Решение № 1343 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110202979 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Р.

Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село Тодор Икономово, общ. Каолиново, обл.

Шумен, ул. „Калиакра“ № 32, депозирана чрез процесуален представител- адв. Сн. Т. при ШАК против Наказателно постановление № 24-0460-000744 от 06.06.2024г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР-Варна, РУ 05-Златни пясъци, с което на Х. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че издаването наказателното постановление е издадено в нарушение на административно - производствените правила, материалния закон и изискването на чл. 57, ал. 1 ЗАНН относно съдържанието на наказателното постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Акцентира се върху обстоятелството, че не е спазен шестмесечния срок за издаване на процесното НП. На следващо място се сочи, че деянието не е осъществено виновно. Жалбоподателят не е знаел, че предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация. Излагат се и аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание възз. не се явява , а се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото, процесуалният представител моли за отмяна на НП, като изтъква че възз. не е 1 знаел за прекратяване на регистрацията на превозното средство, тъй като полицейските органи не са го уведомили за това. Акцентира върху липсата на субективен състав на нарушението. Излага и други аргументи за отмяната на НП.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представителюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2022г. възз. А. Х. придобил в индивидуална собственост лек автомобил „Опел Акстра” , с рег. № *** по силата на договор за покупко-продажба.

Сделката била изповядана в гр.Шумен, по изискуемия от закона ред, в писмена форма с нотариална заверка на подписите, от нотариус с рег. № 717 на Нотариалната камера. Информация за същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Шумен. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 20.11.2022г./ новият собственик – жалбоподателят Х., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене, а именно сектор ПП-Шумен, промяната в собствеността, поради което и на 22.11.2022г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

На 14.12.2022г., около 18:30 часа, жалбоподателят Х. управлявал лекия автомобил лек автомобил „Опел Акстра” , с рег. № *** в общ.Варна, к.к.“Св.в.Константин и Елена“, където на КПП “Летовище“ в посока изход от комплекса, бил спрян за проверка от полицейски служители при Пето РУ-ОД на МВР-Варна – Д. С. и Ф. И., които след като направили справка в информационните системи на МВР установили, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 22.11.2022г. Възз. бил задържан и отведен в РУ за изясняване на случая.

За констатираното органите на реда съставили срещу възз. АУАН, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

2

По случая било образувано и ДП №599/2022г. по описа на Пето РУ-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. За започнатото ДП била сигнализирана и ВРП, в която по ДП била образувана пр.пр.№17445/2022г. След приключване на разследването, материалите по ДП били изпратени в РП-Варна.

С оглед събраните при разследването гласни и писмени доказателства, прокурорът преценил, че извършеното от Х. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй деянието не е осъществено от субективна стран. Поради това с постановление от 13.06.2023г. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, прекратил досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Пето РУ- ОД на МВР -Варна за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника н основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Постановлението на ВРП, с горепосочените указания било получено в Пето РУВарна на 14.06.2023г., видно от входящия печат поставен в РУ. Върху прокурорския акт приложен по АНП била поставена резолюция „за г-н П. И.“ с отразено в горен ляв ъгъл- „За издаване на НП чл.175, ал.3 , пр.1 ЗДвП…..“ без поставена дата и срок. НП било издадено от ВПД Началник група в РУ едва на 06.06.2024г. т.е. почти една година след получаване на постановлението на ВРП, ведно с материалите по ДП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд заврени копия от материали по прекратено от РП-Варна по пр.пр.№17445/2022г. по описа на ВРП ДП №599/2022г. по описа на Пето РУ-Варна и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в Пето РУ при ОД на МВР -Варна съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Видно от същата е, че заповедта е подписана 3 министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Затова и съдът приема, че формално НП съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е било започнато и водено досъдебно производство. Впоследствие след прекратяване на досъдебното производство, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил прекратеното дело на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство прокурорският акт /постановление за прекратяване на ДП, ведно с материалите по същото/ е препратено на наказващия орган и АНО е образувал АНП.

Въпреки издаването на процесното наказателно постановление в хипотезата на 4 ч . 3 6 , ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за пълна отмяна на неговия акт, тъй като наказващият орган е упражнил своята санкционна власт чрез издаване на

НП извън допустимия срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН от шест месеца от датата на акта, в случая от влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство. Изтичането на указания от закона срок за издаване на НП представлява абсолютно основание за прекратяването на АНП, но това в случая не е налице.

Административнонаказващият орган, въпреки изтичането на този шестмесечен срок, издава своя санкционен акт, който обаче се явява незаконосъобразен. Фактите, които са установени в хода на съдебното производство, сочат че постановлението за прекратяване е от дата 13.06.2023г., като предвид липсата на привлечено по делото лице в качеството на обвиняем и предвид липсата на пострадал при конкретното престъпление, не подлежи на обжалване пред съд по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Същото, както бе посочено по-горе е получено в РУ на 14.06.23г. те. един ден след издаването му. Съобразявайки разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, наказателното постановление е следвало да се издаде най-късно до 14.12.2023г. Очевидно в случая това не е така, тъй като НП, предмет на настоящата проверка е издадено едва на 06.06.2024г., което е почти 6 месеца след изтичане на законоустановения шестмесечен срок от съставянето на акта (в случая постановлението за прекратяване на наказателното производство).Това обстоятелство е напълно достатъчно основание да се постанови изцяло отмяната на НП като процесуалноправно незаконосъобразно, издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН.

Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането .

Това е така и с оглед целите на чл. 34 ЗАНН, а именно избягване на продължителното бездействие на държавните органи при осъществяване на техните санкционни правомощия, което създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Неспазването на указаните срокове за иницииране и приключване на производството по налагане на административно наказание винаги се определя за съществено процесуално нарушение, водещо до пълна отмяна на съответния акт.