Решение № 342 от 15.12.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Ловеч, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310100828 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.422 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „Банка ДСК“АД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявана от Гл.изп.директор **** и Изп.директор Д****, чрез пълномощника **** – Гл.юрисконсулт на Банка ДСЩ ЕАД, РЦ – Плевен, съд.адрес: **** против М. С. С., с адрес: ***** От страна на ищеца са наведени твърдения, че по договор за кредит от 19.02.2007 г.

„Банка ДСК“ЕАД е отпуснала на М.С. кредит в размер на 15 000 лв. С подписване на договора страните са договорили 120 месечен срок за погасяване на задължението, с месечни вноски, съгласно подписан погасителен план, дължими всяка на 28-мо число на месеца. Договорено е кредитополучателят да заплаща на кредитора променлива възнаградителна лихва в размер на 7,95%, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка. Твърди се, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 4,69%, а стандартната надбавка е в размер на3,26 п, ГПК по кредита е 8,8%.

Ищецът излага, че неразделна част от Договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, както и Тарифата на Банка ДСК за лихвите, таксите и комисионите, които на основание т.14 от договора кредитополучателят е получил и приел с подписването му. Твърди се, че „Банка ДСК“ЕАД е

Изпълнила своето задължение по сключения договор – предоставила е уговорената сума, която е усвоена изцяло по разплащателна сметка. От своя страна кредитополучателят не 1 изпълнява договорните си задължения по редовно внасяне на дължимите месечни погасителни вноски по поетото задължение към Банката, отчитано по кредитна сметка № 13568369, като е допуснал забава при редовното обслужване на кредита при изплащането на погасителните вноски по главница и/или лихва. Посочва се, че съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на банката с дата 19.01.2021 г, към посочената дата са били налице 44 броя вноски с падежни дати от 28.07.2013 г. до 28.02.2017 г. всяка в размер на 217,34 лв. Ищецът твърди, че кредитът е станал изискуем на краен падеж от 19.02.2017 г.

Предвид настъпилия краен падеж за плащане на задължението, „Банка ДСК“ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, на основание на което е образувано ч.гр.д.№ 155/2021 г. в РС – Ловеч. Искането на банката е уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Твърди се, че за събиране на вземането си „Банка ДСК“ЕАД е образувала изп.дело № 298/21г. по описа на ЧСИ В.Петров, рег.№ 879, с район на действие – ОС – Ловеч. По изп.дело длъжникът е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за „Банка ДСК“ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си в рамките на определения от съда едномесечен срок.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че М. С. С. дължи на „Банка ДСК“ЕАД следните суми: Главница 6 636.62 лв., 3 331,90 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.06.2013 г. до 19.02.2017 г., 779.24 лв. – обезщетение за забава от 05.08.2013 г. до 19.02.2017 г.,2 580.90 лв.

– обезщетение за забава от 20.02.2017 г. до 18.01.2021 г., 200.00 лв. – дължими такси и 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2020 г. до изплащане на вземането.

Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски, както и присъдените разноски в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.С., чрез адв.

И.Х.. Оспорва исковата молба и предявените с нея искове от „Банка ДСК“ и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли същите като неоснователни и недоказани. С отговора се направени възражения за недействителност на договора за кредит като противоречащ на ЗПК. Счита, че при възникване на облигационното правоотношение не е изпълнено задължението на банката по чл.5 от ЗПК, не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен. За недействителна в частност намира и клаузата за уговорен лихвен процент по кредита на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излага довод, че по аргумент на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място, счита, че уговорката за договорна възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и се явява нищожна, респ.не е породила действие и 2 такова задължение не е възникнало за ищеца. С отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност на предявените вземания. Позовава се на актуалната практика на ВКС – напр. Счита, че вноските, чиито падежи предхождат датата 19.01.2016 г. се явяват погасени по давност. Така задължението по главницата за периода от 28.07.2014 г. до 28.02.2017 г. към датата на подаване на ИМ / 19.01.2021 г./ е частично погасено по давност и в тази част иска следва да се отхвърли, поради изтичане на петгодишния давностен срок в частта за 30 месечни вноски. Според ответника от общият размер на падежиралите и незаплатени погасителни вноски за периода от 28.07.2013 г. до 28.02.2017 г. следва да бъдат приспаднати погасените по давност за периода от 28.07.2013 г. до 28.12.2015 г. Ответникът счита, че по отношение на вземанията за лихви следва да се приложи кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. С оглед на това намира, че са погасени по давност всички вземания за договорна възнаградителна лихва, които са с настъпил падеж преди 19.01.2018 г.Направено е възражение, че поради изтекла кратка погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД погасено по давност е и вземането за обезщетение за забава в размер на 779.24 лв. за периода от 05.08.2013 г.до 19.02.2017 г. Възразява още, че погасено по давност е също и вземането, предявено като обезщетение за забава в размер на 2 580.90 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 18.01.2021 г. Прави възражение относно претендираната от ищеца законна лихва от 19.01.2020 г., като счита, че такава не се дължи от тази дата, тъй като заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано на 19.01.2021 г, а не на 19.01.2020 г.

В о.с.з. ищeцът се представлява от пълномощник – **** – гл.юрисконсулт на „Банка“ДСК . Моли предявеният установителен иск да бъде уважен в пълния претендиран размер, като се присъдят и направените по делото разноски. Счита, че представените писмени доказателства, както и съдебно-счетоводната експертиза безспорно доказват основанието и размера на иска. Отбелязва, че кредитът е станал изискуем на краен падеж, като навежда довод, че приложима в случая е общата петгодишна давност, изчислена от датата на крайния срок за погасяване на кредита. Намира за неоснователно възражението на ответника, че договорната възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Подробни съображения са развити в представена писмена защита.

Ответникът М. С. С. не взема лично участие в процеса. Представлява се от договорно упълномощен представител – адв. И.Х.. Моли предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Заявява, че поддържа изцяло депозирания писмен отговор, в който за всяко едно от претендираните вземания са направени възражения.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр. д №155/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „БАНКА ДСК“АД е издадена Заповед № 102 от 22.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът т М. С. С. да заплати на Кредитора Банка ДСК АД сумата 13 3

648,66 /тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 66 стотинки/, от които за Главница в размер на 6 636,62 BGN /шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева и 62 стотинки/ от 19.01.2021 г. до Изплащане на вземането дължима главница с/със 3 331,90 BGN /три хиляди триста тридесет и един лева и 90 стотинки/ Договорна лихва от 28.06.2013 г. до 19.02.2017 г. дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 28.06.2013г. до датата на настъпване на изискуемост - 19.02.2017г., с/със 779,24 BGN /седемстотин седемдесет и девет лева и 24 стотинки/ обезщетение за забава от 05.08.2013 г. до 19.02.2017 г. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, с/със 2 580,90 BGN /двe хиляди петстотин и осемдесет лева и 90 стотинки/ Лихва от 20.02.2017 г. до 18.01.2021 г. размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискумост, с/със 200,00 BGN /двеста лева/ Такса от 19.01.2021 г. до Изплащане на вземането, с/със 120,00 BGN /сто и двадесет лева/ разходи при изискуем кредит от 19.01.2021 г. до Изплащане на вземането, ведно със Законна лихва от 19.01.2020 г. до Изплащане на вземането както и сумите: 272,97 BGN /двеста седемдесет и два лева и 97 стотинки/ Държавна такса и 50,00 BGN /петдесет лева/ Юрисконсултско възнаграждение в минимален р-р на осн. чл.26 НЗПП.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение, с което е оспорил вземането с твърдения за недължимост. По този повод с Разпореждане № 572 от 06.04.2021 г.заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на възразилия длъжни, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 09.04.2021 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 29.04.2021г. /т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред РС-Ловеч положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН.

По делото не е спорно, на 19.02.2007 г. между „БАНКА ДСК“ЕАД, от една страна като кредитор, и ответника М. С. С., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. По силата на сключения договор Банката се е задължила да отпусне на Кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лв за текущо потребление по разплащателна сметка №6834440 . Уговореният срок за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояване. Съгласно условията по договора, кредитът се погасява чрез посочената разплащателна сметка на Кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план, с падежна дата за издължаване на месечните вноски 28-мо число на месеца. Съгласно чл.7 от договора, за предоставения кредит Кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от Кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Престиж.

Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,69 %, стандартната надбавка е в размер на 3,26 процентни пункта и е намалена с отстъпка. Годишният процент 4 на разходите (ГПР) по кредита е 8,89, като подлежи на промяна при предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.12 е предвидено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които Кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора.