Определение № 18018 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18018 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110112541 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Д. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „М* л*“ бл.163, вх.В, ет.6, ап.67, в качеството на представител на държавата в Съвета на директорите на „В*“ ЕАД срещу „В*“ ЕАД, ЕИК: 121371725, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Ц* ш*“ № 387, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен установителен иск, с който се иска да се постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника, че Договор № РД * от 07.02.2024 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно имущество, сключен с ищеца е прекратено незаконосъобразно в противоречие на разпоредбите на ЗПП и ППЗПП.

Според настоящият състав предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и производството по делото следва да бъде прекратено, като съображенията за това са следните.

За наличието на правен интерес съдът следи служебно, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска. Нормата на чл.

130 ГПК задължава съдът още при преценката на редовността на исковата молба, преди да изпрати препис на другата ст* да прецени допустимостта на иска. Преценката още на този етап се извърша по твърденията в исковата молба.

По въпроса за правния интерес от положителен установителен иск относно съществуването на права, правоотношения и други факти с правно значение по чл. 124 ГПК съществува практика на ВКС, като даденото принципно разрешение е, че положителна процесуална предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е интересът от търсената с иска защита, който се преценява за всеки конкретен случай, с оглед на фактите, на които се позовава ищецът, и на обстоятелства по въведения спор.

В случая правният интерес е основан на твърдения за незаконосъобразно 1 прекратяване на Договор № РД * от 07.02.2024 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно имущество и освобождаването на ищеца като представител на държавата в съвета на директорите на посоченото дружество с Протокол № РД *23.04.2026 г., в който е обективирано решение на министъра на земеделието и храните.

Изложено е, че прекратяването е незаконосъобразно, тъй като не са изложени никакви фактически или правни основания за освобождаването му като член на съвета на директорите, респективно за прекратяване на договора за управление, което възпрепятствало съдебния контрол и проверката за законосъобразност, както и че прекратяването е незаконосъобразно, тъй като не са налице специалните основания по чл. 24 от ЗПП. Ищецът излага, че е бил назначен на длъжността след проведен конкурс по реда на ЗПП, както и че с решението на министърът на земеделието е назначено за член на съвета на директорите на дружеството лице, което не е участвало в конкурс и такъв изобщо не е провеждан.

С съдебната практика е прието, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.

124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие - определение № 535 от 18.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2013 г., I т. о., определение № 478 от 26.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 349/2023 г., I т. о., решение № 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г., I т. о. и др. Прието е още относно хипотези, сходни с настоящата , че с оглед специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП , обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването /аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от ст* на довереника - чл. 287 – 288 ЗЗД / - така определение № 50428 от 17.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1627/2022 г., I т. о., определение № 600 от 9.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/2013 г., I г. о.

В случая предявеният установителен иск, основан за твърдения за неправомерно предсрочно прекратяване на договор за управление на търговско дружество с държавно участие се явява недопустим. С търсената от ищеца защита се цели признаване на прекратяването на един облигационен договор за незаконно, т. е. с иска се отрича потестативното право на едната ст* по договора да го прекрати с едностранно волеизявление или се твърди, че потестативното право е упражнено ненадлежно. Когато в облигационните 2 отношения едната ст* може да упражни потестативното си право да прекрати договор извънсъдебно, иск с предмет съществуването или несъществуването на потестативното право е недопустим / така определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г. о., в което изрично е посочено материалният закон не урежда потестативно право за учредяване на гражданско правоотношение, когато то е прекратено неправомерно./. В такъв случай с иск може да се претендира реалното изпълнение на договора или правните последици от неизпълнението му, тъй като той в действителност не е прекратен. Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правния резултат с провеждане на установителния иск, искът е недопустим.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 145351/08.05.2026 г.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 12541/2026 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едн*дмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3