Определение № 16200 от 28.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16200 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110104854 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца **********., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, чрез **********, с Булстат ********, действащо чрез управителя *********, със съдебен адрес ********* срещу **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от ********* и *********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от ********, установителни искове, както следва: срещу **********:

- за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем **********., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност ако бъде отхвърлен този иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50 %, поради противоречието й с добрите нрави и на разпоредбата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение на кредитополучателя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, банкова гаранция или чрез поръчителство на *********, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна клауза;

- за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ********** поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност ако бъде отхвърлен този иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50 %, поради противоречието й с добрите нрави и на разпоредбата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение на кредитополучателя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, банкова гаранция или чрез поръчителство на *********, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна клауза; срещу *********:

- за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване задълженията по Договор за паричен заем **********., сключен с **********, поради липса на основание;

- за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция за 1 обезпечаване задълженията по Договор за паричен заем ********** сключен с **********, поради липса на основание

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира, че следва да остави без уважение, тъй като по отношение на първите два въпроса ответниците не оспорват фактите, които ще се установяват с експертиза, а по отношение на другите въпроси, същите не са относими към спора.

Следва да се уважи искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК ответникът ********** да бъде задължен да представи договорите за кредит, погасителен план към тях, Стандартен европейски формуляр, с изключение на справка за извършените плащания, тъй като тези факти не са част от предмета на спорното право.

Следва да се уважи искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК ответникът ********* да бъде задължен да представи договорите за гаранция, обезпечаващи двата договора за кредит.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание 190 ГПК ответника **********, в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото Договор за паричен заем **********., погасителен план към него и Стандартен европейски формуляр, Договор за паричен заем ********** погасителен план към него и Стандартен европейски формуляр.

ЗАДЪЛЖАВА на основание 190 ГПК ответника *********, в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване на Договор за паричен заем **********., сключен с ********** и Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване на Договор за паричен заем ********** сключен с **********.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.06.2026 г. от 14,10 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че 2 между него и ответника ********** е сключен Договор за паричен заем **********. за сумата 2000 лв., при лихвен процент 50%, ГПР 62,99 % и срок за връщане на заема 12 месеца. Между същите страни бил сключен и Договор за паричен заем ******** за сумата 3600 лв., при лихвен процент 50%, ГПР 63,21 % и срок за връщане на заема 15 месеца. Сочи, че в чл. 4 на двата договора за кредит било предвидено задължение на кредитополучателя в 3 – дневен срок от сключването му да предостави обезпечение, чрез поръчителството на две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество – гарант. В изпълнение на това задължение и за обезпечаване изпълнение на задълженията на кредитополучателя по двата договора били сключени два договора за предоставяне на гаранция с ответника *********, по които ищецът дължал възнаграждение, платимо директно по сметка на ответника ********** ежемесечно заедно с погасителните вноски по кредитите. Оспорва двата договора за кредит като недействителен, тъй като кредиторът е начислил и събрал от потребителя лихви, такси и комисионни, свързани с други договори, които не са били предвидени в договорите за кредит. Сочи, че възнагражденията по договорите за предоставяне на гаранция представляват скрит разход по заемите, поради което следва да намерят отражение при изчисляване и посочване на ГПР по договорите. Поддържа, че в случая в посочения в двата договора за кредит размер на ГПР не са включени възнагражденията по обезпечителната сделка, поради което е посочен неверен размер на ГПР. Излага също така, че с предвиждането на задължение за обезпечаване на кредитите с трето лице – гарант се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определяща максималния допустим размер на ГПР. Поддържа, че завишаването на разходите по кредитите без да е изрично посочено в тях представлява нелоялна търговска практика, като по този начин рискът, свързан с кредитоспособността на кредитополучателя се прехвърля върху него самия, а условията по договора се утежняват. Евентуално излага, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 50 % е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва. Излага също така, че клаузата от договорите за кредит, предвиждащи предоставянето на гаранция от трето лице също противоречат на добрите нрави и същевременно представлява неравноправна клауза, с оглед доводите за прехвърляне на риска от ниската оценка на кредитоспособността на потребителя.

Поддържа, че доколкото договорите за предоставяне на гаранция са акцесорни към основните договори за кредит, оспорва същите като нищожни на същите основание, а в допълнение твърди, че същите са лишени от основание. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **********, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Отрича по двата договори за кредит за са събирани допълнителни разходи, освен главница и възнаградителната лихва, които са уговорени в договорите за кредит. Сочи, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява „общ разход по кредита за потребителя“, поради което счита, че не следва да се включва в размера на ГПР.

Сочи, че предоставянето на обезпечение не е условие за сключване на договора, а заемодателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението. Оспорват се твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, като излага подробна аргументация в този смисъл. Излага, че клаузата на чл. 4 от двата договора за кредит, предвиждаща предоставянето на обезпечение е действителна, като поддържа, че обезпечението е необходим присъщ белег на всеки един договор за кредит с оглед наличието на риск при този тип договори. Развива подробни съображения в насока, че лихвеният процент по договора за заем е в съответствие с изискванията на ЗПК и размерът му не противоречи на добрите нрави. Моли съда да 3 отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *********, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, като подробно излага, че Договорът за предоставяне на гаранция е сключен при спазване на нормативните изисквания. Развива съображения в насока, че уговореното възнаграждение е дължимо срещу поетото задължение за обезпечаване на кредита.

Сочи, че двата договора са самостоятелни, както и че евентуалната недействителност на договора за кредит не влияе на действителността на договора за гаранция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове, както следва:

1/ за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем **********., сключен с ********** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗЗД; 2/ в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 2, т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50 %, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и на разпоредбата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение на кредитополучателя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, банкова гаранция или чрез поръчителство на *********, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП; 3/ за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ********** сключен с ********** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗЗД; 4/ в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 2, т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50 %, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и на разпоредбата на чл. 4 от договора, предвиждаща задължение на кредитополучателя в 3-дневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, банкова гаранция или чрез поръчителство на *********, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП; 5/ за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване задълженията по Договор за паричен заем **********., сключен с ********** с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и 6) за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване задълженията по Договор за паричен заем ********** сключен с ********** с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

- между на ищцата и ответника ********** е сключен Договор за паричен заем **********. със соченото от ищеца съдържание, както и че задълженията по договора за заем са обезпечени с поръчителството на *********, за което е сключен възмезден Договор за предоставяне на гаранция;