Решение № 55 от 30.04.2025, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 581/2022
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 30.04.2025
- В сила
- 23.05.2025
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Дулово, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100581 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Е. С. с ЕГН ***, с адрес: ****, Х. Е. С. с ЕГН **********, с адрес: ****, Ф. Е. С. с ЕГН **********, с адрес:
****, Р. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: ****, Г. К. С. с ЕГН **********, с адрес: ****, и Г.
К. Е. с ЕГН **********, с адрес: ****, срещу Ш. Н. М. с ЕГН **********, от ****, Н. М. С. с ЕГН **********, от ****, Е. М. А. с ЕГН **********, от ****, А. А. А. с ЕГН **********, от ****, С. А. Ч. с ЕГН **********, от **** и С. А. А. с ЕГН **********, от ****, с която са предявени следните искове:
1.Положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.79 от ЗС във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. Ищците молят съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че са собственици на основание давностно владение, осъществено през периода от 1998г. до 2022г., на следния недвижим имот:
Застроено дворно място с площ от 1040 кв.м./хиляда и четиридесет квадретни метра/, от които 595 кв.м. с план. № ***, 430 кв.м. с пллан.№ ***, в ****, за което по регулационния план на ***, одобрен със Заповед № ****г. е отреден УПИ **-***, с площ от 1180 кв.м., с участие на имот с план. № *** в него от 595 кв.м. и на имот с план.№ *** с площ от 430 кв.м., ведно с правото на собственост върху 15 кв.м. от имот с план.№ ***, с които участва в УПИ ***, при граници: улица, УПИ с №****, ***-***, зелена площ извън регулация, ведно с построените в имота: полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м., мазе от 32 кв.м., полумасивна второстепенна постройка с площ от 64 кв.м. и паянтов гараж с площ от 20 кв.м.
2. Искат на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение – констативен с № ****, том ***, рег.№ ****, дело № *** от ***г. на К. К. - нотариус, с район на действие Районен съд ****, с който ответникът Н. М. С. и майка му Н. И. Ю. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от описания имот. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
1
Ищецът твърди, че процесният поземлен имот находящ се в ***** е закупен през 1958 г. от наследодателя на ищците Е. С. Ю. за което била съставена декларация, подписана в кметството. В имота той построил жилищна сграда и я декларирал в данъчната служба. До смъртта си той владял имота явно и необезпокоявано. След неговата смърт ищците продължили да владеят имота, като в момента в него живеел ищеца Ю. С. миналата година при опит да прехвърлят имота на единият от ищците, установили че ответниците Н. М. С. и Н. И. Ю. са се снабдили с нотариален акт за процесния имот. Провели разговор с ответника Ш. М., който бил вписан като собственик на имота и му обяснили че е станала грешка и същият обещал да съдейства като им прехвърли имота, но не го сторил.
В хода на производството е починал ответника Н. И. Ю.. Производството по отношение на нея е прекратено, а на нейно място са конституирани като ответници нейните наследници.
В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е депозиран от ответника Н. М. С., който заявява че признава иска и моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Заявява, че действително се касае за допусната грешка при издаването на констативният нотариален акт. Излага и други съображения. Не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Ш. Н. М., чрез назначеният му от съда особен представител адв. Й. С. от АК-Силистра, която счита предявените искове за допустими и вероятно основателни. Заявява,че ще изрази допълнително становище след запознаване с отговорите, нотариалната преписка и след изслушване на свидетелите. Не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.
Останалите ответници не са депозирали писмен отговор на исковата молба.
Ищците – редовно призовани, представляват се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Прави искане за присъждане на разноски които да бъдат заплатени от ответниците, с изключение на ответника Н. С., тъй като от негова страна има направено признание на иска.
Ответникът Н. М. С. – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че поддържа писмения отговор и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеният иск като признае ищците за собственици на процесния имот. Твърди, че е налице грешка която следва да бъде поправена.
Ответника Ш. Н. М. – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от назначеният му от съда особен представител, който заявява че поддържа писмения си отговор. Счита иска за основателен и моли да бъде уважен.
Ответника С. А. А. – редовно призован, явява се лично. Не оспорва предявените искове. Предоставя на съда да прецени какво решение да постанови.
Ответниците Е. М. А., А. А. А. и С. А. Ч. - редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Процесният недвижим имот, находящ се в*****, и представляващ: Застроено дворно място с площ от 1040 кв.м. /хиляда и четиридесет/, от които 595 кв.м. /петстотин деветдесет и пет/ с план. № *** /*****/, 430 кв.м. /****/ с план. № *** /****/, в кв. *** /***/, за което по регулационния план на ******, одобрен със Заповед №****г., е отреден УПИ *-*** /***/, с площ от 1180 кв.м. /хиляда сто и осемдесет/, с участие на имот с план №*** /***/ в него от 2
595 кв.м. /петстотин деветдесет и пет/ и на имот с план. № *** /***/ с площ от 430 кв.м.
/четиристотин и тридесет/, ведно с правото на собственост върху 15 кв.м. /петнадесет/ от имот с план. № *** /****/, с които участва в УПИ ***/*****/, при граници: улица, УПИ *******-***, зелена площ извън регулация, ведно с построените в имота: Полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м. /сто и шест/ с мазе на площ от 32 кв.м., Полумасивна второстепенна постройка със застрена площ от 64 кв.м. /шестдесет четири/ и Паянтов гараж със застроена площ от 20 кв.м. /двадесет/, съгласно декларация /л.5 от делото/ е закупен през 1958г. от общият наследодател на ищците - Е. С. Ю..
За продажбата не е бил съставен договор в изискуемата от закона форма, а е била подписана декларация в кметството. Жилищната сграда в имота е построена от Е. С. Ю. през 1958 г., видно от подадената декларация към данъчната служба. Оттогава до смъртта си Е. С. Ю. е владял имота явно и необезпокоявано. След неговата смърт ищците продължили да владеят имота, като в момента в него живее ищеца Ю. Е. С..
Видно от приетата по делото като доказателство декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№ ******, Е. С. Ю. е декларирал през 1998г. процесния имот в **** като собствен и оттогава той, а след неговата смърт негови наследници са заплащали дължащите се данъци.
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№ *****г. ищецът Х. Е. С. е предекларирал имот от името на наследниците на Е. С. Ю..
Обстоятелството, че Е. С. Ю. е наследодател на ищците по делото се установява от представените по делото и приети като доказателства удостоверения за наследници.
Не се спори по делото, че от 1998г. до настоящият момент процесният имот се владее, стопанисва и ползва първо от общият наследодател на ищците, а след неговата смърт това е сторено от ищците.
Не се спори още, че владението е явно и необезпокоявано и продължава вече повече от 10 години и че до настоящият момент ответниците не са предявявале собственически претенции и не са оспорвали владението на ищците.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.
От разпита на свидетелите М. М./братовчед на ищците/, Р. Х./без родствени връзки със страните/ и Н.С./брановчед на страните/, се установява, че 50-60 години в процесния имот е живял Е. С. Ю., а след смъртта му в имота останал да живее ищеца Ю. С.. Свидетелите заявиха, че не са чували да е имало спорове за процесния имот. Не са чували ответника Ш.
М. да е имал претенции за къщата на ищците, и че той не е живял никога в този имот.
Заявиха още, че ответника Ш. М. има друга къща на същата улица, която се намира през две къщи от имота на ищците и от много години живее в нея, и че винаги ищците са ползвали процесния имот.
Показанията на свидетелите не бяха оспорени от ответниците.
Предявен е иск по чл. 79 ЗС във вр.чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът намира за основателен и доказан. Съгласно нормата на чл. 77 ЗС, правото на собственост се придобива от правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. По реда на настоящото производство ищците претендират че са придобили правото на собственост върху процесният имот въз основа на изтекла в тяхна полза над 10-годишна придобивна давност, в периода от 1958г. до 2022г. В случая се твърди, че началото на давностното владение е от 1958 год., от който момент наследодателят на ищците Е. С. Ю. е установил фактическа власт върху целият процесен имот, а след неговата смърт през 2000г. към владението са се присъединили неговите наследници - ищците. Това владение е било явно, непрекъснато и необезпокоявано, като то продължава и към настоящия момент. За да придобият право на собственост по давност, ищците следва да докажат по безспорен начин, че владеят вещта като своя, като владението върху тази вещ следва да бъде явно, спокойно, непрекъснато.
Упражняването на фактическата власт върху вещта следва да е такова, че да не оставя никакво съмнение у владелеца, че е завладял и владее вещта като своя, с намерение да стане 3 неин собственик.
Не се спори, че до настоящият момент владението на ищците е непрекъснато, явно и необезпокоявано, без противопоставянето на ответниците.
Един от елементите на фактическия състав на владението е това владение да е явно. Да е насочено към собственика на вещта, като действията на владелеца да бъдат такива, че собственикът да разбере, че друго лице е завладяло и владее вещта. В случая, от всички събрани по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че през годините ищците са демонстрирали своето владание и са упражнявали фактическата власт върху имота и построените в него сгради. Ответникът не е предявявал никакви претенции относно собствеността, ищците са заплащали данъците. През периода от ****г./датата на смъртта на наследодателя на ищците/ до 20.12.2022г./датата на подаване на исковата молба/ ищците ползват имота само за себе си, владеят го и го стопанисват. Събраните доказателства сочат, че установеното владение върху имота от ищците е било явно, спокойно и непрекъснато.
Правната последица от владението с намерение за своене, изразяващо се в пълна власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на придобивната давност.
С оглед изложеното предявеният от ищците иск с правно основание чл. 79 от ЗС във вр. с чл. 124 от ГПК се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна н а Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение – констативен № *** том****, рег. № **** дело № ****г. на нотариус К. К., с район на действие-Районен съд ***, с рег. № ****на НК на РБ, съдът намира същия за основателен. За да се уважи такъв иск, следва това да е последица от положително установяване на правото на собственост на лице по отношение на трети лица, ползващи се от титула за собственост – нотариалния акт. Успешното провеждане на този иск се реализира в случаите на производство по чл.124, ал.1 от ГПК арг.чл.537, ал.2 ГПК, ТР 178/1986г. ОСГК, Р 1019/1996г.