Решение № 3159 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3159 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100512231 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 3.12.2018 г., постановено по гр. дело № 72345/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 124 състав, п о предявен от В. Р. Т. /ЕГН **********/ срещу С. П. И. /ЕГН **********/ и М. Б. И. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.124 ГПК е признато за установено, че В. Р. Т. /ЕГН**********/ е собственик въз основа на договор за дарение от 28.05.1994 г., обективиран в Нотариален акт № 192, том LXI, дело № 12207/ 1994 г., на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр. София, СО, Район „Подуене“, със стар номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха река“, а преди- Ботевградско шосе, ул. „Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със зимнично помещение- без посочени номер и квадратура по първични документи за собственост, при съседи: коридор, В.К., общо зимнично помещение, ул.„Вършец“, и заедно с 5.63 % идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя и правото на строеж. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р. Т. М. /ЕГН **********/ срещу В. Р. Т. /ЕГН **********/, С. П. И. /ЕГН **********/ и М. Б. И. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че Р. Т. М. /ЕГН **********/ е собственик въз основа на давностно владение на 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр.София, СО- р-н „Подуене“, със стар номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха река“, а предиБотевградско шосе, ул.„Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., ведно с прилежащите му зимнично помещение и 5.63 % идеални части от общите части на сградата, 1 построена върху държавна земя. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците С. П. И. и М. Б. И. са осъдени да заплатят на ищцата В. Р. Т. сумата 1 406 лева- разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК главно встъпилото лице Р. Т. М. е осъден да заплати на ищцата В. Р. Т. сумата 500 лева- разноски по делото. Молбата на С. П. И., М. Б. И. и Р. Т. М. за присъждането на разноски по делото е отхвърлена.

Постъпила е въззивна жалба от С. П. И. и М. Б. И. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен предявеният срещу тях от В. Р. Т. установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна В. Р. Т. /ищца по делото/ оспорва жалбата на С. И. и М. И. и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, респ. за потвърждаване като правилно на постановеното от СРС решение в обжалваната част, като претендира разноски за въззивното производство.

По делото е подадена въззивна жалба срещу цитираното първо-инстанционно решение и от главно встъпилото лице Р. М. Т., починал на 27.12.2024 г., която е оттеглена от двамата му законни наследници В. Р. Т. /ищца в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящото производство/ и М. Р. Т., като е направен и отказ от спорното право от същите, вследствие на което решението на СРС в обжалваната от Р. Т. част- съгласно чл.233, изр. последно ГПК, е обезсилено с определение на въззивния съд от о.с.з. на 20.03.2025 г. /влязло в сила/, поради което и предявеният от същия иск за собственост не е предмет на настоящото въззивно производство.

Предявен е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение в обжалваната част е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

По предявения установителен иск за собственост ищцата дължи да установи чрез пълно главно доказване материално- правната си легитимация, а именно, че е собственик на процесната 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр. София, СО- р-н „Подуене“, със стар номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж в жк „Суха река“, а предиБотевградско шосе, ул. „Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със зимнично помещение без посочен номер и квадратура по първични документи за собственост, при съседи: коридор, В.К., общо зимнично помещение, ул.„Вършец“, и заедно с 5.63 % идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя, и 2 от правото на строеж, на твърдяното придобивно основание- договор за дарение.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства обосновава извод на въззивния съд, че ищцата е придобила валидно процесната 1/2 идеална част от описания по- горе недвижим имот и към настоящия момент се легитимира като неин собственик на твърдяното придобивно основание.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че по силата на сключен на 28.05.1994 г. с Нотариален акт № 192, том LXI, дело № 12207/ 1994 г. на софийски нотариус договор за дарение М.Р. Т. и В. Б.Р. прехвърлили безвъзмездно на внучката си В. Р. Т. /ищца по делото/ 1/2 идеална част „от следния свой собствен недвижим имот“: АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр.София, СО- район „Подуене“, със стар номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха река“, а преди- Ботевградско шосе, ул.„Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със зимнично помещение- без посочени номер и квадратура по първични документи за собственост, при съседи: коридор, В.К., общо зимнично помещение, ул.

„Вършец“, и заедно с 5.63 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя, и от правото на строеж, като прехвърлителите са си запазили пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот.

През 2001 г. е образувано гр.д.№ 9383/2001 г. по описа на СРС с предмет на разглеждане: предявен от дарителите М.Р. Т. и В. Б.Р. срещу В. Р. Т. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД- за отмяна на дарението, извършено с цитирания по- горе Нотариален акт № 192/ 28.05.1994 г. Исковата молба по посоченото дело е вписана в Агенция по вписванията на 24.10.2001 г.

С Решение от 17.11.2003 г., постановено по цитираното гр.д.№ 9383/ 2001 г. на СРС, ГК, 32 състав, искът на М.Р. Т. и В. Б.Р. е уважен, като на основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е постановена отмяна на извършеното с Нотариален акт № 192/ 1994 г. в полза на В. Т. дарение на процесната 1/2 идеална част от описания по- горе апартамент, и на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е постановена отмяна и на нотариалния акт, с който дарението е извършено.

С въззивно Решение от 7.10.2005 г., постановено по гр.д.№ 1912/ 2004 г. на СГС, ГК, ІV- Г отделение, цитираното първоинстанционно решение е отменено и вместо това е постановено решение за отхвърляне на предявените от М.Р. Т. и В. Б.Р. срещу В.

Р. Т. искове по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на атакуваното дарение като неоснователни. Това решение е потвърдено с касационно Решение № 239/ 21.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 113/ 2006 г. на ВКС, І ГО, вследствие на което отхвърлителното решение по делото е влязло в сила на 21.03.2007 г.

В хода на цитираното дело, на 27.01.2006 г. е сключена прехвърлителна сделка с Нотариален акт № 10, т.І, рег.№ 1014, дело № 10/ 2006 г. на софийски нотариус, по силата на която М.Р. Т. и съпругата му В. Б.Р. са продали на ответника С. П. И.

„собствената си 1/2 идеална част“ от процесния АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр. София, СО- район „Подуене“, със стар номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха река“, а преди- жк „Ботевградско шосе“, ул.

„Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със зимнично помещение- без посочени номер и квадратура по доказателствен акт, при съседи: коридор, В.К., общо зимнично помещение, ул. „Вършец“, и заедно с 5.63 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя, и от правото на строеж. Според неоспорените твърдения на страните и вписаното в Нотариален акт № 169/ 2016 г.

3 релевантно обстоятелство сделката по Нотариален акт № 10/ 2006 г. е сключена през времетраенето на брака между ответниците С. П. И. и М. Б. И..

В последствие с Нотариален акт № 169, том I, рег.№ 6264, дело 151/ 2016 г. на софийски нотариус, в хода на настоящото съдебно производство- на 9.12.2016 г. ответниците са продали придобитата през 2006 г. идеална част от имота на Р. М. Т., конституиран като главно встъпило лице в първоинстанционното производство.

При така установената фактическа и правна обстановка предявеният от В. Т. установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК се явява основателен и правилно е уважен с обжалваното решение.

Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства материално- правна легитимация на ищцата В. Т. като собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент на твърдяното деривативно придобивно основаниебезвъзмездна правна сделка- валидно извършено през 1994 г. дарение, което не е отменено.

Макар да нямат отношение към предмета на разглеждания от настоящия въззивен съд правен спор, приетите от първоинстанционния съд изводи, че „ответниците С. П. И. и М. Б. И. не са били собственици на процесния имот“, поради което и „не са прехвърлили право на собственост върху него на Р. Т. М.“, като „извършената на 9.12.2016 г. с Нотариален акт № 169/ 2016 г. на софийски нотариус продажба не е породила транслативен ефект“, вследствие на което „Р. Т. не се явява собственик на процесния недвижим имот и предявените от него срещу В. Р. Т., С. П. И. и М. Б. И. искове по чл.124 ГПК като неоснователни следва да бъдат отхвърлени“, са неправилни и необосновани и не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като според посоченото в цитирания Нотариален акт № 192/ 28.05.1994 г. дарителите М.Р.

Т. и В. Б.Р. са прехвърлили на внучката си В. Р. Т. „1/2 идеална част от собствения си недвижим имот“, а именно от процесния апартамент, описан по- горе, и в последствие през 2006 г. са прехвърлили чрез продажба останалата 1/2 идеална част от същия имот на ответника С. П. И. през времетраенето на брака му с М. Б. И. /чл.19, ал.3 СК- 1985 г. /отм.// с Нотариален акт № 10/ 27.01.2006 г., в резултат на което върху жилището е установена съсобственост между първоначалните страни по делото, траяла до 2016 г., когато ответниците С. И. и М. И. са продали частта си от имота на главно встъпилото лице Р. Т. /починал в хода на делото на 27.12.20024 г./. Следователно основание за приемането на извод за липса на транслативен ефект на сделката от 2006 г. не е налице.