Определение № 317 от 04.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Враца, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200451 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. НПК, вр. чл. 70 НК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Б. Г. Н., изтърпяващ наказание в ЗООТ „Враца“ към Затвора-Враца, с която се иска условното му предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

В съдебното заседание осъденият поддържа молбата си и моли да бъде условно предсрочно освободен.

Представителят на началника на Затвора-Враца оспорва молбата по съображенията, изложени в представеното писмено становище, като счита, че осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца изразява идентично становище, че молбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и приобщените по делото писмени доказателства, намира следното:

Лишеният от свобода Б. Г. Н. изтърпява наказание три месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 186/2026 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, при първоначален „общ“ режим.

Началото на изтърпяване на наказанието е 01.07.2026 г. Към 25.08.2026 г. фактически са изтърпени 1 месец и 24 дни, като остатъкът е 1 месец и 6 дни.

Съгласно представената справка, към датата на постановяване на настоящото определение-04.09.2026 г., актуалният остатък е 27 дни.

Следователно към момента на разглеждане на молбата осъденият е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание и първата от 1 кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 НК предпоставки за условно предсрочно освобождаване е изпълнена.

Съдът намира обаче, че не е налице втората изискуема от закона предпоставка - осъденият с поведението си да е дал доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл. 70, ал. 1 НК условното предсрочно освобождаване не настъпва автоматично с изтърпяването на предвидената в закона част от наказанието.

Необходимо е наред с количествения критерий да е осъществен и качественият поведението на осъдения в хода на изпълнение на наказанието да разкрива настъпила положителна личностова промяна, позволяваща обоснован извод, че поправителният процес е достигнал степен, при която по-нататъшното изтърпяване на наказанието не е необходимо.

При преценката по този въпрос съдът съобрази данните по чл. 439а НПК, съдържащи се в доклада по чл. 155 ЗИНЗС, индивидуалния план за изпълнение на присъдата, затворническото досие, становището на затворническата администрация и цялостното поведение на осъдения в местата за лишаване от свобода.

От постъпването му в затвора до момента Н. няма регистрирани дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания. Това обстоятелство безспорно следва да бъде отчетено в негова полза.

Само по себе си обаче липсата на дисциплинарни нарушения представлява спазване на минимално изискуемия режим на поведение в местата за лишаване от свобода и не е достатъчна да обоснове извод за настъпило поправяне по смисъла на чл. 70 НК.

Наред с това Н. не е награждаван, като според затворническата администрация причината е липсата на системни положителни прояви.

От доклада по чл. 155 ЗИНЗС се установява, че отношението му към изготвения план за осмисляне на престоя е формално, като предвидените в него дейности не се изпълняват в пълен обем.

По отношение на пълноценното оползотворяване на престоя в затвора не са регистрирани негови участия в организирани спортни и културно-информационни дейности. Осъденият не е включван и в корекционни програми, които да окажат положително въздействие върху личността и поведението му, като не е проявявал и собствена инициатива за срещи и беседи със служители от инспекторския състав.

На 01.08.2026 г. е включен в индивидуално-оценъчен модул „Подготовка за живот на свобода“, който е задължителен за лишените от свобода с остатък до три 2 месеца от наказанието. Според оценката в доклада провеждането му до настоящия момент не е довело до установимо корекционно въздействие, а заниманията са били насочени основно към възможностите за подпомагане на последващата ресоциализация.

Съществени са и констатациите относно отношението на Н. към извършеното престъпление. В доклада е посочено, че той омаловажава употребата на алкохол и формално изразява разкаяние. Отчетени са обвинителни нагласи.

Направена е преценка, че с оглед криминалното му минало и настоящото правонарушение при него все още се проявяват затруднения при съобразяването с установените законови и общоприети норми, склонност към прибързани решения и поемане на немотивиран риск. Като причини за извършване на деянието са отчетени именно тези поведенчески характеристики.

Съдът съобрази и обстоятелството, че отчетените рискове от вреди са с ниски стойности. Това обаче не може да бъде отъждествено с доказано поправяне.

Оценката на риска представлява само един от елементите на цялостната преценка, докато законът изисква наличие на конкретни и убедителни положителни данни от поведението на осъдения, показващи настъпила промяна в нагласите и начина му на живот.

Такива данни в случая не са установени в необходимата степен.

Индивидуалният план за осмисляне на престоя предвижда работа именно в насока формиране на чувство за отговорност за извършеното правонарушение, мотивиране за участие в спортни, културно-масови и други мероприятия, участие в специализирани дейности, както и формиране на трудови навици и умения. От доклада по чл. 155 ЗИНЗС е видно, че поставените цели все още не са постигнати.

Същевременно Н. е постъпил в затвора на 01.07.2026 г. и периодът, през който спрямо него фактически е осъществявано поправително и превъзпитателно въздействие, е твърде кратък. Този факт сам по себе си не е основание да бъде отказано условно предсрочно освобождаване, но в конкретния случай придобива значение във връзка с останалите данни - липсата на активно участие в изпълнението на плана на присъдата, формалното отношение към корекционната работа, отсъствието на устойчиви положителни прояви и липсата на убедителна промяна в нагласите към извършеното престъпление.

Следователно не продължителността на престоя сама по себе си, а липсата към настоящия момент на достатъчно конкретни прояви, удостоверяващи напредък в поправителния процес, обуславя отрицателния извод на съда.

Изложените от осъдения в молбата лични и битови съображения са 3 разбираеми, но не могат да заместят установената от закона предпоставка за даване на доказателства за поправяне. Преценката по чл. 70 НК е обусловена от резултатите на поправителното въздействие по време на изпълнение на наказанието, а не от наличието на житейски причини, които правят по-ранното освобождаване желателно за осъдения.

Съдът не възприема и тезата, че доброто поведение, изразяващо се единствено в липсата на наказания, е достатъчно основание за уважаване на молбата. За приложението на института е необходимо поведението на лишения от свобода да разкрива устойчива положителна промяна, надхвърляща обикновеното спазване на установения ред.

В случая доказателствата по делото не позволяват да се направи категоричен извод, че целите на наказанието по чл. 36 НК по отношение на Н. вече са постигнати и че корекционният процес може да бъде прекратен преди изтичане на определения от съда срок на наказанието. Напротив, данните от доклада по чл. 155 ЗИНЗС и от индивидуалния план сочат, че работата по преодоляване на установените дефицити следва да продължи.

Изцяло в тази насока е и становището на началника на Затвора-Враца, според когото към настоящия етап липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора.

При тези обстоятелства съдът приема, че е изпълнена единствено количествената предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, но не и качествената предпоставка осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тъй като двете предпоставки са кумулативни, липсата на която и да е от тях изключва приложението на института на условното предсрочно освобождаване.

Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Б. Г. Н., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание три месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 186/2026 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в седемдневен срок от днес.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Затвора4 Враца за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5