Определение № 2378 от 08.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2378 гр. София, 07.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито засеД.е на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х. като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20238002100066 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 1131 от 05.08.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 2494/2021 г.

Ищците по делото М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т., действащи чрез своя настойник Х. В. Г., чрез адвокат Н. Д., обжалват въззивното решение в частите, с които исковете им са отхвърлени, както следва: за разликата над 50 000 лв. спрямо М. Т.; за разликата над 50 000 лв. спрямо Д. Т. за разликата над 125 000 лв. спрямо В. Т., до претендираната от всеки ищец сума от 250 000 лв., а също компенсаторната лихва върху отхвърлените главници, както и съдебноделоводните разноски.

Излагат доводи за неправилност. Искат отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претеняциите им. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски, а адвокат Д. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв (претенцията е лично негова, а не на страните).

Насрещната страна Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], представлявано от изпълнителните си директори Б. Г. И. и Ж. С. К., чрез адв. Д. С., отговоря, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а още и за неоснователност на жалбата.

Ответникът по делото “Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от изпълнителните си директори Б. Г. И. и Ж. С. К., чрез адв. Д.

С., обжалва въззивното решение в частите, с които исковете на М. Т. и Д. Т. са уважени за суми над 25 000 лв., ведно с компенсаторната лихва и искът на В. Т. е уважен за сума над 62 500 лв., ведно с компенсаторната лихва, а още и в частта относно съдебноделоводните разноски.

1

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени над посочените от застрахователя части.

Насрещните страни отговарят, чрез адв. Д., че не са осъществени основанията за допускане на касационно обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.

Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т. са предявили искове по чл. 432 КЗ против “Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение от по 250 000 лв. за всеки ищец за причинени неимуществени вреди от смъртта на М. В. Г. - Т., причинена от ПТП, както и компенсаторна лихва, считано от 16.11.2019 г. върху главниците, до окончателното издължаване.

Първостепенният Софийски градски съд осъдил застрахователя да заплати обезщетения от по 150 000 лв. на М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т. и компенсаторно обезщетение в размер на законната лихва върху главниците, считано от 16.11.2019 г. до окончателното издължаване.

Отхвърлил претенциите за сумите над посочените, както и изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 25.10.2019 г. -15.11.2019 г. Осъдил ответника да заплати дължимата държавна такса по делото, както и адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 14 104,80 лв. Ищците от своя страна са осъдени да заплатят 484 лв. съдебноделоводни разноски на застрахователя, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд, като изменил частично горното решение, намалил присъдените обезщетения, както следва: по 50 000 лв. за М. и Д. Т. и 125 000 лв. за В. Т.. Определил адвокатското възнаграждение в полза на адв. Д. за първа инстанция в размер на 6 030 лв., като коригирал и сумите по чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 6 ГПК.

Осъдил е ищците общо да заплатят на ответника сумата от 7000 лв. – съдебноделоводни разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 03.09.2019 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на М. Т. и водача на моторното превозно средство. Тя и съпругът й – Х. Т., са се качили на спортен мотор, управляван от последния, без да е правоспособен, след употреба на алкохол, при установени 2.08 промила в кръвта му. Той станал причина за катастрофата, като се движил при скорост от около 100 км/ч., в тъмната част на денонощието, в нарушение на правилата на ЗДв и ППЗДвП. Отговорността на водача е била застрахована от ответното застрахователно дружество. Съдът приел съпричиняване от страна на починалата М. Т. – 50 %. Установил, че тя се е качила на моторното превозно средство и не е възпряла съпруга си да го управлява, въпреки знанието, че той няма свидетелство за правоуправление и е бил 2 в алкохолно опиянение. Последното, според заключението на СМЕ, е било в такава степен, че е било видимо и лесно разпознаваемо.

В. Т. е кръвна дъщеря на загиналата, М. и Д. – деца на Х., за които загиналата се е грижила като родна майка, но без да ги е осиновила. Съдът приел, че те са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на М. Т..

Съдът установил, че между последната и децата били създадени отношения на дълбока привързаност. Съдът е определил обезщетения от по 100 000 лв. за Д. и М. и 250 000 лв. – за В.. По отношение на М. и Д. обосновал посочения размер с това, че между двете деца е създадена връзка на обич и взаимност със загиналата, но същевременно те не са нейни кръвни деца; кръвната им майка е починала 2017 г., а децата са съжителствали със загиналата в период от около 4 години, който е счетен за не толкова дълъг; посочено е, че макар загиналата да е била обичана фигура и от трите деца (както кръвната дъщеря, така и двете деца на мъжа й), при определянето на размера на обезщетението следва да бъде правена разлика в интензивността на претърпяната от всеки от ищците мъка, съотнесена към различната родствена, респ. квази-родствена връзка с починалата.

Окончателно присъдените суми са редуцирани с 50 % поради приетото съпричиняване.

По касационната жалба на касаторите – ищци по делото, М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т.:

Те обосновават допускане на касационно обжалване с въпросите: следва ли при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал.

1 КЗ от отгледано, но неосиновено (малолетно) дете, за което съдът е приел, че е легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на отгледалото го лице, съдът да изследва конкретното съдържание на съществувалите между него и починалия житейски отношения и интензитета на претърпените болки и страдания, или предшествалата ги смърт на биологичния родител е достатъчно основание да се счете, че тези отношения не следва да изцяло приравнени и отъждествени с отношенията между родна майка/баща и малолетно дете и поради това да се присъди по-нисък размер на обезщетението спрямо родното дете на починалия, без да се изследва релевантните към чл.

52 ЗЗД според ППВС № 4/23.12.1968 г. обстоятелства (хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК); следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване от ищците – касатори.

Първият въпрос има отношение само към касационната жалба на М. и Д. Т., като не се установява хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Няма никакво съмнение, нито в доктрината, нито в съдебната практика, че във всеки случай на предявен иск от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от смъртта на друго, първо се установява наличието на активна материалноправна легитимация. Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на 3 обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд и Общото събрание на наказателна, гражданска и търговска колегия на ВКС. За отправна точка при очертаване кръга на правоимащите в съдебната практика се използва принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени с Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5/24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/2016 от юни 2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Това са най-близките на починалия – 1/неговите низходящи (деца), 2/съпруг и възходящи (родители); 3/отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход; 4/лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала и 5/по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето, които в конкретния случай в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС и е справедливо да бъдат обезщетени.

На второ място следва, също така, да се установи, че всички от посочената група лица действително са претърпели неимуществени вреди, резултат от смъртта на третото лице.

Несъмнено е също, и това е изрично подчертано и във всички от цитираните тълкувателни актове, че правото на обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.

Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в т. 11 от Постановлението са примерно изброени някои от тях.

Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, според които, при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, от значение са при всички случаи родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, реално установената близост и привързаност между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. Казаното означава, че съдът несъмнено е не само в правото си, но е и длъжен да отчете, както родството между ищец и пострадал, така и реално причинената морална вреда на ищеца. С оглед съвкупния анализ на всички установени по 4 делото, релевантни обстоятелства към приложението на чл. 52 ЗЗД е възможно ищци в една и съща степен на родство с починалия да получат различни обезщетения, както и ищци от най-близки кръг на починалия, напр. дете, родител, съпруг, да не получат изобщо обезщетение или по-ниско спрямо близки, с които починалият е изградил житейска връзка, сходна на роднинската („квази-роднинска“), напр. отглеждано, но неосиновено дето, отглеждащ родител, фактически съжител на съпружески начала.