Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1678 от 16.10.2026, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 359/2026
Вид
Решение № 1678
Подписан
16.10.2026
В сила
16.10.2026
Състав
Стоян Вълчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1678

Ямбол, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267280700359 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Р. Д. Д. от гр.Ямбол, [улица], със съдебен адрес гр.Ямбол, [улица], *, чрез адв.И. Г. от АК-Ямбол, e-mail: inna [електронна поща] против Заповед за прилагане принудителна административна мярка №GPAM-2129761/06.08.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ Ямбол, ОДМВР-Ямбол с която на основание чл.171, т.1, б.“з)гг“ от ЗДвП на Р. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, липса на фактически основания и несъразмерност, а и като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Г. от АК-Ямбол, която подържа жалбата с искане за присъждане на направените по делото разноски.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна, т.к. акта е законосъобразен както от процесуалноправна, така и от материална страна, а административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Претендира да се потвърди заповедта по подробни съображения изложени в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане принудителна административна мярка №GPAM-2129761/06.08.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ Ямбол, ОДМВР-Ямбол с която на основание чл.171, т.1, б.“з)гг“ от ЗДвП на Р. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорвания акт е издаден от мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ Ямбол, ОДМВР в рамките на неговата компетентност Заповед №326з-2012/17.12.2025 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона, но в противоречие с материалноправните норми.

Мярката е наложена на Р. Д. Д. за това, че на 06.08.2026 г. управлява МПС лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № [рег. номер], което е със служебно прекратена регистрация от 31.07.2026 г. по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска застраховка“, като за деянието е съставен акт за установяване на административно нарушение №GA4922157 от 06.08.2026 г.

Административният орган е приел, че е извършено нарушение на чл.140, ал.1 пр.1 ЗДвП управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, поради което са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва от страните.

Съгласно чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, извън случаите по букви "а"–"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а именно по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 ЗДвП.

По силата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, за нарушаване на което задължение санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Според нормата на чл.142 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Ето защо, за да са налице материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед трябва към момента на издаването й водачът да е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Същевременно редакцията на чл.143, ал.10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., не въвежда задължение за сектор "Пътна полиция" да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, но съгласно чл.574, ал.10 от КЗ /Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. /, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. В ал.11 е посочено, че компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка, а когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Прекратяването на регистрацията на МПС не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи.

Уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП и е от съществено значение за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно, като се има предвид, че тази информация не е публично достъпна и собственика, така и водача, на МПС обективно няма как да узнае кога точно е прекратена служебно регистрацията на управляваното МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието, докато обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства.

В тази насока Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, изрично сочи че "... Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането.... Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. " Доколкото в настоящия случай преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, то необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация. До обратен извод не води факта, че Гаранционният фонд е уведомил органа да прекрати регистрацията на превозното средство, т.к. това не може да замести уведомяването на собственика на МПС и да установи неговото знание относно това обстоятелство.

Освен това от приложената по делото полица е видно, че е налице сключена застраховка на деня след издаване на оспорената заповед.

В тази връзка според актуалната практика на Върховния административен съд при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. ВАС приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

В разглеждания случай целта на закона е да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение и тази цел е била постигната практически незабавно. При това положение мярката "временно отнемане на СУМПС" не е насочена към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от това.

Действително към момента на извършване на проверката посочените изисквания са били налице, но от приложената по преписката застрахователна полица за адължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил се установява, че застраховката е сключена в деня след издаване на оспорената заповед и два дни след установяване на нарушението, с което са отстранени неблагоприятните последици от деянието.