Решение № 199 от 24.10.2023, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 691/2023
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 24.10.2023
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. Ловеч, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200691 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № 7834987 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на П. П. Х., ЕГН ********** – законен представител на ******** ЕООД, ЕИК ******** гр. ***********, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.07.2023 г. в 15.09 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 24+500, в землището на с. Сопот, с АТСС „ АRH CAM S1”, насочено в посока гр. ***********, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, с МПС ****** вид товарен автомобил с рег. *********** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 74 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост със 24 км/ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от П. П. Х., чрез адв. Ц. Т. от САК, с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
Излага, че от същия не става ясно на кое лице е наложена глоба, дали на П. Х. в качеството му на физическо лице или на ЮЛ. Сочи, че Х. не е нито собственик, нито регистриран ползвател на процесното МПС. Сочи за допуснато нарушение и обстоятелството, че на ЮЛ е наложено наказание глоба. Сочи, че не са представени доказателства кой е органът издал ЕФ, както и че в последния липсват данните на териториалната структура на МВР. Излага, че не е приспаднат толеранс от 3 км.ч., респективно 3 %. Сочи, че не са налице доказателства, че използваното техническо средство е одобрен тип, че липсва първоначална проверка, както и доказателства за последваща такава. Сочи, че не е посочена дата на издаване на процесния ЕФ, както и че няма приложена скица на пътния участък. Сочи и че в представения по делото клип липсват задължителни реквизити, обсег на действие на радара, режим на излъчване, момент на сработване на радара, местонахождението на патрулния автомобил. Излага, че не са използвани и обозначителни знаци на мястото за контрол, както и че заснемането на клипа не са боли поставени предупредителни знаци, че се навлиза в 1 участък, в който се извършва контрол на скоростта с видеокамера. Сочи, и че по преписката не е приложен протокол за ползване на АТСС, с което била нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, както и че описаните GPS координати не кореспондират със словесното описание на мястото посочено в обжалвания ЕФ. Сочи, и че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ, тъй като нарушението не е било установено в отсъствието на контролен орган, а същия е присъствал на мястото и е осъществявал влияние върху работата на техническото средство. С оглед на гореизложеното моли да бъде отменен обжалвания ЕФ, като бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в минималния предвиден в закона размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.). Видно от отразеното в депозираното от АНО съпроводително писмо с рег.
№906000-12713/ 18.05.2023 г. /вх. №7732/18.08.2023 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ.
Съдът е задължил АНО да представи доказателства за връчване на процесния ЕФ на жалбоподателят, в отговор на което е депозирано писмо с рег. №906000-13654/31.08.2023 г.
/вх. №8098/31.08.2023 г. на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, в което отново е посочено, че в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ.
2
По делото е представена извадка от АИС АНД от която е видно, че ЕФ Серия К №7834987 е съставен на 28.07.2023 г. и е връчен на жалбоподателят на 31.07.2023 г. Видно от доказателствата по делото жалбата против процесния ЕФ е депозирана в РС Ловеч чрез ОД на МВР Ловеч с вх. №295000-7356/14.08.2023 г., поради което съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от датата на която е посочено в извадката от АИС ОНД, че е връчен ЕФ/.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 74 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място,съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Сопот е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство.
От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 77 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 74 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в населено място. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 74 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по 3 форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Разпечатката съдържа 22 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc97099c-c92c-4809-9168-9307129b4723