Решение № 18967 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18967 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110169844 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. З. Д. искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 50869/2022 г. на Софийски районен съд, а именно: за сумата от 6500,28 лв., представляваща непогасена главница по месечни погасителни вноски за периода от 01.08.2018 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.07.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата от 1299,66 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 18.02.2019г. и сумата от 3609,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.08.2018г. до 28.07.2022г., както и предявява при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове за вземанията за главница и възнаградителна лиухва за същите суми и период и за вземане за сумата от 6 282,25 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за периода от 02.08.2018г. до 22.12.2022г. /съгласно уточнителната молба с вх. № 11261/16.01.2023г./.

Ищецът твърди, че на ......... г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ....... между В. З. Д. и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който била предоставен потребителски паричен кредит в размер на 20 000 лв., като сумата била преведена на сметка на ответника на 05.01.2017 г., който се задължил да я върне по посочен погасителен план към договора на 120 броя анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 293,49 лв., първата с падеж на 01.02.2017 г., а последната с падеж на 01.01.2027 г. Сочи се, че страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 13 609,94 лв., при което общата сума за връщане била в размер на 35 219,14 лв. Навежда, че кредитополучателят бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит на 24.01.2022г. Ищецът твърди, че на 18.02.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на който вземането срещу ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ......., сключен на ......... г. било прехвърлено от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди се, че 1 длъжникът бил уведомен от цедента за прехвърляне на вземането.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковите претенции се оспорват като нередовни и неоснователни. Възразява, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Поддържа, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, чл.

240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК ,чл. 240, ал.

2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. дело 50869/2022 г. по описа на Софийски районен съд по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. З. Д.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 ГПК депозира възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искови претенции и същите са процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявените установителни искови претенции в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното от ищеца съдържание, т.е. валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 9 до чл. 14 ЗПК с индивидуално уговорени клаузи (вкл., че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК във връзка с възражението за нищожност поради неспазен шрифт и формат;), в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от ответника като кредитополучател, настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че кредитодателя е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил кредитополучателя.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на претендираните вземания.

По делото е представен Договор за паричен заем № ......./......... г., сключен между В. З.

Д. /заемател/ и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД /заемодател/, заедно с погасителен план и общи условия към него. По силата на договора заемодателят предал на заемателя сумата от 20 000 лева, която последният се задължил да върне на 120 месечни вноски в размер на 293,49 лева. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10,99 % и ГПР в размер на 13,16 %. Общата сума, която ответницата ........ следвало да върне била в размер на 35 219,14 лева.

Приет като доказателство по делото е и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2019 г., Приложение № 1 към него от същата дата и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на които договор заемодателят „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на продавач, прехвърля на ищеца по делото – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на купувач, процесното вземане към ответника в общ размер от 20073,57 лв., състоящо се от главница към датата на цесията в размер на 18 732, 11 лева и остатък в лихви – 1341,46 лева.

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия / л. 39 по 2 делото/.

Приложено към исковата молба е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия), изпратено от ищеца до ответника, за което няма данни да му е връчено преди образуване на делото.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата в размер на 20 000 лева по договора на 05.01.2017 г., като е погасил суми в общ размер от 5313,43 лева, както следва:

1867,89 лева - главница, 3264,60 лева - възнаградителна лихва, и 37,97 лева - лихва за забава върху главницата за процесния период, изчислена от датата на забава на съответната вноска до датата на плащане, или съответно до подаването на заявлението в съда /29.07.2022 г. /.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че е налице валидно възникнало заемно правоотношение, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължението да върне заетата сума съобразно условията и реда, предвидени в договора.

С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС. В случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цедента „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД чрез неговия пълномощник – цесионера "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД. С Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о . , Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС, ТК, I т. о., съставите на касационната инстанция са приели, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. В случая по делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2019 г. Ето защо съдът следва да приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.

Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер. Както съдът е посочил в доклада по делото, погасяването на претендираните вземания, като положителен факт, подлежи на доказване от ответника.

До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства /вносна бележка, платежно нареждане и т.н./, от които да се установи погасяване на дълга му.

По отношение на направените от ответника оспорвания, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 и чл.23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, 3 съдът намира следното:

Сключеният между „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и В. З. Д. договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор) и възнаградителна лихва. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.