Решение № 481 от 08.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000007 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ – АД чрез пълномощника му адв.Б. – ответник в първата инстанция против решение №261439 от 28.10.2021 год. на Софийски градски съд, ТО,VI-1 с-в, постановено по Т.д.№ 2485/2020 год., с което е уважен иска по чл.410 от КЗ, предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ – АД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 41 629,49 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 06.01.2020г. ПТП, дължимо по щета № 00001261-20-250051 за лек автомобил „Мерцедес С 350“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1 468 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.07.2020 г. до 02.12.2020 г.

Решението е обжалвано и в частта за присъдените в тежест на ответника разноски в размер на 2 353,95 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли изцяло като неоснователни както главния, така и акцесорния иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В жалбата е направено доказателствено искане – съдът да назначи авто-техническа експертиза, като ВЛ, след като вземе предвид събраните 1 гласни доказателства, да даде отговор на въпроса - Могъл ли е водачът на лек автомобил „Мерцедес“ при посочените от него разстояние и скорост на движение около 20-30 км/ч да спре към момента, в който е имал възможност да възприеме водача на влекача и при започване на маневрата движение назад?

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД чрез пълномощника му юрк.Н. Г., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и на искането за допускане на САТЕ, тъй като не са налице предпоставките на чл.266 ГПК.

Съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на авто-техническа експертиза, тъй като същият не обосновава на кое основание иска експертиза във въззивната инстанция при положение, че такава е изслушана в първата инстанция вкл. и по негово искане.

Заключението не е оспорено в съд.заседание от 11.10.2021 г., не е направено искане за изготвяне на допълнително заключение, респ. за повторна експертиза. Затова въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК. Още повече, в обясненията си в съд.заседание от 11.10.2021 г., ВЛ всъщност е отговорило на поставения в жалбата въпрос.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон.

Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

За да уважи предявения иск за главница, съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.410 КЗ. Приел е за доказано по безспорен начин наличието на валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и увредения. От представената застрахователна полица се установява, че между ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД и собственика на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с per. № ******** има сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, който валидно е обвързвал страните към датата на настъпване на процесното ПТП. Установен е и валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ответника и виновния водач. Доказано е плащане от страна на застрахователя-ищец „ЛЕВ ИНС“-АД на 2 обезщетение за настъпилите вреди в размер на 41 614,49 лева с платежно нареждане от 19.06.2020 г. Доказани са по несъмнен начин и възникналите права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл.45 ЗЗД и предпоставките за това: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.

Установява се от събраните писмени доказателства, че процесният автомобил „Мерцедес С 350“, с per. № ******** е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско” за всички рискове, със срок на застрахователно покритие от 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г. Приети са като доказателство и Общите условия към застраховката.

За събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 06.01.2020 г. около 19.30 ч., съгласно който водачът на влекач „МАН ТСА“ с per. № ********, е прикачено ремарке „Шмитц“ с per. № *******, извършва маневра за паркиране на ул. „Железопътна“, на около 50 метра преди бензиностанция, в посока от ул.„Христо Батанджиев“ към ул.„Мара Бунева“, като в същия момент лек автомобил „Мерцедес С 350“ с per. № ******** се движи по ул. „Железопътна“ с посока от ул.„Христо Батанджиев“ към ул.

„Мара Бунева“. В протокола е отбелязано, че виновен за ПТП-то е водачът на влекача. Описани са и видимите щети по превозните средства.

Видно е, че на 06.01.2020 г. водачът на лекия автомобил „Мерцедес С 350“ е подал до ищеца ЗК „Лев Инс“ АД уведомление за настъпило застрахователно събитие. Изготвен е доклад по щетата и е определено обезщетение в размер на 41 614,49 лева. Представена е експертиза по щета на застрахователя.

С платежно нареждане от 19.06.2020 г. сумата е изплатена от ЗК „Лев Инс“ АД на застрахования „Х. и син“ ЕООД, собственик на лекия автомобил Мерцедес.

С писмо от 29.07.2020 г. ответникът ЗАД „Алианц България“ е отказал изплащане на претендираното от ищеца обезщетение по процесната щета.

Не е спорно обстоятелството, че композицията влекач и ремарке към датата на ПТП-то са били застраховани по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Алианц България“.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, неоспрена от страните, от която се установява, че от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага изводът, че щетите по лек автомобил „Мерцедес С 350“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.01.2020 г. произшествие в гр. София. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „Мерцедес С 350“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 41 816,23 лева.

ВЛ, вземайки предвид свидетелските показания установява, че 3 влекач „МАН“ с полуремарке „Шмитц“ се е движел с около 0,5-1 км/ч , като най-вероятната скорост е 3-5 км/ч, а лекия автомобил „Мерцедес“ с около 2030 км/ч. В района на процесното ПТП не се наблюдава хоризонтална маркировка на платното за движение, както и поставени пътни знаци. От техническа гледна точка, водачът на Мерцедеса е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал водача на влекача „МАН“ да завърши своята маневра. Водачът на влекача „МАН“ е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на Мерцедеса и след това е извършил своята маневра.

Лекият автомобил „Мерцедес“ е получил деформации от директния удар в ремаркето. Всички увреждания по него, отразени в описа на ищеца, могат да бъдат получени по механизма на процесното събитие, отразен в представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.01.2020г. произшествие. В съдебно заседание вещото лице допълва, че основна причина за произшествието е погрешно разбраните сигнали от човека, който отзад е подавал сигнали и различните интерпретации на самите сигнали.

По делото са разпитани като свидетели двамата водачи на участващите в ПТП превозни средства – св.В. Г. /водач на Мерцедеса/ и св. Е.

М. /водач на ТИР-а/. Те установяват механизма на настъпване на процесното ПТП. И двамата твърдят, че при маневрирането на ТИР-а, който се опитвал да влезе в близкия склад на заден ход, зад него стояло едно момче, което регулирало с ръце и показвало дали може да се мине. И двамата установяват, че неправилно били разчетени жестовете на това момче, водачът на ТИР-а възприел, че пътното платно е чисто, и продължил маневрата назад пряко на улицата, като в това време зад него бил Мерцедеса, който бил ударен в предната и страничната си част.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Не е спорно обстоятелството, че в срока на действие на валидно сключения между ищеца и собственика на увредения автомобил Мерцедес Договор за имуществена застраховка „Каско”,е настъпило процесното ПТП, като са причинени имуществени вреди в резултат на реализиран покрит риск, като за застрахователя е възникнало задължение да поеме риска и да заплати застрахователно обезщетение.

Въззивният съд приема на база приетата и неоспорена от страните съдебно- автотехническа експертиза, двустранния констативен протокол за ПТП от 06.01.2020 г. и събраните гласни доказателства, че произшествието е настъпило по вина на водача на ТИР-а с композиция влекач и ремарке.

Последният, разчитайки на помощта на лице от съседния склад, което е стояло зад композицията, при излизане на заден ход на ул. „Железопътна“ е реализирал удар с движещия се по път с предимство лек автомобил марка 4

„Мерцедес“. Показанията на свидетелите, които са водачи на превозните средства, кореспондират с отразеното в двустранно подписания протокол за ПТП. Водачът на композицията е поел вината за инцидента, отбелязвайки този неизгоден факт в подписания протокол. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила за отразените в него факти. Освен това, същият не е опроверган от събраните в производството доказателства.

По делото липсват доказателства, които да установяват виновно поведение на водача на лекия автомобил. Свидетелите не изясняват какви точно сигнали е изпращало лицето, което е стояло зад товарната композиция, за да се приеме, че водачът на „Мерцедеса“ неправилно е възприел подадените сигнали.

В тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя, поддържани във въззивната жалба, за наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ при твърдения, че се е движел с превишена и несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост по см. на чл.20 от ЗДвП. Както бе отбелязано, според заключението на ВЛ, а и от свидетелските показания се установява, че скоростта му на движение е била около 20-30 км/ч. Причината за настъпване на ПТП-то е, че ТИР-ът е отнел предимство, излизайки на заден ход на ул. „Железопътна“ в кв.Орландовци и по този начин е засякъл Мерцедеса, удряйки го в предната и странична част.

В константната съдебна практика на ВКС - решение №

159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, II Т.О.; решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на ВКС, I Т.О.; решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т.О.; решение № 54/22.05.2012 г. п о т.д.

№ 316/2011 г. на ВКС, II т.о. и др. се застъпва становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, трябва поведеното на пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.