Решение № 315 от 18.07.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. гр.Несебър, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150101184 по описа за 2022 година

Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК.

От ищеца – Г. С. Т., е предявен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК, с който иска да се признае за установено по отношение на К. А. Н., че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** в с. К.. Ищецът излага, че е собственик от 1994г. на имот с идентификатор **** и имот с идентификатор ****, като от този момент установил владение и върху намиращия се в съседство - имот с идентификатор *****. Твърди, че този имот не бил обработван и той го заградил и обработвал повече от 25 години, без каквито и да е спорове. Излага, че при направена справка в Община Несебър се установило, че имотът е деклариран на името на ответника. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника К. А. Н., чрез назначен от съда особен представител, предявеният иск се оспорва. Сочи се, че липсват писмени доказателства за изложените в исковата молба твърдения. Отправя се възражение срещу твърдението, че имотът е придобит по давност от ищеца. Навежда се, че имотът е придобит по давност от ответника. Излага съображения за липса на доказателства за основателност на претенцията на ищеца. Моли предявеният иск да бъде уважен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 за признаване на установено, че ищецът е собственик на посочения от него имот въз основа на придобивна давност, в негова доказателствена тежест е да докаже, че е осъществявал непрекъснато владение върху имота от 1994г. до момента на предявяване на иска. Следва да докаже, че е извършил конкретни действия, с които е обективирал спрямо ответника намерението да владее поземления имот за себе си, които са стигнали до знанието на ответника и които изрично отричат неговите права върху имота.

1

От нотариален акт № 96, том III, дело № 982/94 от 22.09.1994г. на нотариус при Районен съд Несебър (на л. 71 – л. 72) се установява, че ответникът К. Н. придобил собствеността върху земеделска земя в местност „Ч.ч.“, с. К., представляваща парцел ** за имот *** в кв. *, урегулиран от 579 кв. м. Видно от удостоверение от главен специалист „УТ“ при Община Несебър (на л. 83 от делото) посоченият имот е идентичен с вписания в кадастралната карта ПИ с идентификатор ***** по КК на с. К. (този факт се установява и от приложената скица на имота – на л. 18 от делото). От писмо от МДТ при община Несебър се установява, че в отдела имотът е деклариран на името на ответника Н. и в периода 2010г. – 2023г. от негово име са плащани данъци.

Ищецът твърди, че през 1994г. закупил от община Несебър имоти с идентификатор **** и **** (съседни на процесния), като от 2 бр. справки от Служба по вписванията Несебър се установява, че по отношение на тези имоти е вписан констативен нотариален акт от 08.08.2022г. на името на С. Г.ев Т., като същите впоследствие – на 18.08.2022г., са прехвърлени на П.П.П..

Видно е, че по действащата кадастрална карта трите имота (****, **** и *****) са с обща площ от близо 1300 кв. м.

В практиката на върховната инстанция многократно е поставян въпросът за придобиване на недвижим имот по силата на придобивна давност (чрез владение на вещта), като още с Тълкувателно решение № 4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.дело № 4/2012г. по описа на ОСГК е възприето разбирането, че владението има обективен (упражняването на фактическа власт, което съвпада с държане) и субективен елемент ( намерението да се свои вещта).

Съдът намира, че от показанията на разпитаните свидетелки Г. и Б. се установяват посочените елементи на владението, осъществявано от ищеца върху процесния имот. От показанията на свидетелките, тълкувани ведно с писмените доказателства по делото, в достатъчна степен се индивидуализира обектът, върху който ищецът е осъществявал владение. Това е така, тъй като видно от удостоверение от служба „Общинска собственост“ при Община Несебър (на л.

82 от делото) имот с идентификатор № ***** е незастроен, като границите му са към улица и други посочени имоти. И двете свидетелки потвърждават, че от едната страна на имота, който е незастроен и който е ограден и владян от ищеца, считано от 1994г., е налице улица. Освен това е видно, че имотът през 1994г. при придобиването му от ответника е представлявал „земеделска земя“, а и двете свидетелки декларират, че ищецът е използвал мястото за земеделски цели – като нива, в която се отглеждали плодове и зеленчуци. На следващо място свидетелката Г. посочва, че имотът е в с. К., а св. Б., че се намира в с. К., местност „Ч.ч.“, като последната живее в къща в съседен имот. Показанията на св. Г. също са в насока, че владения от ищеца имот граничи с поземлен имот, в който е построена къща. Тези показанията отговарят на установеното в скица на поземлен имот (на л. 19 от делото), според която съседни на имоти с идентификатори ****, **** (които ищецът твърди, че владял и оградил заедно с процесния имот) са имоти с идентификатори, завършващи на 316 и 317, в които фигурират построени сгради по скицата. Наред с това и двете свидетелки декларират, че общото оградено, ползвани и владяно от ищеца място е от около 2 декара, което ясно показва, че става въпрос за по-голяма площ от тази на имоти с идентификатори ****, **** (общата площ на тези два имота и процесния имот по кадастрална карта е 1300 кв. м.).

Следва да се отбележи, че няма как да се очаква от свидетелките да посочат с точност квадратурата на имота, поради което приблизителното посочване на около 2 декара се приема от съда за съответно на площта от 1300 кв. м. (още повече, че ищецът е могъл да огради и по-голяма площ – вкл. и имот с идентификатор с идентификатори ****, който видно от справка от Служба по 2 вписванията е на площ от 561 кв. м. и едва на 27.02.2023г. е актуван като частна общинска собственост на община Несебър). Налага се извод, че от показанията на свидетелките, тълкувани заедно с всички събрани по делото писмени доказателства, могат да се изведат множество индивидуализиращи белези, които установяват, че сред оградените и владени от ищеца в периода след 1994г. имоти попада и процесния (свидетелките посочват населено място, местността на имотите, обстоятелството, че съседен на тях е имот с построена в него къща, собствен на св. Б., фактът, че са оградени имоти с обща площ приблизително около 2 декара и соченото от свидетелките обстоятелство, което се потвърждава и от писмено доказателство, че имотът граничи с улица). Съдът намира тези индивидуализиращи белези, посочени от свидетелките, за достатъчни, за да се приеме за доказано, че ищецът е заградил с ограда и владял в процесния период именно имот с идентификатор с идентификатори *****, като следва да се отбележи, че свидетелките посочват достатъчно обективни индивидуализиращи белези и няма как от тях да се очаква да посочват номера на имоти или точна площ, поради което посочването на тези белези е достатъчно.

На следващо място от съществено значение е въпросът дали е налице намерение от ищеца за своене на поземления имот. Съдът намира, че и това обстоятелство е доказано от ангажираните гласни доказателствени средства. Тук следва да се отбележи, че свидетелката Б., като притежаваща съседен имот, е пряк свидетел на извършваната от ищеца дейност, като е категорична, че още през 1994г. той е заградил тази обща площ от около два декара (в която съдът приема, че се включва и процесният имот) с желязна ограда и в целия период след 1994г. е владял посочената площ, като включително възстановявал оградата когато целостта й била нарушена.

През целия период от 1994г. насам ищецът обработвал мястото, засаждал дървета, правил ремонти, поставил сонда, бунгало, засадил зеленчуци и лози. Тези показания се потвърждават и от св. Г., която (поради приятелски отношения с ищеца) ходила да му помага при обработване на земята. И двете свидетелки са категорични, че през целия период от 1994г. до настоящия момент никой не е имал претенции към имота. Не може да се приеме тезата на особения представител на ответника, че показанията не са достоверни, тъй като е налице разпореждане от ищеца с имоти с идентификатори **** и ****. Това е така, тъй като вписаните разпореждания с имотите са от 2022г., а с оглед установения начален момент на владение – 1994г., давностният срок по чл. 79, ал.

1 ЗС е изтекъл най-късно в края на 2004г. (т.е. много преди сочените разпореждания). Поради тази причина разпорежданията не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.

Налага се извод, че от свидетелските показания ясно се установява намерението, с което ищецът е установил фактическа власт върху процесния имот, а именно с цел своене на вещта (с оглед всички дейности, които са извършвани от негова страна в рамките на имота, считано от 1994г.).

В редица свои решения, относими към настоящия случай, върховната инстанция е възприела, че постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица (Решение № 84 от 03.08.2022г. по гр.д. № 4753/2021г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение №330 от 28.11.2011г. по гр.д.

№1519/2010г. на II г.о. на ВКС) . В настоящия случай това разбиране е важимо в още по-голяма степен, тъй като става въпрос за имот, находящ се в с. К., а са събрани данни, че ищецът трайно пребивава в гр. Д. (показанията на св. Г.). С оглед самия характер на имота – за земеделски нужди, е логично същият да бъде посещаван от ищеца във връзка с нуждите от обработване и отглеждане 3 на съответните земеделски култури, поради което сочените от свидетелките периодични посещения в имота са достатъчни, за да обосноват извод за трайна фактическа власт, осъществявана от ищеца. В цитираната съдебна практика е възприето още, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има качеството владелец ( Решение № 84 от 03.08.2022г. по гр.д. № 4753/2021г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение №45 от 16.03.2015г. по гр.д.№6533/2014г. на II г.о. на ВКС). С оглед установената в чл. 69 ЗС презумпция и при липсата на доказателства фактическата власт да е била упражнявана за другиго, следва да се приеме за установено, че фактическата власт е била упражнявана с намерение за придобиване на собствеността.

Налага се извод, че всички писмени и гласни доказателства по делото, анализирани в тяхната съвкупност през призмата на твърденията на страните, установяват както фактическа власт върху вещта, осъществявана от ищеца в периода от 1994г. най-малко до 2022г., така и намерение на ищеца да третира вещта като своя. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда възможност за придобиване на недвижим имот с непрекъснато владение за период от 10 години.

При установените по-горе факти, съдът намира, че спорният недвижим имот е придобит от ищеца, тъй като са налице всички предпоставки за това и е изминал соченият период от 10 години (с оглед приетите факти – дори и повече). Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят претендираните от него разноски – 50 лв. за платена държавна такса (дължимата държавна такса е именно в този размер на основание чл. 71, ал. 2 ГПК), 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 541 лв. – платено депозит за особен представител.

Така мотивиран, съдът