Решение № 451 от 09.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. ***, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х.ВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20221110167447 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ООД против „***“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 8 400 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № 181/19.10.2022 г. въз основа на сключен договор за предоставяне на услуга от 17.02.2022 г., както и за заплащане на сумата от 1 1 2 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 22.10.2022 г. до 08.12.2022 г.

Ищецът твърди, че като изпълнител по договор за изработка от 17.02.2022 г. се е задължил да извърши услуга за ответника - възложител, а именно да поддържа и популяризира интернет страницата на ответника Kakao.bg, както и да обработва онлайн заявките за продажба на стоките, които предлага ответникът. Ищецът твърди, че е престирал точно по договора, но въпреки това неочаквано с изявление на ответника от 05.10.2022 г. договорът е развален на основание чл. 87 ЗЗД. Предмет на настоящото производство е претенцията на ищеца по издадена фактура № 181/19.10.2022 г. на основание чл. 5,4 от договора. Ищецът сочи, че по силата на тази разпоредба от договора му се дължи сумата от 1 000 лв. на месец, за периода 17.02.2022г.-17.09.2022г., за покриване на разходи за персонал за поддръжка на сайта или обща сума в размер на 8 400 лв. с ДДС. Сочи, че в тази връзка е издал процесната фактура, която обективира дължимите помесечни плащания за срока на действие на договора. Твърди, че фактурата е за вземане с падеж 21.10.2022 г. като същата не е заплатена.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Ответникът не оспорва да е страна по писмения договор, както и той да е действал в периода от 17.02.2022 г. - м. 10.2022 г.

Оспорва иска. Оспорва ищецът да е наел или поддържал персонал за 1 поддръжка на сайта. Оспорва ищецът изобщо да е претендирал подобни суми по време на изпълнение на договора. Оспорва да са му представяни доказателства за наличието на такъв персонал. Излага, че едва с електронно съобщение от 20.10.2022 г. му е изпратена процесната фактура. Оспорва ищецът да е издавал фактури всеки месец.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото Договор за предоставяне на услуги от 17.02.2022 г., сключен между страните, се установява, че ответникът се задължил да поддържа и популяризира интернет страницата на ответника Kakao.bg, както и да обработва онлайн заявките за продажба на стоките, които предлага ответникът. За предоставяните услуги, съгласно чл. 5.1. отвеникът дължи на ищеца възнаграждение в размер на 20 % от цената на заплатените от клиенти продукти, продадени онлайн с вкл. ДДС. В чл. 5.4 от Договора е предвидено, че отделно от възнаграждението, ответникът следва да заплаща на ищеца, сума в размер на 1000лв. месечно за покриване на разходи за персонал. В същата разпоредба е уговорено, че ответникът има право да спре това плащане със всеки момент, в който ищецът не може да удостовери със съответните документи, че заплаща възнаграждение за персонал, ангажиран с изпълнение на задълженията му по този договор.

По делото не е спорно, че сключеният между страните договор е развален на 05.10.2022г., което обстоятелство се установява и от представеното по делото изявление за разваляне на договор по реда на чл. 87 ЗЗД.

Видно от представената от ищеца по делото фактура №***81/19,10,2022 г. /в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, се установява че в основанието й е посочено „разходи за персонал по т.5.4 от Договора за предоставяне на услуги между „***“ ООД и „***“ ООД, за периода 17.02.2022г.-17.09.2022г.“ за сумата от 8 400 лв. с ДДС.

С протоколно определение от 20.06.2023г., по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при ищеца са полагали труд трима работници, а именно Р.К., Н.К. и Х. Ш. . Това се установява и от представения по делото трудов договор (л.85) от който е видно, че Р.К. заема длъжността „работник, производство на захар, захарни и шоколадови изделия“, като същият полагал труд при ищеца. От представените по делото платежни ведомости за изплатено трудово възнаграждение (л.111-119) на лицата Н.К. и Х. Ш., се установява, че последните са полагали труд при ищеца в периода от м. 02 2020г. до 10.2020г.

От представената от ищеца по делото фактура №***45/28,02,2022 г. /в заверено копие/, на стойност 7117,99 лв. с ДДС, с доставчик ищеца и получател ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е видно от представеното по делото банково извлечение (л.123).

От представената от ищеца по делото фактура №***47/04,04,2022 г. /в 2 заверено копие/, на стойност 5637 с ДДС, с доставчик ищеца и получател ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е видно от представеното по делото банково извлечение (л.125).

От представената от ищеца по делото фактура №***57/06,07,2022 г. /в заверено копие/, на стойност 2053 с ДДС, с доставчик ищеца и получател ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е видно от представеното по делото банково извлечение (л.131).

От представената от ищеца по делото фактура №***60/03,08,2022 г. /в заверено копие/, на стойност 1819 лв. с ДДС, с доставчик ищеца и получател ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е видно от представеното по делото банково извлечение (л.135).

От представената от ищеца по делото фактура №***69/02,09,2022 г. /в заверено копие/, на стойност 2197 лв. с ДДС, с доставчик ищеца и получател ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на сайт“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е видно от представеното по делото банково извлечение (л.137).

От представената от ищеца по делото фактура №***75/05,10,2022 г. /в заверено копие/, на стойност 2025 с ДДС лв., с доставчик ищеца и получател ответника, се установява че в нея е отразено като основание „Управление на онлайн магазин за периода 01.09.2022г.-22.09.2022г.“, като посочената сума е била преведена от ответното дружество, което е видно от представеното по делото банково извлечение (л.139).

От показанията на свид. ***, която е заемала длъжността главен счетоводител в ответното дружество, се установява, че е получила на и-мейл адрес две фактури от ищеца. Първата била на стойност 1200 лв., получена от дружеството на 24.10.2022г., а втората на стойност 8400 лв., която била получена от на 20.10.2022г., като въпросните фактури били с едно и също основание, но същите не са били осчетоводени от дружеството ответник.

От изслушването на управителя на дружестото-ищец Х. Ш., се установява, че последният изпратил фактура до ответното дружество, в която била допусната техническа грешка. Последната била коригирана с последващо съобщение.

От заключението на ВЛ по изготвената ССчЕ се установява, че дружеството „***“ООД е включило в дневниците си за продажби по ЗДДС Фактура №***81/19.10.2022г. на стойност 8 400,00лв., издадена на контрагента „***“ООД, подадени със справка- декларация по ЗДДС с вх.

№22152194201/13.11.2022г. за месец октомври 2022г.

С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:

При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е породил целените с него правни последици, както и 3 качеството си на изправна страна по договора - че е изпълнил съгласно уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл. 266, ал.1 ЗЗД, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното.

На поръчващият е вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по см. на чл. 264, ал.2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че между страните е действало валидно договорно правоотношение, по силата на което ответникът се задължил да поддържа и популяризира интернет страницата на ответника, както и да обработва онлайн заявките за продажба на стоките, които предлага ответникът, срещу възнаграждение. В чл. 5.1. от договора отвеникът се задължил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 20 % от цената на заплатените от клиенти продукти, продадени онлайн с вкл. ДДС, като в чл. 5.4 от Договора било предвидено отделно възнаграждение, при което ответникът следва да заплаща на ищеца сума в размер на 1000лв. месечно за покриване на разходи за персонал, като ответникът има право да спре това плащане със всеки момент, в който ищецът не може да удостовери със съответните документи, че заплаща възнаграждение за персонал, ангажиран с изпълнение на задълженията му по този договор. Договорът бил развален на 05.10.2022г., поради което същият преустановил действието си между страните. В този смисъл с оглед липсата на плащане на възнаграждение, съгласно чл. 5.4 от Договора, ищецът издал фактура №***81/19,10,2022 г., с получател ответника, за сумата от 8 400 лв. с ДДС, която обхващала незаплатеното възнаграждение за периода 17.02.2022г.-17.09.2022г.

По отношение на изпълнението и приемането на възложената работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.

От извършените плащания от страна на ответника по фактури №***45/28,02,2022 г., фактура

№***47/04,04,2022 г. фактура

№***57/06,07,2022 г., фактура

№***60/03,08,2022 г., фактура

№***69/02,09,2022 г., с посочено в тях основание „Управление на сайт“ недвусмислено се установява, че ищецът е изпълнявал съвестно поетите от него задължения с процесния договор, поради което ответникът е заплатил на ищеца дължимото възнаграждение по т.5.1 от Договора.

В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се 4 установява по несъмнен начин, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за изработка с посоченото в исковата молба съдържание на правата и задълженията по него, както и че ищецът е изправна страна по договора – престирал е възложената му от ответника работа през м.

17.02.2022г.-17.09.2022г., а последният е приел същата, поради което дължи заплащане на уговореното допълнително възнаграждение по т.5.4 от договора, за посочените месеци, обективирани във фактура

№***81/19,10,2022 г.

В договора е предвидена възможност на изпълнителя да спре изплащането на предвиденото допълнително възнаграждение. От приетите писмени доказателства по делото не са налице такива, които да установявят, че в срока на изпълнение на договора, ответникът се е възползвал от това си право да иска спиране на плащането за възнаграждение по чл. 5.4. В този смисъл спирането не би могло да има обратно действие, доколкото в срока на действие на договора не са релевирани възражения в тази насока.