Решение № 3187 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3187 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РА.А като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110167132 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от ********А П****** ********* ЕООД срещу А. М. А. осъдителни искове: за 3 809,45 лв.

– на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД като неустойка по т. 15 от сключен между страните договор от 10.06.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност по професия „Помощник локомотивен машинист на електрически локомотиви”; както и 126,64 лв. – непогасена част от обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ , дължимо към работодателя поради дисциплинарно уволнение на служителя, ведно с със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба /11.11.2024 г./ до окончателното изплащане.

От страна на ответника не е упражнено правото на отговор.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетите доказателства се установява, че между страните са били сключени: първоначално - Договор от 10.06.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност по професия „Помощник локомотивен машинист на електрически локомотиви”, а на 12.05.2020 г. – Трудов договор.

Не се спори и се установява, че ответникът е бил дисциплинарно уволнен със заповед от 04.11.2020 г. и считано от 09.11.2020 г., поради неявяване на работа. Следва, че положително се установява основание за 1 възникване на задължение за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в полза на работодателя. Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Дължимият размер възлиза на сумата 863,76 лв. бруто, както е посочено в представена от ищеца и неоспорена от ответника Справка на ищеца, в която е отразено извършено частично плащане, след което неизплатеният остатък от обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на сумата 126,64 лв. , или 64,75 евро.

Относно отговорността на служителя по договора за обучение /за придобиване на професионална квалификация и правоспособност по професия „Помощник локомотивен машинист на електрически локомотиви”/, клаузите на същия договор предвиждат имуществена отговорност за различни хипотези, сред които и следните:

Т. 14 - Ако ОБУЧАЕМИЯТ в петгодишен период, след постъпване на работа в ,ДФК-ПП” ЕООД прекрати трудовото си правоотношение по собствено желание — чл. 326 от КТ (с предизвестие), по чл. 327, ал. 1, т.т. За, 4, 6 и 9 от КТ (без предизвестие), по чл. 330, ал. 1 от КТ или при дисциплинарно уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, следва да възстанови всички направени разходи по неговото обучение /учебна такса, изплатена издръжка, разходи за допълнителни възнаграждения на обучаващото го лице, месечна карта за надземен обществен транспорт за времето на теоретичното обучение и др/.

Т. 15 - При неизпълнение на задължението на ОБУЧАЕМИЯ по т.

10 от настоящото споразумение за постъпване на работа при „БДЖ-ПГГ’ ЕООД, ОБУЧАЕМИЯТ следва да възстанови всички направени разходи по неговото обучение /учебна такса, изплатена издръжка, разхода за допълнителни възнаграждения на обучаващото го лице, месечна карта за надземен обществен транспорт за времето на теоретичното обучение и дрУ Т. 16 - При неизпълнение на задължението на ОБУЧАЕМИЯ по т.

10 от настоящото споразумение за постъпване на работа и полагане на труд при „БДЖ-ПГГ ЕООД, ОБУЧАЕМИЯТ дължи и неустойка в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева при пълно неизпълнение относно срока на работа или неустойка в размер, определена пропорционално от сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лева, за частта от срока по т. 10, през който не е полагал труд, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „БДЖ-ПП” ЕООД, по собствено желание — чл. 326 от КТ (с предизвестие), по чл. 327, ал. 1, т.т. За, 4, б и 9 от КТ (без предизвестие), по чл. 330, ал. 1 от КТ или при дисциплинарно уволнение по чл. 330. ал. 2, т. 6 от КТ.

2

Видно е, че няма основание за отговорност на ответника по т. 15 от договора за обучение, както се твърди в исковата молба, тъй като ответникът е постъпил на работа след обучението.

Налице е основание за отговорност по т. 14 и т. 16 от договора за обучение, тъй като поради дисциплинарното уволнение не е бил отработен предвидения 5-годишен срок, като неустойката включва, на първо място разходите за обучение – т. 14, а на второ: сумата 1 200 лв. (пропорционално на неотработения срок) като неустойка по т. 16 от договора.

Съдът намира, че неправилно в издадените от ищеца заповеди относно размера на неустойката е възприета сумата 3 809,45 лв. като общ размер на дължимата неустойка. Тази сума ищецът извежда от първата счетоводна справка, в която обаче е посочено, че сумата 3 809,45 лв. представлява дължимият размер при пълно неотработване на 5-годишния срок, докато при съобразяване на частично отработената част от 5-годишния период неустойката, както е в случая, е в размер на 3436,97 лв., или 1757,29 евро.

До този размер претенцията на ищеца е основателна. Като подлежи на отхвърляне за горницата до 3 809,45 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част от исковете претенцията на ищеца за разноски се явява основателна за 119,17 евро, представляващи 233,08 лв. (142,54 лв. -дт; 90,54 лв. – юрк.възн) Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. М. А. с ЕГН ********** да заплати на ********А П****** ********* ЕООД: сумата 1757,29 евро /3436,97 лв./– на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД като неустойка по т. 14 и т.16 от сключен между страните договор от 10.06.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност по професия „Помощник локомотивен машинист на електрически локомотиви”; както и сумата 64,75 евро /126,64 лв./ – непогасена част от обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ , дължимо към работодателя поради дисциплинарно уволнение; законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба /11.11.2024 г./ до окончателното изплащане, както и сумата 119,17 евро – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения от иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка по сключен между страните договор от 10.06.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност по професия „Помощник локомотивен машинист на електрически локомотиви” – за разликата над 3436,97 лв. до пълния претендиран размер 3 809,45 лв.

3

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4