Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 30.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 91/2022
Вид
Решение № 132
Подписан
30.05.2022
В сила
30.05.2022
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Стара Загора, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20225501000091 по описа за 2022 година

Oбжалвано е решение № 260366/09.08.2021 год. по гр.д. № 886/2020 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление град *, район **, улица *** № --- против „Л.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град ***, улица *** № ***, представляван от В.И. Л. в качеството му на управител, искове за установяване съществуването на вземането за сумите, сумата от 163.80 , от които 102.66 лева. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2016 г. м. 04.2019 г., и 17.81 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г., както и сума за дялово разпределение за период 11.2016 г. 04.2019 г. в размер на 43.33 лева, от които 37.36 лева. - главница, и 5.97 лв. лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лева разноски за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД - *** заповед №290/21.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 222/2020г. по описа 1 на Районен съд – Казанлък и е осъден ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 350 лева.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК Въззиваемият „Л.“ ЕООД не е представил в срок писмен отговор.

Третото лице - помагач ,,Т.‘‘ ООД не е взело становище по въззивната жалба.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Видно от приложеното частно гражданско дело № 222/2020 г. по описа на Районен съд - Казанлък, на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал Заповед за изпълнение № 290/21.02.2020 г. в полза на „Т.С.“ ЕАД за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „Л.“ ЕООД за сумата от 163.80 лева, от които 102.66 лева. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2016 г. - м. 04.2019 г., и 17.81 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г., както и сума за дялово разпределение за период 11.2016 г. - 04.2019 г. в размер на 43.33 лева, от които 37.36 лева. - главница, и 5.97 лв. - лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лева разноски по делото.

Срещу така издадената заповед длъжникът е подал възражение в срок.

Ищецът е предявил в законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том *, peг. № *, дело № 1185/2007 г. по описа на нотариус В. Б., с рег.№ * на НК, с район на действие Софийски районен съд, е обективиран договор за покупкопродажба съгласно, който „П.“ ООД – Сафия в качеството на продавач от една страна, а от друга страна ответникът „Л.“ ЕООД в качеството му на купувач придобива следния недвижим имот: магазин №*, на партер, находящ се в град ***, община „***“, ул. „***“ №*, вх.* /лист 33-35 от делото/.

По делото е представен протокол от 31.10.2009г. на собствениците на етажната собственост с адрес град ***, община „***“, ул. „***“ №*, вх.* 2 относно обсъждане за присъединяване към топлофикация и избор на фирма за дялово разпределение, какго и избор на фирма за топлинно счетоводство.

От същия се установява единодушното съгласие на собствениците за присъединяване към „Т.С.“ ЕАД и избор на дружество за топлинно счетоводство „Т.“ ООД.

Представени са извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период с дата 28.11.2019 г. за аб. № *** за топлоснабден имот находящ се в град ***, община „***“, ул. „***“ №*, вх.*. По делото са представени изравнителни сметки, издадени от фирма „***“ ЕООД, от които е видно каква е разликата мехеду прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството - ищец суми за топлинна енергия и реалния разход за топлинна енергия за имота на ответника за процесния период.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно така изготвеното заключение. От същото се установява, че аб. № *** е открит на името на „Л.“ ЕООД, чрез законен представител В.И. Л., за имот - магазин №*, на партер, находящ се в град ***, община „***“, ул. „***“ №*, вх.*, за периода месец ноември 2016 г до месец април 2019 г. При проверката са установени плащания на суми от ответника по процесната партида и касаещи посочения в исковата молба период. От приложените по делото от ответника извлечение от сметки се установява използване на топлинна енергия за процесния период от месец ноември 2016 г до месец април 2019 г., която не е заплатена и възлиза на обща стойност от 163,80 лв, от които 140, 02 лв. - главница, и 23, 78 лв. законна лихва. Към 15.03.2021 г. дължимата сума за топлинна енергия за процесния период за аб.

№ *** съобразно действащите към периода цени възлиза на 94.99 лв. главница, ведно със законна лихва от 23.78 лв., изчислена до 28.11.2019 г.

Вещото лице сочи, че изравнителните сметки, изготвени от „Т.“ ООД за описания в исковата молба имот, за процесния период са отразени в информационната система на „Т.С.“ ЕАД.

Дължимата сума на аб. № ***, с адрес: град ***, ***, община „***", ул.

„***“ №*, вх.* към 15.03.2021 г. за топлинна енергия за процесния период главница, съобразно действащите цени за топлинна енергия през процесния период е общо 94,99 лева, по отделни пера: 0, 67 лева - сума за топлинна 3 енергия за отопление, 94, 32 лева – сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, 00, 00 лева - сума за топлинна енергия за БГВ и 00, 00 лв, сума за мощност. Вещото лице сочи, че законната лихва върху главниците (дължимите суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури), считано от 20-то число на месеца, следващ следващия месец на доставката на топлинна енергия до 28.11.2019 г. е общи 23, 78 лева.

Вещото лице е уточнило, че за процесния период не е ползвана и изразходвана топлоенергия, а са фактурирани съответните суми за разпределяне на сградна инсталация, посочени по-горе.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на обогатяване на ответника, изразяващ се в ползването на топлинна енергия в твърдяното количество, обедняването си, изразяващо се в доставянето на топлинна енергия в твърдяните количества. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ .

Според легалната дефиниция, дадена в т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр.

54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ , продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

В настоящото производство ищецът, чиято е доказателствената тежест 4 не установи по делото да е налице сключен договор с ответника.

От заключението на назначената експертиза не се установява ползвана и изразходвана топлоенергия.

Поради това не е налице фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260366/09.08.2021 год., постановено по гр.д. № 886/2020 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5