Решение № 31 от 04.02.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Луковит, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20244320200283 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ С.И.Д., чрез процесуален представител адв. Р. М. против Наказателно постановление № *** от 01.10.2024 г. на Председателя на ***, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от същия закон.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление, издадено в нарушение на нормите на Закона за административни нарушения и наказания, Закона за защита на потребителите и подзаконовите нормативни актове. Изведено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата. По същество моли за отяна на обжалваното наказателно постановление на посочените в жалбата основания, като излага доводи за това.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. Депозирано е писмено становище по жалбата, подадено чрез юрисконсулт Р.Й.М., с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е безспорно установено и при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Счита, че е нарушено правото на информация на потребителя да разбере на каква цена се продават стоките, за да може да направи разумен избор при покупка. Посочва, също така, че от страна на наказващият орган е направена преценка за маловажност на случая при издаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата на страните, съдът прие следното:

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.05.2024 г. св. В. Г. Ч. – ст. Инспектор в област Ловеч и колегата й св. Г. П. Б. – нещатен сътрудник КЗП в РД Русе във връзка с план-програма на КЗП за м. май 2024 г.

1 извършили проверка в обект, стопанисван от жалбоподателя – хранителен магазин в ***.

Резултатите от същата са обективирани в Констативен протокол № К – 2740173 от 29.05.2024 г. с приложен към него касов бон. При проверката било установено, че в обекта се предлагат зелени чушки, домати, картофи, закуски, телешки колбас, опаковка от 250 г. – 6 бр.; хамбургски колбас Дядовата къща, опаковка от 250 г. – 3 бр.; лимони, яйца, сол 1 кг. – 10 бр.; морска дол 1 кг. – 5 бр.; домакински гъби – 8 бр.; тел за почистване по 5 бр. в опаковка – 4 бр.; крем „Бочко“ 50 мл.; крем „Здраве“ 30 г. – 3 бр.; консерва боб яхния „Компас“ 300 г. – 2 бр.; консерва кюфтета по чирпански „Компас“ 300 г. – 2 бр.; царевични пръчици Kris – 20 бр. опаковки, които са без обявени продажни цени поставени на видно място в непосредствена близост до стоките.

На 19.07.2024 г. представляващият дружеството С.И.Д. се явил в офиса на КЗП в гр.

Ловеч и с протокол за проверка на документи К-0133735 към Констативен протокол № 2740173 от 29.05.2024 г. му е направено задължително предписание, за в бъдеще да не се допускат нарушения на ЗЗП. Протоколът съставила св. В. Г. Ч..

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № *** от 19.07.2024 г. от св. В. Г. Ч.. АУАН е съставен в присъствието на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството нарушител и в присъствието на свидетеля Г. П. Б.. – свидетел при установяване на нарушението. В обстоятелствената му част подробно е описана фактическата обстановка във връзка с извършената на 29.05.2024 г. проверка на място в магазина, стопанисван от търговеца в с. Румянцево. Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. Актът е подписан от представляващия дружеството с възражения, че не е съгласен с констатациите, като такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, като приетата в АУАН фактическа и правна обосновка, изцяло е възприета и от наказващия орган, поради което на основание чл. 200 от ЗЗП е наложил на СИД“ ЕООД, ЕИК *** имуществена санкция от 500 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи чрез съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя К. И. и св.

В. Ч., съпоставени с писмените доказателства, подробно описани в съдебния протокол.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от Заповед № 357 ЛС от 22.04.2015 г. на Председателя на ***, с която В. Г. Ч. е определена за длъжностно лице, което да съставя актовете за установяване на административни нарушения на територията на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен. Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, Председателя на *** Мария Асенова Филипова

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на такова основание.

Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата. Въз основа на описаните обстоятелства в АУАН и НП става ясно, че стоките са се намирали в търговския обект и са били предложени за продажба, т. е. не са били в склад, а на подходящо място, за да бъдат възприети от клиентите. Това се доказва и въз основа на събраните гласни доказателства – разпита на св. В. Г. Ч. и разпита на св. Г. П. Б.. Описанието в съставените АУАН и НП е достатъчно, за да може да се направи извод, че стоките са били наредени по такъв начин, че 2 са предложени за продажба, което е достатъчно за осъществяване на състава на нарушението п о чл. 15, ал. 1 ЗЗП. Не могат да бъдат приети доводите от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че в същия ден в търговския обект е приемана стока и именно това са описаните като стоки без продажна цена и установени от служителите на КЗП. В същата насока от страна на процесуалния представител е поискан и допуснат разпита в качеството на свидетел на Емил Цветков Цончев – при режим на довеждане.

Показанията на този свидетел са общи, не се отнасят до датата на нарушението /датата на проверката/ и не са в състояние да опровергаят констатациите в АУАН.

Административнонаказателната отговорност на търговеца жалбоподател е ангажирана за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. Нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП предвижда задължение на всеки търговец предварително да поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП са изброени конкретни артикули, за които е установено, че са се намирали в търговската зала на проверения обект и не са били означени с продажната им цена. Това обстоятелство е безспорно установено от доказателствата по делото и съдът намира, че е осъществен съставът на административното нарушение, за което е наложено наказание на търговеца в НП.

По изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП.

Правилно за нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗЗП е наложено наказание по чл. 200 ЗЗП.

Наказанието е наложено в минимален размер, поради което атакуваното НП не може да бъде изменено в частта му касаеща размера на наложената имуществена санкция.

Съгласно легалната дефиниция в §1, т. 4 от ДР на ЗАНН " Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Административното нарушение в случая е такова на просто извършване и от деянието не настъпват вредни последици. В този смисъл първата хипотеза не е относима към възможността случаят да бъде определен като маловажен. Не се констатираха други смекчаващи обстоятелства освен факта, че нарушението е за първи път, който факт е съобразен от административнонаказващия орган, въз основа на които да може да се приеме, че извършеното представлява по-лек случай от обикновените случаи на административно нарушение от същия вид. В случая са засегнати обществените отношения, свързани с търговското предлагане на стоки и правата на потребителите, като търговецът следва да спазва установените правила във връзка с предоставяне на вярна, пълна, точна и разбираема информация за предлаганите стоки.

Съдът намира, че това нарушение не е маловажно по своята същност, защото то е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид от останалите нарушения от същия вид.

С оглед горните съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. И доколкото е налице доказано административно нарушение, съдът следва да присъди разноски по делото на въззиваемата страна, като на КЗП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 01.10.2024 г. на Председателя на ***, с което на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ С.И.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с представляващ С.И.Д., да заплати на КЗП сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4