Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 05.11.2024, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 86/2024
Вид
Решение № 145
Подписан
05.11.2024
В сила
07.03.2025
Състав
ГАЛИН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.32 ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.34 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.34 ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.34, ал.9 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.38 ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • Чл.102, ал.1 · Закон за публичните финанси
  • чл.128 · Закон за публичните финанси
  • чл.22, ал.3 · Закон за публичните финанси
  • чл.94, ал.2 · Закон за публичните финанси
  • чл.98, ал.2 · Закон за публичните финанси
  • чл. 245 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Балчик, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20243210100086 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба от С. Н. А. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес в ***, чрез адвокат Е. С. срещу *** с ***,с адрес в ***,представлявана от Кмета Н. Д. А.. Предявен е иск за заплащане на възнаграждение,както и лихва за забава,с правно основание в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗМСМА и чл.86 от ЗЗД. Цената на иска е 8393,35 лева- главница от 5850лв. и лихва за забава в размер на 2543,35лв.

Исковата молба е с ***.

С Разпореждане***.,съдът е изпратил,на основание чл.131 от ГПК,препис от исковата молба ,ведно със приложенията на ответната страна.

В срока по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от ответната страна-***,с административен адрес в ***,представлявана от Кмета Н. Д. А.,чрез адвокат К. И. от ***,със съдебен адрес в ***.

Писмения отговор е с ***.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

На местните избори през 2016г. с Решение №82 на ***, от 03.10.2016г. ищцата била обявена за избран общински съветник от листата на Политическа Партия ***. На 11.10.2016г. положила клетва като общински съветник. Участвала във всички редовни и извънредни сесии на Общинския съвет като надлежно изпълнявала и всички останали задължения като член на Постоянна комисия по бюджет, финанси, евроинтеграция и член на Постоянна комисия по здравеопазване, спорт и социални дейности.

Според ищцата,по силата на чл.34, ал.1 от ЗМСМА й се дължи възнаграждение което се определя от Общинския съвет ***. Правилникът за организацията и дейността на 1 общинския съвет ***, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (***), урежда възнаграждението на общинския съветник да е в размер на 70% от средното брутно месечно възнаграждение на общинската администрация за конкретния месец. За *** била получавала в цялост дължимото възнаграждение, както и за ***., но за периода ***. възнаграждение не й е изплащано.

Последното изплатено възнаграждение ми е за месец декември ***. в размер на нето сума беше около 585.00лв. за това счита, че размера на дължимото ми за периода ***. е в размер на нето 5850(пет хиляди осемстотин и петдесет) лева.

Причината за липса на плащане, която се изтъква от длъжника по вземането ни ***, представлявано от кмета Н. А. е, че не е бил приет бюджета на общината през ***.

Дължимостта на претендираните суми освен регламентираното неотменимо право на възнаграждение и от изпълнение на задълженията ми като общински съветник, произтича от следното:

По силата на нормата чл.34, ал.9 от ЗМСМА (нова - ДВ, бр.43 от 2016г.). При неспазване на срока по чл.94, ал.2 от Закона за публичните финанси на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждения за периода след изтичане на съответния срок до приемането на бюджета на общината. Дължимите за този период възнаграждения се изплащат, след като общинския съвет приеме бюджета на общината.

Изрично в относимата норма е вписано: Дължимите за този период възнаграждения.

Следователно законодателя изрично урежда характера на тези възнаграждения, които временно не се изплащат, като ДЪЛЖИМИ. Касае се за отлагателно условие, предвидено по законодателен ред, което обаче не унищожава, нито погасява вземането за заплащане на възнаграждение. Пречката отпада с приемането на бюджета за съответната година, а ако това не е изрично сторено с приемането на бюджета за следващата календарна година. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване на закона при изрично произнасяне на ВКС по реда но чл.290 от ГПК с Решение №247 от 12.07.201 Зг. по гр.д. №1208/2012г., образувано по касационна жалба срещу въззивно решение №280/16.07.2012г. на *** окръжен съд, постановено по гр.д. ***, с което решение е направено тълкуване на действащия към него момент чл.15, ал.З от Закона за общинските бюджети, който е аналогичния текст на действащия в момента чл.34, ал.9 от ЗМСМА.

Предвид изложеното не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок по ЗПФ до приемането на бюджета на общината, но то се дължи. Като началния момент на изискуемостта на временно спрените за заплащане суми е приемането на бюджета на общината.

Бюджета на *** е приет за ***. с решение *** За периода ***.***. — ******. е било налице спиране изплащане на възнаграждението дължимо за ***., с приемането на следващия бюджет - за 2020г. дължимото за предходната година възнаграждение е станало ликвидно и изискуемо(Решение №247 от 12.07.201 Зг. по гр.д.№1208/2012г. на ВКС).

2

Независимо от изложените от ищцата, правни аргументи и наличие на задължителна практика на Върховен касационен съд както и изричната императивна норма на чл.34, ал.9 от ЗМСМА, които определят възнагражденията в случаи като настоящия за дължими, дължимите възнаграждения гарантирани от закона не ми бяха изплатени и след приемане на бюджет на *** на ***, от която дата посочените вземания станаха изискуеми.

Ищцата твърди,че е изпълнявала задълженията си породени от избора на гражданите като участвах и в заседанията на общинския съвет, като общински съветник в Общинския съвет *** и изпълнявах всички останали задължения, а *** не изпълни своите. Горното се удостоверява и от официалните документи водени в администрацията на Общинския съвет присъствени листи, протоколи от заседанията на съвета, протоколи от заседания на комисии и други.

Съгласно общото правило на чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжника изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжника изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.

В конкретния случай, главното задължение дължимо от приемане на бюджета на *** (30.01.2020г.), като покана не е необходима, за да изпадне ответника в забава. Размера на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86, ал.2 от ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода увеличен с 10 пункта Постановление №100 от 29 май 2012г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. и Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от ***.2015г.

Горното поражда за ищцата правен интерес от завеждане на иск за осъждане на ответника да ми заплати сумата от 5850(пет хиляди осемстотин и петдесет) лева представляващи неизплатено нетно възнаграждение като общински съветник към Общински съвет *** за периода ***.

Сумата от 2543,35(две хиляди петстотин четиридесет и три лева и тридесет е пет стотинки) - мораторна лихва от *** до 26.01.2023г. - мораторна лихва от *** до 26.01.2023г., мораторна лихва за забава върху претендираната сума, поради несвоевременно изплатени възнаграждения от датата на забавата - *** до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и заплащане.

С оглед изложеното в исковата молба,ищцата моли съда да постанови съдебно решение,с което да ОСЪДИ ответната страна да ми заплати сумата от 5850(пет хиляди осемстотин и петдесет) лева представляващи неизплатено нетно възнаграждение като общински съветник към Общински съвет *** за периода ***., както и СУМАТА от 2543,35(две хиляди петстотин четиридесет и три лева и тридесет е пет стотинки) мораторна лихва от *** до 26.01.2023г. - мораторна лихва от *** до 26.01.2023г., мораторна лихва за забава върху претендираната сума, поради несвоевременно изплатени 3 възнаграждения от датата на забавата - *** до подаване на исковата молба,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата.

Моля и да ми присъдите на основание чл.78, ал.1 от ГПК всички сторени по настоящото дело разноски.

С исковата молба се правят и доказателствени искания и се представят писмени доказателства.

Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната страна.

В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от ответната страна.

С Писмения отговор е с ***.,

Твърденията на ответната страна са следните:

Ответната страна твърди,че искът е допустим ,но изцяло неоснователен.

Ответната страна твърди,че:

- в противоречие с правната логика и закона се твърди, че претендираните възнаграждения за 2019 година са станали ликвидни и изискуеми с приемането на бюджета за 2020 г. на ***.

-настоящият иск е осъдителен и за основателността му е необходимо установяване на ликвидността и основателността на претенцията. Търсеното възнаграждение, предмет на предявения иск, е ликвидно, но не е изискуемо за периода отг. - 04.11.2019 г„ респ. от 05.11.2019 - ***2019 г., защото липсата на задължение за доброволно изпълнение, обуславя и липса на задължение за принудително изпълнение, което от своя страна води до неоснователност на иска.

- Предвид липсата на трудово правоотношение между общината и ищеца, не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда по отношение на дължимостта и изплащането на трудовото възнаграждение, както е предвидено в чл. 245 КТ, въвеждащ гарантиран размер на трудовото възнаграждение, който следва да се заплаща при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения.

С оглед на гореизложеното, за да бъде уважен предявеният иск за изпълнение на парично задължение,според ответната страна следва да са налице следните три предпоставки: - Страните да са били във валидни облигационни правоотношения; - ищецът в качеството си на общински съветник, да е изпълнявал функциите си за процесния период; дължимият размер на търсеното възнаграждение да е ликвиден.

Ответната страна не оспорва факта,че ищецът е бил общински съветник прец процесния период.

Ответната страна прави изрично правопогасяващо възражение на основание чл. 111, б. ,.в“ от ЗЗД за изтекла давност, по отношение на правото на иск за сумата от 5850 лева, 4 представляващи периодични плащания ***.2019 г. - 04.11.2019 г., за които е изтекъл давностният срок, считано от 31.01.2020 г. до предявяване на исковата молба, постъпила в съда на 12.02.2024 г.. Претенциите за лихви върху сумата от 5850 лева. също се явяват погасени по давност, на основание чл. 111,6. „в“ от ЗЗД, поради което ответната страна прави изрично правопогасяващо възражение за сумата от 2543,35 лева, представляваща мораторна лихва за забавено изпълнение.

В условия на евентуалност,ответника твърди,че претенцията на ищеца е на основание чл.34. ал.1 от ЗМСМА, при изпълнена хипотеза на ал.9 от същия член, която гласи: „При неспазване срока по чл.94, ал.2 от ЗПФ на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината."

Ответната страна твърди,че е налице неизпълнение на законовото право и задължение на ищеца по делото, в качеството му на общински съветник в мандат 2016 2019 г., за което е правилно санкциониран, предвид нормата на чл.34, ал.9 от ЗМСМА, във връзка с относимите разпоредби на ЗПФ и ЗДБ на Република България за 2019 г., като за процесния период не е налице и не е възникнал изискуемият от закона юридически факт за отпадане на тази санкция.

С оглед изложеното,ответната страна моли съда да постанови съдебно решение,с което да отхвърли предявените с исковата молба искове,като неоснователни.

Ответната страна моли съда с ре6шението да присъди направените от нея по делото разноски да бъдат заплатени в нейна полза от ищеца.

С писменият си отговор,ответната страна представя писмени доказателства,прави доказателствени искания.

Редовно призован,ищецът не се явява лично в съдебно заседание-Представлява се от адвокат Е. С. от ***. От името на своя подзащитен, процесуалният представител поддържа исковата молба. С оглед заключението на вещото лице прави изменение на иска по размер,на основание чл.214 от ГПК, като съшия следва да се счита предявен за сумата от 4805,23лв.неизплатено нетно трудово възнаграждение, като общински съветник към Общински съвет-***, за периода от ***.***.до 04.11.***., както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2100,23лв лв.,поради несвоевременно изплатени възнаграждения,считано от датата на забавата -***,до подаването на исковата молба***, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата.