Определение № 2498 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2498 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501716 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Х. А. Н., чрез ЕАД *** против Определение №5260/21.04.2025г., постановено по гр.д.№4901/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК, депозирана от Х. А., чрез своя пълномощник ЕАД *** на 04.03.2025г. за изменение на Решение №557/11.02.2025г. в частта за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е и документ за заплатена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Сочи, че съдът неправилно отказал да измени постановеното по делото решение, като присъди допълнително разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 1320 лв. с ДДС над вече присъдените с решение 480 лв. с ДДС. По делото, преди провеждане на открито съдебно заседание, бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които било видно, че Н. заплатила адвокатски хонорар в размер на 1800 лв. Искането за присъждане на тези разноски било допустимо, тъй като договорът за правна защита и съдействие бил представен преди приключване на устните състезания по делото. От страна на ответника липсвало направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което за съда липсвала възможност да редуцира хонорара. Искането е за отмяна на обжалваното определение и присъждане допълнително на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 1320 лв. с ДДС над вече присъдените с решението 480 лв. с ДДС.

По делото не е постъпил отговор на частната жалба.

Производството е образувано по искова молба от Х. Н. против „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр.с чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл. 5, чл.11, чл.19 ЗПК и осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за потребителски кредит №894500 от 12.06.2020г., както и за 1 връщане на недължимо платени суми по недействителния договор за потребителски кредит.

В производството по делото Х. Н. е представлявана от ЕАД ***, като е представен и Договор за правна защита и съдействие, с посочено възнаграждение от 1800 лв., с ДДС, платено в брой, при подписване на договора.

С постановеното по делото Решение №557/11.02.2025г., съдът е признал за установено в отношенията между страните Х. А. Н., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № 894500 от 12.06.2020 г., е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, съответно е ОСЪДИЛ „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да плати на Х. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, следните суми: 61,95 лева /шестдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/ - получена без основание във връзка с договор за потребителски кредит № 894500 от 12.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното погасяване.

С обжалвания съдебен акт съдът е оставил искането по чл. 248 ГПК без уважение, като е приел, че решаващата инстанция е длъжна да следи за съответствието на претендираното адвокатско възнаграждение с добрите нрави, като в случая тази морална категория била нарушена. Препраща към мотивите на съдебното решение.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

Действително уговореното между ищеца и пълномощника му адвокатско възнаграждение е в необосновано висок размер спрямо материалния интерес по делото, събраните доказателства и фактическата и правна сложност на делото, а също и съобразно процесуалната активност на процесуалния представител, но намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК е допустимо единствено при своевременно направено от насрещната страна искане за това. В случая такова искане не е направено от ответника, поради което съдът няма правомощие служебно да намалява претендираното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение.

Съдът следи служебно за прекомерност на насрещната престация, респективно за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави само в хипотеза, в която вземането за адвокатско възнаграждение е предмет на исковата претенция, какъвто случай е разгледан в Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр.д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о., но не и когато се произнася по отговорността за разноски като последица от изхода на делото, в който случай е приложима специалната разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, изискваща възражение на насрещната страна.

Поради горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №5260/21.04.2025г., постановено по гр.д.№4901/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXI гр.състав,

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение 557/11.02.2025г., постановено по гр.д.№4901/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXI гр.състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да плати на Х. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от още 1320 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с включено ДДС.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3