Определение № 2358 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2358 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501953 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба депозирана от М. А. Н. с ЕГН-********** против

Определение №6990/28.05.2025г. постановено по ч.гр.д.

№3370/2025г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за постановяване спиране на изпълнението по изп.д.№137/2025г. по описа на ЧСИ Р. Р. с рег.№** с район на действие ПОС. Жалбоподателката навежда оплаквания, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че процесния договор за кредит от 12.04.2021г. е потребителски, независимо от обстоятелството, че е озаглавен от „Л**“ АД като „бизнес кредит“.; както и че договорът е отпуснат и усвоен за лични нужди по личната сметка на М. Н., а не за извършване на дейност като търговец. Твърди се, че съдът е длъжен служебно за следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор, като това задължение е дори на етап заповедно производство. Иска се отмяната на обжалваното първоинстанционно определение като незаконосъобразно, като вместо това съдът постанови спиране на изпълнението по изп.д.№137/2025г. по описа на ЧСИ Р. Р. с рег.№** с район на действие ПОС.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да 1 обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

С атакуваното Определение №6990/28.05.2025г. ПРС е приел, че молбата е допустима, но искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК е неоснователно, доколкото не били представени убедителни писмени доказателства, че присъдената със заповедта сума не се дължи от длъжника. Пред съда не били представени надлежни обезпечения по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, които да обезпечат спирането на принудителното изпълнение, съответно не била налице и хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК.

Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с фактите по делото.

Въззивният съд приема, че представените доказателства в двете съдебни инстанции не могат да обосноват положителен извод/не са достатъчно убедителни/за липсата на изпълняемо право в полза на заявителя.

По делото не е представено надлежно обезпечение / залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека/ за кредитора по реда на чл. 180 или 181 ЗЗД, нито е изразена готовност такова да бъде представено.

Ипотеката, която има функция на обезпечение по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗЗД се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й. Не се твърди да е учредена такава.

Документа, от който произтича вземането, е договор за бизнес кредит от 12.04.2021г. с нотариална заверка на подписите сключен между кредитора „Л**“ АД и кредитополучателя ЕТ „**-** – М. В.“ и М. В. като солидарен длъжник. Касае се за бизнес кредит и доколкото заемателят е търговец, а не потребител, предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК не са налице и принудителното изпълнение не може да бъде спряно на това основание.

Преценката дали потребителската защита може да се приложи, следва да бъде извършена от съда разглеждащ иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице предпоставки по чл.

420 ГПК за спиране на изпълнението, поради което искането правилно е отхвърлено.

По изложените аргументи и предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от М. А. Н. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Р***, Дом **** офис * чрез адв. И. М. против Определение №6990/28.05.2025г. постановено по ч.гр.д.

№3370/2025г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3