Определение № 252 от 19.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600288 по описа за 2024 година С протоколно определение от 22.05.2024 г. по НОХД № 940/2024 г., Пловдивският окръжен съд e прекратил съдебното производство по делото, тъй като е приел, че са налице нарушения на процесуалните правила по чл.

249 ал. 4 т. 1 предл. 1 НПК, допуснати в досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество.

Недоволно от определението, с което делото е било върнато на досъдебното производство, е останало държавното обвинение, което е подало протест с искане то да бъде отменено, а делото върнато на инстанцията за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпило е и възражение от адв. Б.И.М. – служебен защитник на подсъдимия В. С. Т., с което намира, че протестираното определение е правилно и законосъобразно, както и изцяло съобразено с константната практика на ВКС, поради което моли да се постанови съдебен акт, с който постановеният от първоинстанционния съд акт да бъде потвърден.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в протеста доводи и след като провери атакуваното определение, прие че протестът се явява процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

С обжалваното определение на ОС-Пловдив е било прието, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия по делото.

Настоящият съд намира, че НОХД № 940/2024 г. по описа на ОС1 Пловдив е било образувано след внасяне на материалите по досъд. пр. № ***** г. по описа на РУ – Асеновград с обвинителен акт в съда. Досъдебното производство е било водено срещу В. С. Т. за престъпление по чл. 330 ал. 3 предл. 1 вр. ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 НК. С основание в атакуваното определение, първият съд е приел, че обвинителният акт не съдържа в достатъчна степен данни за всички елементи на вмененото на Т. престъпление, което затруднява правото му на защита.

В случая действително на подсъдимия е било вменено квалифиципащото обстоятелство по т. 2 на ал. 2 на чл. 330 НК, което в принципен план е налице, когато умишленият палеж застрашава нечий имот, различен от запаления, но също със значителна стойност. Действително в обвинителния инструмент е било отбелязано, че в случая е съществувала опасност пожарът да се разпростре и върху един или повече имоти и къщи, доколкото най-близката сграда се е намирала на 10 метра от мястото на пожара, както и върху намиращия се наблизо фургон. При положение че посоката на вятъра в този момент е била насочена към някой от тези два обекта, е било възможно да бъдат засегнати от огъня и те. Това е единственото споменаване на данни във връзка с вмененото квалифициращо обстоятелство, но то е недостатъчно да се приеме, че са били изложени факти и обстоятелства, имащи отношение към съставомерността на деянието и деятелността на субекта на престъплението, доколкото не са налице такива, които позволяват индивидуализация на имотите и имуществото със значителна стойност, за които се твърди, че са се намирала в непосредствена близост и при съществуващите условия е имало реална възможност да бъдат засегнати от пожара. Същевременно, в описанието на фактическата обстановка в обвинителния акт, липсват и факти относно стойността на тези имоти и имущества, обосноваващи обвинението по чл. 330 ал. 2 т. 2 НК.

Задължение на прокурора е фактически да обоснове и правно да аргументира как подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всеки от елементите на вмененото престъпление, доколкото по принцип и по отношение на вменената допълнителна опасност, деецът следва да проявява вина съгласно ал. 5 на чл. 11 НК – умисъл или поне непредпазливост.

Предвид гореизложените съображения, правилно първият съд е приел, че констатираните пороци на обвинителния акт водят до неясно и непълно обвинение и отнемат възможността на обвиняемия да го разбере в неговата пълнота и последователност, което има за последица нарушаване правото му на защита и се явява съществено отстранимо процесуално нарушение. Така изготвеният обвинителен акт не е годен да изпълни основното си предназначение – да очертае предмета на доказване в съдебната фаза. С оглед на това правилно окръжният съд е приел, че следва да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени по-горе.

Не могат да бъдат споделени доводите в протеста за незаконосъобразност на акта на инстанцията, поради липса на претендираната 2 непълнота и възможността подсъдимият да бъде оправдан за квалифициращото деянието обстоятелство от съда. Липсата на факти по отношение на съставомерен признак на деянието, няма как да бъде преодоляна при разглеждане на делото от съда, тъй като стойността и индивидуализацията на имотите, върху които е имало опасност пожарът да се разпростре, няма как да бъде установявана за първи път в хода на съдебното следствие.

Ето защо, протестът е неоснователен, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 802 от 22.05.2024 г. по НОХД № 940/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, в атакуваната му част, в която е било прекратено съдебното производство по делото на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3