Решение № 20252 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20252 гр. С., 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110129129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу Й. Н. П. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл, вх, ет, ап, с абон. № а именно: сумата от 1857,46 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 332,49 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г.; сумата от 41,01 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.09.2020 г. до м. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.11.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 9,75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62052/2023 г. по описа на СРС, 36 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „ТТ.С.“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия като недоказана. Оспорва иска за стойността на топлинната енергия и по размер. Оспорва исковте за лихва забава, както и за главница за дялово разпределение. Релевира 1 възражение за изтекла погасителна давност. В условие на евентуалност при уважаване на предявените искове прави искане с пр. осн. чл. 241 ГПК за разсрочване на задължението и представя решение ТЕЛК. Моли за отхвърляне на исковете.

В проведеното на 23.10.2024 г. открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния представител, заявява, че ищцата е заплатила на 20.06.2024 г. сумата от 563,25 лева.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТТ.С.“ ЕООД, което не е взело становище по делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи сума за ползвана топлинна енергия, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62052/2023 г., по описа на СРС, 36 гр. състав.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по 2 общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том 8, рег. № 21314, дело № 1316/30.10.2014 г. се установява, че ответницата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот – ап. № 69.

С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответницата е била собственик на процесния имот през исковия период и следователно има качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Т. С.“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т. С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Отделно от това, с извършеното на 20.06.2024 г. последната признава наличето на облигационно отношение между нея и ищцовото дружесто за доставка на топлинна енергия до процесния имот.

От приетите по дело Договор от 03.06.2020 г., така и от Протокола от проведено ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „ТТ.С.” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на 3 дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. В. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици.

През процесния период в имота е имало 2 бр. монтирани отоплителни тела и 2 топлоразделители и водомер за топла вода. За процесния период фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Топла вода не е ползвана и суми за потребена топла вода не са начислявани. От заключението на съдебно– техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 1867,79 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.