Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 10.11.2025, Военно-апелативен съд

Съд
Военно-апелативен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 79/2024
Вид
Решение № 15
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
полк.ЛИДИЯ ПЕТРОВА ЕВЛОГИЕВА, полк.ЮЛИЯН ВЕНЦИСЛАВОВ БАНКОВ, лейт. РАДКА ДИМИТРОВА ДРАЖЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600079 по описа за 2024 година по описа на Военно-апелативният съд, образувано по жалба на адв.

Венцислав О. от САК срещу присъда № 8/05.08.2024 г. по нохд № 8/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен и по негова частна жалба срещу определение № 33/27.08.2024 г. по същото дело и с участието на прокурор полк.Н.Н..

С обжалваната присъда № 8/05.08.2024 г. по нохд № 8/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен подсъдимият к. С. Х. И. от *** - В. е признат за виновен в това, че на 06.05.2023 г., към 16.00 ч., на път № 1-9, в участък на километър 196 (+00), по посока от гр. В. към гр. Б., при управление на МПС лек автомобил негова собственост, марка П., модел „***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 изр.1-во алт. 2 и 5, изр. 2-ро и по чл. 21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, като по непредпазлИ.ст причинил средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК на повече от едно лице, а именно: на гр. л. гр. Х. Н. А. на 37 год. от гр. Б., обл. В. и на гр. л. П. З. М. на 33 год. от гр. В., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 342 ал.1 и чл. 54 от НК 1 първоинстанционният съд го е осъдил на 2 (две) години „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 342 ал.1 и вр. чл. 37 ал.1 т. 7 от НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1(една)година и 6(шест)месеца от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС.

На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. чл. 189 ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски за експертизи и адвокатски възнаграждения.

В жалбата срещу горепосочената присъда защитникът на подсъдимия – адв. О. от САК сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована и иска същата да бъде отменена изцяло, като подсъдимият С. И. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. с пр. 2, вр. ал. 1 от НК. Сочи се, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин в хода на съдебното следствие, а и наложеното наказание е явно несправедлИ. и завишено, с оглед чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и липсата на нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимия.

С отделна частна жалба защитникът на подсъдимия иска да се отмени определение № 33/27.08.2024 г., с което допълнително са присъдени за заплащане от подсъдимия на разноски от 2000 лева за възнаграждение на повереник в досъдебното производство, тъй като в хода на съдебното следствие не е направено подобно искане от страна на пострадалия П. М. тези разноски да бъдат заплатени.

Срещу жалбата срещу присъдата са подадени възражение и допълнение към него от повереника на частния обвинител Х. А. – адв. Й. А. от АК – В.. В същите се сочи, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, като подробно се излагат аргументи за това.

2

Срещу частната жалба на адв. О. срещу определението от 27.08.2024 г. е постъпил отговор на същата от адв. В. Д. от АК - Х. (повереник на частния обвинител П. М.). Иска се определението да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита, че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива. Твърди се, че тезата на защитата, че деянието на подсъдимия не е доказано по безспорен и несъмнен начин е очевидно несъстоятелна. Според прокурора доказани са и изпълнителното деяние, и вредните последици и причинноследствената връзка между тях. Иска се потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител П. М. – адв. В.

Д. от АК – Х. сочи, че и на съдебното следствие на първата инстанция, така и на въззивната такава е изяснен механизма на произшествието, случил се на 06.05.2023 г. Механизмът на причиняване на телесните увреждания на доверителя му М. били абсолютно доказани и не подлежат на какъвто и да е коментар. Подробно се изтъква, че по време на целия процес и пред първата инстанция и пред настоящата не е видял съжаление и разкаяние у подсъдимия.

Затова се иска потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд.

В последното съдебно заседание частният обвинител Х. А. и защитниците му (редовно призовани) не се явяват, но е постъпила молба от адв. Й. А. от АК – В., с която е изразено становище делото да се гледа по същество и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като се присъдят разноските и адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Венцислав О. от САК заявява, че неговият подзащитен е допуснал административно нарушение затова, че навлязъл с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение. Всичко друго в обвинителния акт, за което е признат за виновен с първоинстанционния съдебен акт се оспорва от защитата. Изтъква се, че на база заключенията на двете съдебно-медицински експертизи категорично е установено, че травмите от ПТП (пътно-транспортното произшествие), причинени на частния обвинител Х. А. са леки телесни увреждания и няма причинена средна телесна повреда. Оспорва се заключението на авто-техническата експертиза, като се твърди, че са налице 3 две ПТП-та, първото между лекия автомобил П. на подсъдимия и мотоциклета ***, управляван от Х. А. и второто между двамата мотоциклетисти. Приема се от защитата, че второто ПТП между моторите на А. и М. е могло да бъде избегнато, ако П. М. е спазвал съответната дистанция по отношение на мотоциклета на А. и ударът би бил предотвратим между тях двамата. Поради това основното искане е подсъдимият да бъде оправдан по всички повдигнати обвинения, тъй като той не може да носи отговорност за причинените телесни увреждания на частния обвинител П. М.. Алтернативно се иска, ако съдът приеме подсъдимият за виновен, да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, доколкото не е налице квалифициращия признак за причинени телесни увреждания на повече от едно лице, а само средна телесна повреда на М..

Изтъкват се съображения в тази насока.

В съдебно заседание подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник и дава кратки обяснения, че е обезопасил пътя (макар други да са извикали линейка). Същият сочи, че е бил шокиран от ПТП, но е положил усилия да избегне същото, като се е опитал на спре автомобила. Не е искал да стане ПТП-то. Иска оправдателна присъда, а алтернативно да бъде административно глобен.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Жалбата срещу присъдата и отделната частна жалба срещу определението на Военен съд - Сливен са подадени в срок от легитимно лице (подсъдимият чрез своя защитник) и са процесуално допустими.

Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият к. С. Х. И. постъпил на военна служба на 06.08.2021 г., като к. в *** - В. в специалност „***“, специализация „***“. Притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, валидно до 22.06.2030 г., издадено от МВР - Б., с придобити категории „М“ и „В“. Като водач на МПС, същият имал съставен един Акт за установяване на административно нарушение от 04.01.2021 г., за извършено нарушение на чл.

4

25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и два фиша за нарушение на чл.

6, т. 1 и чл. 98, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.По време на обучението си, к. С. И. се справял добре със служебните си задължения. Имал добра строева култура и добро държание в и извън строя. Същият бил дисциплиниран и изпълнявал поставените му задачи в срок. По характер бил общителен, добронамерен и съобразителен. Проявявал инициативност, когато било необходимо. Успешно се вписвал в общоприетите норми на колектива. Нямал налагани дисциплинарни наказания и не е бил поощряван. По народност българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. к. С. И. за времето от 17.30 ч. на 05.05.2023 г. до 06.30 ч. на 07.05.2023 г., имал разрешен отпуск и можел да напуска района на *** „***“. На 06.05.2023 г. след обяд подсъдимият И., заедно с к. В. М., к. Ц.а Г. и к. Е.Д., всички от военноморското училище, след участие в тържество по повод деня на Българската армия в гр. В., тръгнали за гр. П. с лек автомобил марка П., модел „***“ с peг. № ***, собственост на И.. Автомобилът бил управляван, от подсъдимия к. С. И.. На предната седалка отдясно на водача седял свидетеля М., на задната седалка зад него била св. Д., а зад шофьора седяла св. Г..

По същото време в насрещното пътно платно в обратна посока от гр. Б. към гр. В. се движела колона от четирима мотоциклетиста, първият от които бил гр. л. М.К.Р. от с. Ш., обл. В., управляващ мотоциклет марка ***, с рег. № ***. След него, на разстояние около 500 м., се движел мотоциклет марка „***“ модел „***“ с peг. № *** с водач гр. л. Х. Н. А. от гр. Б., обл. В.. На около 10 м. след него и около половин метър от десния за него ръб на пътното платно се движел мотоциклет марка ***, модел „***“ с peг. № ***, управляван от гр. л.

П. З. М. от с. Близнаци, обл. В.. На известно разстояние след тях се движел мотоциклет марка „***“, модел „***“, с рег. ***, управляван от капитан З.П.Б. от гр. В., военнослужещ в *** - В.. Подсъдимият И. управлявал лекият автомобил П., като към 16.00 ч. в участъка на км. 196 +00 навлязъл в острия десен завой с изключена от скоростния лост предавка по инерция, със скорост 61 км/ч и автомобилът започнал да поднася в посока наляво към лентата за насрещно движение. Водачът И. видял насрещно движещите се в колона един след друг мотоциклетисти и натиснал педала на спирачката, но въпреки това автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение. Когато скоростта на автомобила била намалена до 29,3км., П. -то навлязло в частта на лявата пътна лента на разстояние 2 метра в ляво от непрекъснатата осова линия, деляща двете ленти за движение, след което последвал удар в движещия се по нея със скорост 38 км/ч мотоциклет марка *** модел „***“ с peг. № ***, управляван от гр. л. Х. А.. Вследствие на удара, мотоциклетът заедно с мотоциклетиста бил изхвърлен в посока напред и нагоре. Мотористът се приплъзнал по тавана на автомобила и паднал на пътната настилка, след мястото на удара.

Мотоциклетът в началната си фаза на ротацията от своя страна по хоризонталната си ос ударил предната капла на движещия се зад него мотоциклет марка ***, модел „***“ с peг. № ***, управляван от гр. л. П. М.. В резултат на втория удар мотоциклетът ***“ паднал върху горната част на 5 страничната мантинела, а водачът му паднал на пътното платно, зад автомобил П.. Към момента на пътно-транспортното произшествие, пътният участък бил с добра видимост, слънчево време и суха асфалтова настилка на пътното платно. Участъкът от пътя, по който се движел подсъдимият И. непосредствено преди произшествието, бил сигнализиран с пътен знак № В26 (забраняващ движението на МПС със скорост над 20 км/ч.“). Първи на пътнотранспортното произшествие пристигнали гр. л. Г.Х.А. и гр. л. Г.С.С., които пътували в лек автомобил марка „***“ в посока за гр. В.. Свидетелката С. подала сигнал на единния номер за спешни повиквания 112 за възникналото ПТП. Непосредствено след тях на мястото на произшествието спрял и свидетелят к- н З.Б., който отишъл при пострадалите Х. А. и П. М., които били до мантинелата на пътното платно и били контактни. Свидетелите А. и Б. предприели действия за обезопасяване на района на пътното платно, където станало произшествието. Малко след това на място пристигнал автомобил на Спешна помощ, а след него и полицейски екип на РУ-Н.. Пострадалите били откарани в Център за спешна медицинска помощ – Б.. Разследващ полицай от РУ – Н. извършил оглед на местопроизшествието.