Акт от 14.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 62027/2024
- Подписан
- 14.01.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б", предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 737 гр. София, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110162027 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявени са от Т срещу А. Ф. и В. Л. А. субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане при условията на разделна отговорност на сумите, както следва:
1. за А. Ф. – 118,17 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **;
28,35 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г.; 3,76 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022 г. до 31.07.2022 г.; 1,06 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2022 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2024 г. до окончателното им заплащане;
2. за В. Л. А. – 118,17 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **;
28,35 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г.; 3,76 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022 г. до 31.07.2022 г.; 1,06 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2022 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2024 1 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса на **, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.
Ответниците, чрез назначения по делото особен представител адв. С. Д., са подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват да е доказан обема на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността.
Третото лице – помагач Д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца съответната част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувачите и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по 2 давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна 3 енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетите като писмени доказателства по делото – нотариален акт за собственост върху недвижим имот, построен по реда на Закона за ЖСК върху общинска земя с № 112, том I, рег. № 2511, дело № 97 от 1999 г., съставен на 12.11.1999 г. от нотариус ДЖ, с рег. № 101 от регистъра на НК, както и Акт за сключен на 30.04.1998 г. граждански брак, се установява, че собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, бл. 5, вх. В, ет. 5, е придобита на 12.11.1999 г. от ответниците А. Ф. и В. Л. А. при условията на съпружеска имуществена общност.
От приетото като писмено доказателство по делото нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда с № 93, том III, рег. № 12548, дело № 434 от 2022 г., съставен от нотариус НЛ, с рег. № 536 от регистъра на НК, се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 27.07.2022 г. ответниците са се разпоределили с притежавания от тях имот в полза на трето за спора лице – ИС. Владението върху вещта е предадено на 02.08.2022 г., видно от сключен между контрагентите споразумителен протокол, представен по делото.
Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, отговорността е солидарна, когато законът предвижда това или при наличие на изрична уговорка. Предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и чл.
36, ал. 2 СК в конкретния случай отговорността на двамата ответници е солидарна и същата произтича от закона, доколкото се касае за разходи за задоволяване на нуждите на семейството. Съпружеската имуществена общност е вид бездялова и неделима общност, т.е. съсобственост, при която няма обособени квоти на съпрузите в съсобствеността. Предвид изложеното всеки от ответниците отговаря наред с другия за цялото задължение, поето за задоволяване на нуждите на семейството. В конкретния случай обаче ищцовото дружество претендира разделно плащане или по ½ от задължението от всеки от съпрузите – ответници. Доколкото всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение, то същият отговаря и за по-малкото, каквото се явява половината от задължението. Аргумент в тази посока би могъл да се почерпи и по аргумент от формираната константна практика на върховната съдебна инстанция 4
(Решение №195/29.06.2016 по дело №665/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. решение № 163 от 07.02.2013г. по т.д. № 642/2011г. ТК, I т.о. и Решение №106/06.06.2016г. по дело №4182/2015 на ВКС, ГК, III г.о.) за случай, когато е заявена солидарна, а се установи разделна, то съдът дължи произнасяне разделно, ако се доказва претенцията пропорционално на квотите, а за горницата отхвърля исковете.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между етажната собственост и Б /с настоящо търговско наименование Д/, както и от протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с Б /с настоящо търговско наименование Д/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc933d92-de49-40ce-9326-7cc9405789f5