Решение № 519 от 05.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Благоевград, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500713 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК (”въззивно производство”) и е образувано по въззивна жалба с вх. № 10540/08.05.2024 г., подадена от П. Д.

К., действащ чрез адв. С. А., както и по въззивна жалба с вх. № 11838/22.05.2024 г. на Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес *********, чрез адв.

Б. П., със служебен адрес в г*********, срещу Решение № 300/24.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1439/2023 г. по описа на РС – Благоевград. С това атакувано решение Д. Б. Б. е осъден на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на П. Д. К. 4 900 лв., сума която представлява обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на противоправно деяние, осъществено от Д.

К. на 09.12.2018 г., около 04.30 часа, пред дискотека „The moon“, находяща се в центъра на гр. Благоевград, а именно нанасяне на удар с метална палка по главата на ищеца, в резултат на което му е причинена ********* която е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /09.12.2018г./ до окончателното погасяване, като искът е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 15 000 лв. За 1 да стигне до това решение, първоинстанционният съд заключил, че в процесния случай са доказани елементите, формиращи състава на непозволеното увреждане, с оглед влязлата в сила присъда по отношение на Д.

Б.. Съдът кредитирал изцяло показанията на св. П. К. А., В. И. К.а, К.Ф.К. и В.

Д. Г., изслушаната по делото СМЕ, поради което заключил, че с поведението си ищецът съпричинил крайния противоправен резултат, тъй като имал грубо и предизвикателно поведение спрямо охранителите на процесното заведение, включително и спрямо ответника Б., отправял по негов адрес обиди и псувни, като с това си поведение допринесъл за нанасяне на удара. В тази връзка процентното съотношение на съпричиняване на ответника Б. и пострадалия К. съдът определил на 70% към 30%, което съотношение взел предвид при определяне глобалния размер на дължимото обезщетение, което първоинстанционният съд свел до 7 000 лева. За да достигне до този размер съставът към РС - Благоевград се мотивирал с това, че процесното деяние предизвикало у ищеца стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, но отделно от това причиненото увреждане не било с траен характер.

С въззивната жалба на П. К. се обжалва решението на първостепенния съд в неговата част, с която е определено наличие на съпричиняване от страна на П.

К. на вредоносния резултат в размер на 30% и на това основание е определено обезщетение в размер на 4 900 лева. От страна на този въззивник се иска Д. Б. да бъде осъден да заплати сума в размер на 7 000 лева за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на нанесена телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането, 09.12.2018 г., до окончателното погасяване на задължението. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд установил правилно фактическата обстановка, а именно че е налице виновно и противоправно деяние, реализирано от страна на ответника, установено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Възраженията се концентрират върху соченото от съда съпричиняване, изразено в отправени от ищеца към ответника обидни думи и изрази, като в тази връзка изрично се възразява срещу кредитиране показанията на свидетелите, доведени в съдебно заседание от ответника.

Релевира се, че дори да бъдат установени от фактическа страна провокативни действия на ищеца по отношение на Д. Б., то същите били вербални, поради което физическото посегателство спрямо телесния интегритет на пострадалия 2 било неадекватно и несъизмеримо поведение, освен това думите на ищеца не представлявали правонарушение, а проява на свободата на изразяване. С жалбата доказателствени искания не са направени.

С въззивната жалба на Д. Б. се обжалва Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1439 от 2023 г. на РС - Благоевград в частта, с която е уважена исковата претенция, като се изтъква, че съдът не обсъдил всички приети по делото писмени и гласни доказателства, показанията на св. А. били неточно тълкувани, а тези на св. К. изобщо не били взети под внимание, поради което съдебният акт бил постановен след допуснати процесуални нарушения, рефлектиращи върху обосноваността на фактическите изводи на съда. Твърди се, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с определения размер на обезщетение от 7 000 лева, тъй като от приетата по делото медицинска експертиза се установявало, че по отношение на пострадалия не били настъпили трайни последици за неговото физическо и психическо здраве, като съдът подценил редица обстоятелства, имащи значение за този спорен въпрос. Възразява се, че съдът определил твърде нисък процент на съпричиняване, тъй като не съобразил тежестта на допуснатите от всеки един от участниците в конфликта нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Акцентира се, че вземането за законна лихва е частично погасено по давност, тъй като датата на увреждането е 09.12.2018 г., а искът е предявен на 11.07.2023 г. С тези аргументи се иска отмяна на решението на Районен съд Благоевград в неговата атакувана част и постановяване на друго такова, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. И от тази страна доказателствени искания не са отправени. По отношение на тази въззивна жалба е постъпил и отговор от страна на П. К., в който се развиват доводи и съображения срещу оплакванията на въззивника Д. Б., като се подчертава, че не е основателно твърдяното от този жалбоподател възражение за прекомерност на определеното обезщетение, доколкото съдебният състав съобразил и преценил всички необходими обстоятелства, относими към разисквания проблем. В хода на устните състезания пред въззивната инстанция процесуалните представители на двете страни поддържат изложените възражения и правни доводи, като претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази гореизложените възражения и становища на страните, приобщените по делото писмени доказателства, 3 изслушаните гласни такива, от фактическа страна установява следното:

Не е спорно между страните с оглед релевираните в жалбата възражения, а и се установява от приобщените доказателства по делото, че с влязла в сила Присъда № 905647 от 15.10.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 453/2021 г. на РС – Благоевград, Д. Б. Б. е признат за виновен за това че на 09.12.2018 г., около 04.30 часа, пред дискотека „The moon“, находяща се в центъра на гр.

Благоевград, в качеството си на длъжностно лице – охранител в дискотеката, при и по повод изпълнение на службата си, чрез нанасяне на удар с метална палка по главата на ищеца П. Д. К., е причинил на последния разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно ********* довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1,т. 2, вр. чл. 130, ал.1 НК, като на основание чл. 78а НК Б. е бил освободен от наказателна отговорност и му е била наложена глоба в размер на 1 000 лв. Както при първоначалното разглеждане на наказателното производство пред първата инстанция, така и при повторното такова, съдът отказал да допусне гражданскоправната претенция на П. К. с оглед нормата на чл. 376, ал. 3 НПК. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се доказват и конкретните телесни увреждания на ищеца, а именно ********* като от страна на експерта е посочено, че при такова увреждане в първите дни се усеща силна болка, като несъмнено остава и белег върху главата на пострадалия. Не са констатирани усложнения при възстановяването на К. и е отразен времеви период за заздравяване на раната в порядъка на 10 - 14 дни, в който период напълно отминавал и отокът на главата. За възстановителния процес при К. споделя в своите показания неговата съпруга св. В. К.а, както и св. П. А.. Подходът при преценката на тези гласни доказателствена средства следва да бъде особено внимателен, тъй като се касае за показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото св. К.а е съпруга на ищеца, а св. А. е негов дългогодишен приятел. Въпреки това, при тяхната съпоставка става ясно, че и двамата свидетели са категорични, че след инцидента ищецът изпитвал психически смущения, изразени в нежелание за извършване на ежедневни действия, като между казаното от тези свидетели относно здравословното състояние на ищеца след 09.12.2018 г. противоречия не се наблюдават, напротив - двамата свидетели твърдят за проблеми с психичното здраве на П. К.. Към настоящия момент св. А. споделя, че всичко с ищеца е наред, но св. К.а подчертава и заключението, до което е достигнал експертът, а 4 именно че на мястото на удара е налице траен белег.

С въззивната жалба на П. К. от фактическа страна се оспорва приетото от първата инстанция, че с поведението си ищецът е провокирал ответника да го удари по главата с метален предмет. Тук е мястото да се посочи изрично, както всъщност е и сторено от страна на ищеца в неговата въззивна жалба, че в настоящото производство съдът не е ограничен от нормата на чл. 300 ГПК при преценка на фактите и обстоятелства, относими към поведението на пострадалия, тъй като в процесния казус те не се обхващат от обвинителната рамка, въз основа на която се произнесъл наказателният съд по реда на чл.

301, ал. 1 НПК. Без значение е че съдът не се е произнесъл по престъпление с правна квалификация по чл. 132 НК (с каквато процесуална възможност в наказателно производство от общ характер той и поначало не е разполагал чл. 161, ал. 1 НК), в каквато насока е едно от възраженията на П. К., тъй като липсата на такова произнасяне е отново аргумент в подкрепа на изложените правомощия на гражданския съд относно установяване на релевантните факти, свързани с действията на пострадалото лице. В този смисъл - в Решение № 431 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 2452/2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение също е разяснено, че когато за конкретното престъпление са предвидени квалифицирани състави в НК, които до някаква степен отчитат поведението на пострадалия, както е по чл. 132, ал. НК, но конкретното обвинение не е повдигнато и наказателната отговорност не е реализирана по този състав, това не ограничава възможността в гражданския процес да бъде доказвано наличие на поведение на пострадалия, с което е допринесъл за настъпване на вредите по чл. 51, ал. 1 ЗЗД. По този въпрос в случая се очертават две групи свидетели, които сочат противоположни данни - от една страна св. К. К., св. В. Г. твърдят, че група от хора, в това число и ищецът П. К., се държали провокативно спрямо охранителите на нощно заведение “The moon”, като викали, обиждали, държали се неадекватно като резултат от алкохолното им опиянение, от друга страна обаче св. П. А. казва обратното, а именно че не провокирали по никакъв начин охранителите, а тяхното желание да влязат в дискотеката било посрещнато с агресивно бутане и удряне. За да намери разрешение на този процесуален проблем, съдът издирва обективен източник на данни, а именно показанията на св. К. К., който в онази вечер е бил страничен наблюдател на случващото се, не е бил част нито от компанията на ищеца, нито пък от охранителната група, като сам 5 в своите показания този свидетел потвърждава, че познава и двете страни в процеса, без обаче да има по-близки контакти с когото и да е от двамата. При съпоставянето на този доказателствен източник с показанията на другите свидетели, които разкриват относими към разисквания проблем данни, следва изводът, че между св. Г. и св. К. е налице еднопосочност в твърденията, че в процесната нощ както ищецът, така и неговите приятели се държали провокативно към ответника и неговите колеги, отправяйки по техен адрес обидни реплики. Вярно е, че св. К., описвайки ситуацията, говори обобщено за група от хора - “бяха в неадекватно състояние, викаха, надигаха”, но този свидетел е категоричен, че ищецът е бил сред тези хора, но св. Г. подробно описва действията на П. К. (”...беше главно действащо лице в тази случка, като обиждаше. Всички от групата му обиждаха и заплашваха. Псуваха ни на майка...”). Ето защо относно случилото се преди нанесения удар от страна на ответника по главата на ищеца съдът дава вяра на показанията на св. К. К. и св. В. Г. в съответните им части. Следва да се подчертае, че за възникналото физическо съприкосновение между страните по делото съдът не дири доказателства и не ги преценява, с оглед изложеното по-горе относно задължителната сила на присъдата на наказателния съд, но в тази връзка може да бъде изтъкнато, че св. Г. като колега на ответника логично отрича неговото участие в инцидент с ищеца, което обстоятелство в принципен план може да хвърли съмнение върху достоверността на неговите показания изцяло (особено в аспекта на произнасянето на наказателния съд), но съдът кредитира неговите показания в частта относно поведението на П. К., тъй като по делото е приобщено още едно доказателствено средство - показанията на св.