Решение № 231 от 18.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин И.

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин И. Въззивно частно наказателно дело № 20231000600678 по описа за 2023 година и за да се произнесе, установи следното:

Производството е по реда на Глава II от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по въззивна жалба на служебния защитН. адв.М. Т. на засегнатото лице Н. И. Н., срещу протоколно Решение №355 по ЧНД №20231100201694/16.05.2023г. на СГС, 14-ти състав, с което признава и привежда в изпълнение на основание чл.31, ал.3, чл.30, ал.2, т. 1 и чл.16, ал.7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) Решение № 03.6408763.2 от 23.05.2022г., на Zentrale Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Федерална Република Германия, влязло в сила на 16.06.2022г. за налагане на административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 евро, с левова равностойност от 1 950.00 лева и за присъдени разноски, в производството в размер на 136.41 евро, с левова равностойност 266.00 лева, или всичко, с общ размер 2 216.00 лев, за нарушение на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

Изпратеното Решение на съответния административно наказващ орган, от държава членка на ЕС, касае искане за признаване и привеждане в изпълнение Решение за наложена финансова санкция, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и Закона за 1 признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

С жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, като се излагат доводи срещу постановения съдебен акт, с аргументи за нарушение на правото му на защита в проведения от решаващата държава административно наказателен процес, които релевират за нарушение на чл.35 т.9 от ЗПИИАКОРНФС. На посочените основания се иска от въззивният съд да отмени Решение №355/16.05.2023г. на СГС по НЧД №1694 по описа на 2023г., като, вместо това, да постанови отказ от признаване и изпълнението на наложената глоба, респективно да бъде отказано признаване и изпълнението на осъдителното решение и в частта относно присъдените разноски

По фактите, настоящият състав установи, че административният орган на издаващата държава е констатирал, че на 21.02.2022 г. в 12:00 ч. санкционираното лице Н. И. Н., е управлявал МПС с регистрация СВ6459К, по федерална магистрала АЗ, като при 67,000 км, в посока на движение Frankfurt/M., с което е осъществил нарушение на правилата за движение, доколкото това управление е било извършвано под влияние на упойващото вещество (канабис ТХЦ 11 нанограм/мл).

Като е приложил националния закон, административно наказващият орган е постановил Решение № 03.6408763.2 от 23.05.2022г., влязло в сила на 16.06.2022г. за санкциониране на Н., за описаното деяние, което осъществявало състав на административно нарушение съгласно § 24а ал. 2, ал. 3, § 25 StVG (Закон за движението по пътищата); 242 BKat (Каталог за глобите); § 4 ал. 3 BKatV (Наредба за каталога за глобите) във Федерална Република Германия.

Съгласно чл.30 ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, не се изисква двойна наказуемост за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, което в случая, само за пълнота, следва да бъде отбелязано, че е наказуемо и по нашето законодателство.

Наложената му е била административна санкция, която по своето правно естество съответства на административното наказание „Глоба“ по чл.

13 ал.1 1 буква “Б“ от Закона за административните нарушения и наказания, което се налага на физически лица по националното ни законодателство.

Настоящият състав, не се съгласява с изложените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, в производството проведено в издаващата държава, с които се иска да се откаже признаване и изпълнение на наложената административна санкция.

В преведения екземпляр на Удостоверение по Приложение № 1 към чл.

4, ал.1 от рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, в част буква „З“, на л.6 от бланковия документ е потвърдено, че засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, в случая 2

Федерална република Германия, лично или чрез упълномощен по националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете в които това може да бъде сторено.

Настоящият въззивен състав не констатира по делото да са налице обстоятелства, които да внасят каквото и да било съмнение във верността на приложеното удостоверение по чл. 4 от специалния закон, а твърденията на защитата в този смисъл са бланкетни и не са подкрепени с доказателства.

Поради това не внасят съмнение в обосноваността и законосъобразността на удостоверението, и респективно в приложението и за настоящия случай на принципа за доверие и за взаимно признаване на съдебните актове на държавите-членки.

В този смисъл, според настоящият състав, не са налице претендираните от защитата на санкционирания основания на чл.35 от Закона, и по специално за посочените в т.9 основания, че засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението за налагане на имуществена санкция.

Отделно следва да се посочи, че съгласно чл.34 ал.2 на Закона, „Решението за налагане на финансови санкции и основанията за неговото издаване подлежат на отмяна само от съд на издаващата държава в съответствие с националното ѝ законодателство.“

Съдебния състав, констатира, че засегнатото лице има постоянно има местоживеене и обичайно пребиваване, на територията на Република България, с което е изпълнено и изискването в чл.30 ал.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че Решение №355 по ЧНД №20231100201694/16.05.2023г. на СГС, 14-ти състав на същия съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид горното и на основание чл. 34, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 - ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС вр. чл. 338 от НПК, Апелативен съд- София, Наказателно отделение, 10- ти наказателен състав на САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно

Решение

№355 по

ЧНД

№20231100201694/16.05.2023г. на СГС, 14-ти състав, с което е ПРИЗНАТО Решение № 03.6408763.2 от 23.05.2022г., влязло в сила на 16.06.2022г. на Zentrale Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Федерална Република Германия за налагане на имуществена санкция на българския гражданин с постоянно пребиваване в Република България Н. И. Н., с ЕГН **********, в размер на 1 000.00 евро, с левова равностойност от 1 950.00 лева и разноски в размер на 136.41 евро, с левова равностойност 266.00 лева с общ размер 2 216.00 лева, като ОСТАВЯ без уважение въззивната жалба на Н. И. Н..

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4