Решение № 507 от 28.12.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Плевен, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500695 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание Въззивна жалба, регистрирана с Вх.№3684/22.08.2023г. по регистъра на Районен съд –Червен бряг, изпратена чрез „Български пощи“-ЕАД на 18.08.2023г.(л.45), подадена от въззивния жалбоподател „АГРОМИО“-ООД ЕИК-*** –ищец в първоинстанционното производство по гр.д.

№855/2022г. по описа на Районен съд-Червен бряг, чрез пълномощника – адв. Х. Т. със съдебен адрес в гр.София, бул.***, срещу постановеното по делото съдебно Решение №209/28.06.2023г., с което е признато за установено, че ответникът ЕТ“***“, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в Община - Червен бряг, с.***, ул.***, не дължи на ищеца „АГРОМИО“-ООД, ЕИК-***, представлявано от А. Ж., със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.***, сумата от 21130.80лв.- главница за извършена доставка на стоки, ведно със законната лихва от 30.08.2022г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи исковата претенц;ия на ищеца, като приеме за установено, че ответникът ЕТ“***“, ЕИК-*** , ДЪЛЖИ на ищеца „АГРОМИО“-ООД, ЕИК-***, сумата от 21130.80лв.- главница за извършена доставка на стоки, ведно със законната лихва от 30.8.2022г. до окончателното й изплащане.

1

С въззивната жалба са представени писмени доказателства и се прави искане да бъдат приети.

Препис от въззивната жалба и приложенията към нея, са връчени на ответника по същата( и ответник в първата инстанция) ЕТ“***“, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в Община - Червен бряг, с.***, ул.***, лично на едноличня търговец на 25.09.2023г.(л.46 от настоящето дело). В указания законен 2-седмичен срок,не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Страните не са заявили доказателствени искания инстанция не са представени нови доказателства. и пред въззивната

В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивният жалбоподател„АГРОМИО“-ООД ЕИК-*** със седалище в гр.Русе, се представлява от процесуалния представител по пълномощие – адв. Х. Т. от САК, който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба – ЕТ“***“, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Червен бряг, не е участвал с представител.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика,приема следното:

Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№3684/22.08.2023г. по регистъра на Районен съд –Червен бряг, изпратена чрез „Български пощи“-ЕАД на 18.08.2023г.(л.45), подадена от въззивния жалбоподател „ АГРОМИО“-ООД ЕИК-*** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№855/2022г. по описа на Районен съд-Червен бряг, чрез пълномощника – адв. Х. Т. със съдебен адрес в гр.София, бул.***, срещу постановеното по делото съдебно Решение №209/28.06.2023г., с което е признато за установено, че ответникът ЕТ“***“, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в Община - Червен бряг, с.***, ул.***, не дължи на ищеца „АГРОМИО“ООД, ЕИК-***, представлявано от А. Ж., със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.***, сумата от 21130.80лв.- главница за извършена доставка на стоки, ведно със законната лихва от 30.8.2022г. до окончателното й изплащане, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения, които са различни от изложените в нея.

Първоинстанционното производство по гр.д..№1125/2022г. по описа на Районен съд –Червен бряг е образувано на основание предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск за парично вземане, родово подсъден като първа инстанция на РС, от ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател) – „АГРОМИО“-ООД ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул. ***, чрез пълномощника адв. Х. Т. от САК, срещу 2 ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба) –– ЕТ“***“, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Червен бряг, за установяване съществуване на задължение, за което по ч.гр.д.№855/2022г. по описа на Районен съд-Червен бряг, е издадена Заповед№441/02.09.2022 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.

В исковата молба се твърди следното:

Ищецът – търговско дружество „АГРОМИО"- ООД е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника „ЕТ ***" за парично вземане в размер на сумата от 21 130.80 лева с вкл. ДДС (двадесет и една хиляди сто и тридесет лева и осемдесет ст.) - главница и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените в производството разноски. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. 855/2022 г. по описа на PC -Червен бряг и е издадена заповед за изпълнение за посочените в него суми, която е връчена на длъжника. На 01.11.2022г. заявителят получили съобщение от съда, с което е уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника. С оглед депозираното възражение за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Ответникът ЕТ „***“ е земеделски производител, с който ищецът има търговски взаимоотношения. Във връзка с отправено от последния искане „АГРОМИО"ООД е изготвил заявка № AZ2021-052/21.06.2021 г. и е доставил на ЕТ „***" следните стоки за нуждите на дейността му, а именно:

1. NUTRIGREEN AD 10L 50% аминокиселини (45 разфасовки по 10 л - 450 литра);

2. MOLYSTAR 1L 12% Мо (38 разфасовки по 1 л - 38 литра);

3. BOROGREEN L 10L 11% В, регистриран в биологичното производство (10 разфасовки по 20 л - 200 литра);

4. MAGNESIOGREEN ACTIVATED BIO 25kg 15,5% Mg + 31% S (10 разфасовки по 25 кг -250кг);

5. CARRIER Zn 10L 10% Zn (13 разфасовки no 10 л - 130 литра).

6. CHEMILON Protect-N 5L Инхибитор на уреаза (10 разфасовки по 5 л - 50 литра).

Посочените стоки, предмет на заявката, са изпратени от „АГРОМИО" ООД с пратка до фирма Еконт с товарителница № 1050433706870/22.06.2021 г. и доставени на ответника на посочен от него адрес до офис на Еконт - гр. Червен бряг, където същият е приел без забележки стоката. За получаването на стоката е изготвен приемо-предавателен протокол от 22.06.2021 г. и е изготвена обратна разписка за същата пратка. След предаване на стоката е изготвена проформа фактура № PF00000429/22.06.2021 на стойност 21130.80 лв., отразяваща стойността на стоката и включената търговска отстъпка, която фактура търговецът бил получил, с краен срок за плащане 29.06.2021 г. В указания срок ЕТ *** не е заплатил стойността на получената стока. По тази причина от страна на „АГРОМИО" - ООД са отправени няколко покани до длъжника за изплащане на дължимата сума, но до настоящия момент той не е изпълнил задължението си да заплати посочената сума за 3 доставените му стоки.

Петитумът на исковата молба е: Съдът да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 414, ал. 1 от ГПК че „ЕТ ***", ЕИК *** дължи на „АГРОМИО" ООД сумата от 21130.80 лева с вкл. ДДС (двадесет и една хиляди сто и тридесет лева и осемдесет ст.) - главница представляваща дължимо и неизплатено парично задължение за доставената му стока, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да му бъдат присъдени заплатените по настоящото дело такси, разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция, ответникът Н. Я. е оспорил иска.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца и е приложено ч.гр.д.№855/2022г. по описа на РС-Червен бряг..

Районен съд-Червен бряг, Първи граждански състав, се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №209/28.06.2023г., с което е постановил следното:

ПРИЗНАЛ е ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът „ЕТ ***", ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, с. ***, ул. *** НЕ ДЪЛЖИ на ищеца "АГРОМИО"-ООД, ЕИК ***, представлявано от А. Ж., със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ***, сумата от 21130.80 лв. - главница, за извършена доставка на стоки, ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти граждански въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, но

НЕДОПУСТИМО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност на обжалвания съдебен акт, но приема, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск – основание за недопустимост съгласно чл.270,ал.3,изр.3 от ГПК.

За да формира този извод, въззивният съд съобрази следното:

Съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран като го уважи(изцяло или частично) или го отхвърли (изцяло или частично)В процесния случай РСЧервен бряг е сезиран с положителен установителен иск, предявен от ищеца против ответника по реда на чл.422 от ГПК- за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Този е иск процесуална защита на кредитора спрямо длъжника. Със съдебното решение, с което се произнася по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, съдът трябва да признае за 4 установено съществуването на задължение от длъжника спрямо кредитора, т.е. да признае за установено, че длъжникът дължи на ищеца цялата или част от исковата сума или да отхвърли като неоснователен изцяло или частично иска.

В процесния случай първоинстанционният съд е процедирал различно, като с обжалваното решение е признал за установено, че ответникът(длъжник по заповедна за изпълнение) не дължи на ищеца( заявител по същата заповед) исковата сума. Такова произнасяне съответства на отрицателен установителен иск, който принципно е средство за процесуална защита на длъжника, при наличие на определен интерес. В производството пред РС-Червен бряг обаче не е предявен такъв иск.(Няма данни ответникът да е предявил насрещен или инцидентен установителен иск, с петитум съдът да признае за установено, че не дължи на ишеца исковата сума. Впрочем, дори да са предявени такива искове, съдът дължи произнасяне първо по първоначалния иск, а след това по останалите) От изложеното се установява по категоричен начин, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск, вместо по действително предявения по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск. Затова обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл.270,ал.3,изр.3 от ГПК и делото да се върне за ново разглеждане на Районен съд –Червен бряг, друг съдебен състав за произнасяне по действително предявения по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск.

При този изход на делото, въззивният съд не разглежда по същество оплакванията, изложени във въззивната жалба.

Във връзка с претендираните от въззивния жалбоподател разноски за въззивна инстанция, настоящият съдебен състав, приема следното:Съгласно чл.78 от ГПК всяка страна има право на разноски с оглед изхода на делото.В процесния случай с въззивното решение е обезсилено обжалваното решение на РС и делото е върнато на същия съд, друг състав за ново разглеждане. Т.е спорът не е решен по същество. Затова въззивният съд не следва да присъжда разноски, тъй като такива се дължат само ако спорът е решен по същество. Сторените разноски ще бъдат присъдени със съдебния акт, поставен по същество на спора, при новото разглеждане на делото.