Решение № 4431 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4431 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. СТ. при участието на секретаря Ю. С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №

20221100503112 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 01. 11. 2021 год., постановено по гр. д. № 23231/2016 год. на СРС І ГО 24 състав, са отхвърлени предявените от С. С. обективно и субективно съединени искове по чл. 42 ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС, срещу П. Е. Д., П. П. А. и Ю. П. А. за първия текст и П. Х. П. и Х. К. Т. по чл. 108 ЗС.

С решението са възложени разноски на ищеца, поради сложилия се изход на споровете.

Ищецът С. обжалва решението като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с несъобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви, които не съответстват на установената по делото фактическа обстановка.

Решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Изложени са съображения. Моли за уважаване на претенциите с отмяна на решението. Претендират се разноски по настоящето производство.

Представена е и допълнителна въззивна жалба на същата страна, както и друга въззивна жалба от ищеца против същото решение.

Постъпил е отговор от адвокат М., особен представител на П. Х. П., като се оспорват както въззивната жалба, така и нейните допълнения. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на всички съдопроизводствените правила.

Отговор е депозирал чрез адвокат Ф. и Х. К. Т., който счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно. Иска се потвърждаване на решението, съобразено със закона и доказателствата по делото.

Претендират се разноски по делото.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

1

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

В редовно проведено публично съдебно заседание, което е и единствено по въззивно производство, поддържат тезите си, съдът оставил е доказателствени искания без уважение при мотиви в протокол от 03. 05. 2023 год., към които се препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.

Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение, е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Правната квалификация е тази, приета от районния съдия за приложима и меродавна, а именно чл. 42 ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС.

Правна уредба :

Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

IX. ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Исковете по двете правни норми са безспорно и категорично доказани и обосновани, тоест решението е и правилно, и аргументирано. По този въпрос възражението в жалбата е неоснователно изцяло.

В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че са се осъществили съставите на двете правни норми.

Това не е сторено от тази страна, както правилно и обосновано се е аргументирал с решението си районният съдия.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

На доводите и твърденията с въззивната жалба е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания, като пороци, не са характерни за съдебното решение, обратното, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. Не се установи от въззивния съд вътрешна противоречивост на мотивите на крайния съдебен акт на районния съдия.

След като не са оспорени по надлежния за това ред, писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията и доводите на ищеца и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно 2 събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение.

Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответната страна, която може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от нейна страна.

С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест ищецът е този, който следва да установи положителните факти, на които основава своите твърдения и доводи, респ. възражения.

Районният съдия правилно е отговорил на база исковете с посочената правна квалификация при обективното им съединяване, както и съдебната практика, приложима и меродавна за случая.

Въззивният съд не приема нещо различно в решението си.

Изложените от въззивника доводи в жалбата, които преповтарят тези в исковата молба, с първата за неправилност на решението на районния съдия, са несъстоятелни изцяло.

Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание, и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение. Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

При наличие на тези доказателства – писмени, гласни, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, без вътрешни противоречия, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ищецът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ищеца е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

3

Други оплаквания и възражения въззивната жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника част следва да бъде потвърдено.