в размер общо 3 730 718,11 лв. и са останали неплатени дължими суми в размер общо 112 687 лв., част от които е претендираната сума 99 958 лв., произтичаща от неплатени придобити от „Олимпик София - 1“ ЕООД вноски по договори, удостоверени с полици, описани в списък. Съдебният състав е констатирал, че тези полици са описани в отчетите на застрахователния агент „Олимпик София - 1“ ЕООД. Приел е също, че вземанията към други длъжници са били съдебно предявени и съответно счетоводно закрити.

Въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Н. Хранов, и въз основа на него е установил, че достъпът на „Олимпик – София 1“ ЕООД до системата IMS /за създаване и регистриране на застрахователни договори/ е преустановен чрез смяна на предоставените пароли, като лишаването е станало в интервала 12.03 ч. - 12.53 ч. на 25.06.2014 г.

Предвид обстоятелството, че заключението на съдебно-техническата експертиза е прието в открито съдебно заседание на 29.10.2020 г., е направен извод, че поставените от ответницата /касатор/ с молбата от 26.02.2021 г. допълнителни задачи към тази експертиза, както и искането за допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза с молбата от 14.10.2021 г. са преклудирани.

По релевантния процесуалноправен въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 2 и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. цитираните от касатора решения - решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 27/10.04.2020 г. по гр. д. № 2821/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 5

157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.