Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 663 от 26.08.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 500/2026
Вид
Определение № 663
Подписан
26.08.2026
В сила
26.08.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. Враца, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500500 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6279/17.08.2026 г. на Ц. Д. С. чрез адв. Н. срещу Определение № 323/01.06.2026 г. на Районен съд – Оряхово по гр.д. № 562/2025 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което определение първоинстанционният съд е уважил частично искането на лицето за изменение на Решение № 7/12.01.2026 г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение в размер на 184,07 евро (360 лв.) е прекомерно предвид характера на производството. Счита, че при определяне на разноските следва да се отчетат характера и естеството на исковите претенции, както и материалния интерес. Твърди, че юрисконсултите на ответното дружество изготвят ежедневно типови отговори на искови молби като използвания в производството и подчертава, че и в двете съдебни заседания не се е явил процесуален представител на ответника. В този смисъл намира, че положеният от юрисконсулта труд е минимален, като намира, че възнаграждението следва да бъде определено минимален съгласно Наредбаза за заплащането на правната помощ размер, а именно – 51,13 евро (100 лв.).

На основание изложеното жалбоподателят моли определението на РСОряхово да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което разноските да бъдат напалени на 51,13 евро съгласно минимума, установен в чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В депозирания отговор по частната жалба с вх. № 3824/11.08.2026 г. се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Обръща се внимание на материалния интерес по делото, като се прави сравнение с 1 възнагражденията, установени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, и факта, че макар да не се е явявал в съдебно заседание, юрисконсултът се е запознал с материалите по делото и е представил писмено становище по хода на делото. Твърди се, че присъденото възнаграждение в размер от 184,07 евро не е прекомерно и не следва да се намалява.

Претендират се разноски в размер от 40,90 евро за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок – определението на районния съд е връчено на жалбоподателя на 23.06.2026 г., а жалбата е изпратена по пощата на 07.07.2026 г., тоест в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът намира същата за допустима, а по същество неоснователна поради следното.

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски. Делото, по което са присъдени разноските, чийто размер е предмет на настоящото производство, е с предмет три обективно съединени иска – отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника остатък от задълженията съгласно изпълнителен лист от 09.10.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2874/2013 г. по описа на Районен съд - Враца, и два осъдителни иска с правно основание чл. 55 и чл.

59 ЗЗД. С решението си районният съд е отхвърлил всички предявени искове за сумите от: 384,63 лв. главница, 151,95 лв. остатък от законната лихва върху главницата, за които е издаден изпълнителният лист, 898,22 лв. незаконосъобразно получени по изпълнителното дело суми, както и 101,78 лв. такса, усвоена от събраната по изпълнителното дело сума, претендирана на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Общият материален интерес възлиза на 1536,78 лв. или 785,74 евро. Що се касае до обема на работа следва да се отбележи, че по повод посочените суми са образувани два броя изпълнителни дела, с които процесуалният представител е следвало да се запознае. Той е следвало да се запознае с всички извършени по тях действия, които биха могли да имат касателство към прекъсване на давността, тъй като това е бил основният правен въпрос, предмет на производството. В този смисъл, макар и да не се отличава с изключителна правна сложност, делото е с немалък обем от доказателства.

Посоченият размер на възнаграждението е изчислен в съответствие с действащата Наредба за заплащане на правната помощ. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по отношение на това, как и защо уважава искането за намаляване на първоначално присъденото възнаграждение и защо го уважава частично, които въззивната инстанция намира за правилни и достатъчно подробни.

С оглед на всичко изложено въззивната инстанция не намира основания за допълнително намаляване на присъдените разноски в размер от 184,07 евро.

2

По разноските

Производството по чл. 248 ГПК се провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски. В този смисъл Решение № № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3103 по описа за 2021 г.

Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 323/01.06.2026 г., постановено от Районен съд – Оряхово по гр.д. № 562/2025 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3