Решение № 428 от 18.10.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Горна Оряховица, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20214120100261 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България" КЧТ твърди, че между него и ответника ЕЛВ.

АТ. СТ. бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-17232472/16.08.2019 г., по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер 1 239,33 лв. за закупуване на стоки на изплащане за срок от 12 месеца. Твърди, че на датата на сключване на договора за кредит била сключена и застраховка „Защита на плащанията“ при „Кардиф Животозастраховане“, Клон България, КЧТ при застрахователна премия от 102,33 лв., платена от ответницата при сключване на договора. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да предостави заетата сума чрез превеждането й на търговски партньор, а за ответника възникнало задължение за погасяването й до 20.08.2020 г., ведно с възнаградителната лихва, на 12 равни месечни вноски, всяка от 120,62 лв. Ищецът сочи, че ответницата не заплатила нито една от вноските, което съгласно договорните условия породило правото на ищеца да превърне кредита в предсрочно изискуем от датата на падежа на втората поредна неплатена вноска – 20.10.2019 г. Сочи, че за допуснатата от ответника забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва, което за периода на претенцията – от 1

20.10.2019 г. – 16.10.2020 г. е в размер на 52,19 лв. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията му по договор за потребителски кредит № CREX-17232472/16.08.2019 г. от ответника, за сумите както следва: 1 239,33 лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 64,45 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 20.08.2020 г.; 52,19 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от 20.10.2019 г. – 16.10.2020 г., за които е издадена заповед № 276/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1670/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва да се дължат претендираните суми на посочените от ищеца основания. Възразява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на специалните изисквания на ЗПК – размерът на шрифта на някои части от договора е по-малък от 12; не са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент на разходите и не е ясен начина, по който той е определен, в т.ч. и какви компоненти са включени и договорът не съдържа информация за правото на ответницата при погасяване на главницата да получи безвъзмездно извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, съдържащ и разбивка на всяка погасителна вноска. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва е неясно определен в договора и сключена ли е посочената в договора застраховка. Оспорва, че ищецът е заплатил цената на закупените стоки на упълномощения търговски партньор „Технополис България“ ЕАД. Посочва, че представените документи съдържат признание от ищеца за заплащане на 200 лв., което опровергава твърденията му за липса на погашения по кредита. Твърди, че до ответницата не е достигнало изявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението, а ако се счете, че това е сторено с исковата молба – посочва, че особеният представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не може да бъде надлежен адресат на такова изявление. Счита, че ищецът е имал възможност да предяви претенция пред застрахователя, а като не го е сторил, сам се е лишил от възможността да получи извънсъдебно удовлетворяване на вземанията. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С определение № 646/16.06.2021 г., влязло в сила на 06.07.2021 г. производството по предявените от ищеца в условията на евентуалност искове за присъждане на исковите суми на основанието, претендирано и по исковете по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прекратено като недопустимо.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на 2 събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение. На тях са противопоставени насрещни възражения с правно основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК – за недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване на специалните изисквания на ЗПК. Уважаването на исковете, с оглед твърденията на ищеца и възраженията на ответника, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: че между страните е възникнало правоотношение по сключен договор за потребителски заем № CREX17232472/16.08.2019 г. с твърдяното от ищеца съдържание; че шрифтът на текста на договора е не по-малък от 12; че договорните условия включват посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към чл.11, ал.1, т.10 ЗПК начин и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи, а когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит – посочване, че информацията, съдържаща се в погасителния план, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заетата сума по твърдения начин – чрез заплащането й на упълномощен търговски партньор; че ответникът е уведомен за упражняване на правото на ищеца да превърне кредита в предсрочно изискуем, както и размерът на непогасения остатък от главница и договорната лихва и размерът на обезщетението за забава.

От договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиващ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX17232472/16.08.2019 г. се установява, че ищецът се задължил да предостави на ответника кредит за закупуване на пералния „Vestfrost“, модел „VA” на стойност 319,0 0 лв., готварска печка „Beko“, модел „FSM” на стойност 629 лв. и хладилник 3

„Beko“, модел „RCSA365” на стойност 689,0 0 лв., както и за заплащане на застрахователна премия от 102,33 лв. за застраховка „Сигурност на плащанията“ за включване в групова полица № 5/2008 г. В договора е удостоверено, че ответникът заплатил първоначална вноска от 500 лв., а остатъкът от 1 239,33 лв. следвало да бъдат предоставен от ищеца чрез плащане на упълномощените търговски партньори (чл.1 от условията по договора). Съгласно параметрите на договора и чл.1 и 2 от условията по него, ответникът дължал връщане на главницата от 1 239,33 лв., ведно с възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент за срока на договора от 29,04 %, платими на 12 равни месечни вноски от по 120,62 лв. всяка, първата – дължима на 20.09.2019 г., а последната – на 20.08.2020 г. В чл.3 от условията по договора било уговорено, че в случай на забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до длъжника. В чл.4 от договора била уговорена последователност на погасяване на вземанията – разноски, лихви, главница. Видно съдържащите се в кредитното досие сертификат № PLUS-17232472/16.08.2019 г. и Общите условия за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, с посредничеството на ищеца, ответникът бил застрахован при „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ по договор за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ срещу застрахователна премия от 9 % от финансираната сума, дължима еднократно, която съгласно чл.7 от Общите условия е платима от застрахования.

Съществените елементи на съдържанието на правоотношението – възмездно предоставяне на заем на физическо лице, необслужващ търговската, професионалната или стопанската му дейност, сочат, че сключеният между договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон. Чл.10, ал.1 ЗПК урежда императивното изискване всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, текстът на договора за кредит е изпълнен с компютърен шрифт „Garamond” с височина на кегела 10 pt, а текстът на условията по договора – с компютърен шрифт „Garamond” с височина на кегела 9,5 pt. Посоченото нарушава посоченото по-горе изискване и съгласно чл.22 ЗПК прави договора за кредит недействителен. Тази последица възниква от неспазване и само на едно от правилата, към които препраща чл.22 ЗПК, като във всички случаи тя е идентична по съдържание, поради което обсъждането на останалите доводи на 4 ответника в тази връзка, е безпредметно. Съгласно чл.23 ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихва или други разходи по кредита. Така ответникът дължи връщане само на сумата, получена в заем (главица), но не и уговорената възнаградителна лихва.

От представения с кредитното досие дубликат на фактура №

0530077231/16.08.2019 г. на „Технополис България“ ЕАД, носеща неоспорения по авторство подпис на ответницата, е видно, че цената на пералния „Vestfrost“, готварска печка „Beko“ и хладилник „Beko“ на обща стойност 1 637,04 лв., е заплатена на продавача както следва: 500,04 лв. – в брой и 1 137 лв. – с кредитна карта на ищеца.

Посоченото дава основание на съда да заключи, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави кредита до 1 137 лв. чрез плащане на продавача на стоките, по начина, уреден в чл.1 от условията по договора и да приеме оспорванията в тази връзка за неоснователни. Понеже фактурата установява, че цялата първоначална вноска от 500,04 лв. е платена на продавача на стоката в брой, няма основание да се приеме, че застрахователната премия е платена изцяло с тази вноска, както твърди в молбата на ищеца от 05.07.2021 г. Аргумент за същото следва и от размера на застрахователната премия – 102,33 лв., или 9 % от финансирана сума 1 137 лв., а не съобразно твърденията на ищеца – от 1 239,33 лв. Че застрахователната премия не е платена при сключване на договора се установява и от заключението по заключението по задача № 1 на съдебно-счетводната експертиза, сочещо начинът на усвояване на кредита – плащане на 1 137,00 лв. на „Технополис България“ ЕАД и предоставяне на застраховка с премия в размер 102,33 лв. Тъй като заплащането на застрахователната премия е част от финансираните с договора услуги, усвояването на тази част от кредита е предпоставено от установяване, че ищецът е изпълнил задължението на ответника по чл.7 от Общите условия за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане. Такова плащане ищецът не твърди (защото сочи, че премията е платена от ответницата), поради което съдът не дължи указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК за този факт (така напр. Решение № 429/21.06.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на I Г.О. на ВКС). Твърденият от ищеца начин на усвояване на кредита над 1 137 лв. до 1 239,33 лв. – по сметна на търговеца, не се установи, а доказателства за заплащане на застрахователната премия от 102,33 лв. не се съдържат нито в кредитното досие, нито се извеждат от другите ангажирани доказателства. Всичко изложено дава основание на съда да приеме, че кредитът е усвоен в размер 1 137 лв. и това е главицата, чието заплащане ответникът е дължал.