Решение № 306 от 05.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско дело № 20255001000381 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 144 от 02.04.2025 г., постановено по т. д.№ 353/ 2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е осъдено дружеството „ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, С., бул.“Г. М.

Димитров“ 1 да заплати на З. В. Г., ЕГН **********, с.Ч., П. област, със съдебен адрес: С., ул.“Ц.**“ 1, ет.4 адв.Р. М. следните суми:

-сумата 120 000 лв /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 23.04.2022 г., причинено от Д.Г.Д. при управление на лек автомобил „ВОЛВО“ *** за което е признат за виновен със Споразумение от 27.10.2022 г. по НОХД 131/2022 г. по описа на Военен съд - Пловдив, изразяващи се в продължителни и интензивни болки и страдания, невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване за дълъг период от време, тревожност, безпокойство, нарушение на съня, ведно с обезщетение за забава от 24.11.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв;

-сумата 1778.95 лв /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и 95 ст/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 23.04.2022 г., причинено от Д.Г.Д. при управление на лек автомобил „ВОЛВО“ *** за което е признат за виновен със Споразумение от 27.10.2022 г. по НОХД 131/2022 г. по описа на Военен съд - Пловдив, изразяващи се в разходи за лечение, ведно с обезщетение за забава от 1 подаването на исковата молба - 19.06.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 3044.76 лв ОТХВЪРЛЯ иска.

Против така постановеното решение е постъпила на въззивната жалба от З. В. Г. ЕГН **********, с.Ч., П. област, който е атакувал решение № 144/02.04.2025 г., постановено по т.д. № 353/23 г. по описа на ПОС, в частта му, с която претенцията на ищеца срещу ответния застраховател е отхвърлена за сумата над размера от 120 000 лева, който е присъден, до претендирания размер от 250 000 лева, като се моли да се отмени обжалваното решение и да се присъди още 130 000 лева обезщетение за настъпили неимуществени вреди.

В жалбата подробно са посочени обстоятелства, върху които почива това искане, във връзка с необоснованост и незаконосъобразност на решението при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и преценката на съда относно наличието за съпричиняване на вредите. Също така се моли да се отмени обжалвания първоинстанционен акт в частта му, в която е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди, а именно за разликата над присъдения размер от 1778.95 лева до претендирания общ размер от 3044. 76 лева. Желае се да се присъди разликата от 1265.81 лева.

В отговора на така постъпилата въззивна жалба ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД по подробни съображения взема становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя Г., както и за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден.

Постъпила е също въззивна жалба и от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД против същото решение, в частта му, с която е уважен искът за разликата над 30 000 лева до присъдения размер от 120 000 лева за неимуществени вреди и над 889.48 лева до присъдените 1778.95 лева за имуществени вреди.

Във въззивната жалба се взема подобно становище относно обстоятелствата във връзка с определяне справедливия размер на обезщетенията и по отношение на съпричиняването на вредите от страна на пострадалия, като се твърди от жалбоподателя, че основна вина за настъпване на ПТП следва да се счете, че се носи от З. Г..

Постъпил е отговор на въззивната жалба на застрахователя от страна на З. Г., в който по подробни съображения се взема становище, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Делото е образувано по обективно съединени искове от З. В. Г., ЕГН **********, с.Ч., П. област, със съдебен адрес: С., ул.“Ц.**“ 1, ет.4 - адв.Р. М. против „ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, С., бул.“Г.

М. Димитров“ 1 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.497 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 23.04.2022 г. около 21.00 часа в с.Ч., П.

2 област, на ул.“Х*“ № 8, в посока на движение от изток на запад, при управление на лек автомобил „ВОЛВО“ *** Д.Д. е нарушил правилата за движение, като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и е причинил ПТП, при което е пострадал пешеходецът З. Г.. След ПТП на ищеца е проведено оперативно лечение. Изпитвал е силни физически болки, не е бил в състояние да се движи и самообслужва и за личните му битови нужди грижи са полагали близките му. В периода 07.05.2022 г. - 24.01.2023 г. поради неотшумяващи болки в десен горен крайник и ляв долен крайник и незаздравяващата рана на десния горен крайник е преминал през множество оперативни лечения, изпитвал е силни физически болки, затруднение при самообслужването и придвижването. Дългият период на лечение, невъзможността да се движи и самообслужва и зависимостта от чужда помощ рефлектират негативно върху психиката му, страда от неспокоен сън, станал е тревожен и агресивен. Изпитва затруднения при извършването на елементарни дейности като обличане, събличане, навеждане, къпане и се налага да разчита на помощта на близките си, което му причинява неудобство.

Оплаква се от слабост в ръката и изпускане на предмети. Допълнително неудобство му създава и невъзможността да се движи, тъй като не може да стъпва на левия долен крайник.

Във връзка с проведеното лечение за възстановяне след настъпилото на 23.04.2022 г. ПТП ищецът Г. е извършил разходи в общ размер от 3 044.76 лв.

Със Споразумение по НОХД 131/222 на Военен съд - Пловдив Д.Д. е признат за виновен в това, че на 23.04.22 г. при управление на лек автомобил „ВОЛВО“ *** е нарушил чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и е причинил на З. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепномозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на лява малкопищялна кост и счупване на дясна раменна кост, довели до трайно затрудняване на движенията на крайниците за период, повече от тридесет дни, като извършеното съставлява престъпление по смисъла на чл.343, ал.3, б.А във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК.

Към момента на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „ВОЛВО“ *** е сключил със застрахователя договор по риска „Гражданска 3 отговорност“. На 24.11.2022 г. ищецът е сезирал застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, като на 02.03.2023г. ответникът е изплатил сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на 11.05.2023 г. и сумата от 352.38 лв, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Иска се от ищеца З. Г. да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 250 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.04.2022 г.

ПТП, изразяващи се в болки и страдания от телесните увреждания, ведно с обезщетение за забава от датата на уведомяването - 24.11.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 3 044.76 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.04.2022 г.

ПТП, изразяващи се в разходи за лечението, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.367 ГПК ответникът признава съществуването на застрахователното правоотношение, като оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че на 02.03.2023г. е заплатил на ищеца сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на 11.05.2023 г. е изплатил сумата 352.38 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди. Ответникът иска в случай, че съдът намери исковете за основателни, да намали размера им. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в това, че не се е движел по тротоара, а на пътното платно по посока на движението без светлоотразителни елементи в облеклото в тъмната част от денонощието.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа при спазването на лекарските препоръки, назначеното лечение, хигиенен режим, непровеждане на задължителна или препоръчителна рехабилитация и физиотерапия, което е удължило периода на възстановяване.

Оспорва се изключителната вина на водача на лек автомобил „ВОЛВО“ *** като се твърди, че ищецът е пресичал на необозначено място при наличие на пешеходна пътека. Оспорват се твърдените от ищеца вреди - проблеми със съня, емоционална нестабилност, влошено емоционално състояние от 4 невъзможността да се обслужва сам и ограничена социална активност, настъпилите усложнения след първото оперативно лечение. Твърди се, че настъпилите усложнения при възстановяването на ищеца се дължат на неправилно лечение в УМБАЛ“ Св. Георги“ ЕАД - Пловдив и неспазване на хигиенен режим от страна на лекарите, извършили първоначалната операция и на вътрешноболнична инфекция. Оспорва се наличието на причинна връзка между направените разходи за лечение и настъпилите увреждания.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като исковете са били частично отхвърлени по размер.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката 5 за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

Съобразно съдържанието на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба очевидно атакуваното решение е влязло в сила за сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди и за сумата от 889.48 лева, представляващи дължимо обезщетение за имуществени вреди, поради което и е налице сила на пресъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя. Ето защо и не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно размера на дължимото обезщетение.