Решение № 13525 от 04.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73860/2021
- Вид
- Решение № 13525
- Подписан
- 04.08.2023
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.412 ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13525 гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110173860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
“Застрахователно дружество Евроинс“ АД е предявило срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 415,63 лева – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение, изразяващо се в наемна цена за заместващ автомобил по повод щети върху л.а. „М* 6“ с рег. № СВ * КХ, нанесени при ПТП от 27.01.2021г. в гр. София, ж.к. „Дружба 2“ на бул. „Цветан Лазаров“ № 144, настъпило по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (23.12.2021г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 24,13 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.05.2021г. – 22.12.2021г.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за вреди върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” е ответникът. По извънсъдебно отправена претенция за възстановяване на платеното обезщетение заедно с ликвидационните разноски ответникът погасил само част от претендираната сума. От ответника се търси непогасеният остатък от невъзстановената сума за платеното застрахователното обезщетение, представляващо платена наемна цена за заместващ автомобил, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Възразява, че не носи отговорност относно разходите за заместващ автомобил, защото сочените разходи не били пряка последица от настъпилото произшествие. По съществото си те представлявали обезщетение за пропуснати ползи и не се покривали по застраховката по риска „Гражданска отговорност“.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:
1
Безспорно е по делото, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка ищецът е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер по повод щети върху л.а.
„М* 6“ с рег. № СВ * КХ, нанесени при ПТП от 27.01.2021г. в гр. София по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът.
Установено е по делото (възлагателно писмо за заместващ автомобил от 16.02.2021г. и приемо – предавателен протокол – 12.03.2021г.), че увреденият автомобил л.а. „М* 6“ с рег.
№ СВ * КХ е бил предаден за ремонт в сервиз. През това време за период от 24 дни на застрахованото лице е бил предаден за ползване заместващ автомобил въз основа на постигнатите договорености между страните по договора за имуществено застраховане добавък № 1 към застрахователна полица по застраховка „каско“ № 0050010*1/27.10.2020г.
– клауза „Е +“ – „заместващ автомобил“ и договор за наем – л.67 и л.68 от делото.
Безспорно е, че за наем на заместващ автомобил ищецът е заплатил сумата от 415,63 лева, която е част от изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета.
Спорът по делото се отнася до дължимостта на обезщетението, равняващо се на наемната цена на заместващ автомобил. Дължимостта на платеното обезщетение за заместващ автомобил се оспорва от ответника с довод, че то не е пряка и непосредствена последица от настъпилото събитие – ПТП, а е част от уговорените условия по договор за застраховка „каско“, които не обвързват ответника поради относителното действие на договора за имуществено застраховане.
Отговорността на ответника в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ спрямо увреденото лице, респ. спрямо суброгиралия се в правата му застраховател по застраховка „каско“, покрива имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл.429, ал.1, вр. чл.411 КЗ. Отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ е тъждествена с тази на делинквента спрямо третите увредени лица по чл.45, вр. чл.51, ал.1 ЗЗД. Причинно – следствена връзка между увреждането и причинените вреди е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, ако при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не бил настъпил. Необходимо е още причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. В такъв смисъл е решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК.
Лишаването на увредения от правото да ползва автомобила си поради предаването му за ремонт представлява вреда под формата на претърпяна загуба - намалява имуществото на увредения, защото в същото време увреденият е принуден да прави разходи за друг превоз.
Разходите за наемане на заместващ автомобил са типичен, закономерен резултат от увреждането. От това следва, че е налице причинно – следствена връзка между увреждането на автомобила и настъпилите вреди, изразяващи се в разходи за наемане на заместващ автомобил. При това ответникът дължи възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, представляващо наемна цена за заместващ автомобил. При липса на въведен спор относно необходимата продължителност на ремонта и размера на наемната цена, съдът приема, че претендираната стойност от 415,63 лева съответства на средната пазарна цена за наем на заместващия автомобил за периода на ремонта.
От изложеното по – горе следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” 2 изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.
От приетите по делото доказателства (покана за доброволно изпълнение на регресни претенции с рег. № РК – 014-15010/27.04.2021г. и с вх. № 5696/28.04.2021г., заведена при ответника – л.31) е видно, че такава покана е получена от ответника на 28.04.2021г. От това следва, че за процесния период ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница. Неговият размер възлиза на 24,13 лева, определен на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. При това искът за акцесорното вземане следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК общо в размер на 550 лева, за извършването на които са представени доказателства. Ищецът е надвнесъл държавна такса в размер на 50 лева, която подлежи на възстановяване на основание чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 415,63 лева – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение, изразяващо се в наемна цена на заместващ автомобил по повод щети върху л.а. „М* 6“ с рег. № СВ * КХ, причинени при ПТП от 27.01.2021г. в гр. София, ж.к. „Дружба 2“ на бул. „Цветан Лазаров“ № 144, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (23.12.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 24,13 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.05.2021г. – 22.12.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 550 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3