Решение № 420 от 28.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. П., 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000197 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260016/17.01.2022г., постановено по търг.д. №389/2020г. по описа на окръжен съд П., О. П. с булстат ***** е осъдена да заплати на „З.

- **“ ООД с ЕИК *****, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 418 562.71лв., представляващи стойността на договорени и изпълнени видове и количества СМР подробно посочени по вид, количества и стойност в съставения Констативен Акт ***********г., съставен по повод сключения договор за строителство №********., с който О. П. възлага на „З. - **“ ООД изпълнението на строеж: Реконструкция и модернизация на „З.

**************, съоръжения, зеленина и обществено - обслужващи дейности, кв.1 по плана на ПППРЗ „******* в съответствие с условията на проведената обществена поръчка №***********, публикувана на 30.09.2014г. в АОП, инвестиционните проекти и количествените сметки на Възложителя, техническата оферта и ценовата оферта на изпълнителя, както и план - график за изпълнение на СМР, както и да заплати на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 127 429.10лв., представляваща дължимата мораторна лихва за периода 24.06.2017г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата 1 начиная от 24.06.2020г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е искът за заплащане на сумата от 392 955.71лв., представляващи стойността на изпълнени допълнителни и непредвидени видове и количества СМР, извън тези по КСС и Заменителни Таблици, подробно посочени по вид, количества и на стойност в съставения Констативен Акт №******** по същия договор за строителство, както и искът за заплащане на сумата от 119 633.18лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата от 392 955.71лв. за периода от 24.06.2017г. до датата на предявяване на иска.

О. П. е осъдена да заплати на „З. - **“ ООД сумата от 38 216.10лв. направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. „З. **“ е осъдено да заплати на О. П. сумата от 12 841.58лв. направени деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Против така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете – главен и акцесорен за сумата от 392 955.71лв., представляващи стойността на изпълнени допълнителни и непредвидени видове и количества СМР по Констативен Акт №******** по договора за строителство и за сумата от 119 633.18лв., представляваща обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „З. - **“ ООД. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място са наведени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковата сума се претендира на договорно основание и не е извършил преценка за приложението на института на гестията или неоснователно обогатяване.

Изложени са подробни доводи и съображения в тази насока. На следващо място оплакванията на жалбоподателя се свеждат до мотериалноправна незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Те са аргументирани с твърдения за неправилна преценка на окръжния съд, че процесните строителни дейности не са включени в обема и параметрите на обществената поръчка и са изложени подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с направените изводи в тази насока. Наведени са доводи, че процесните СМР 2 не представляват изменение на параметрите на договора, сключен по реда на ЗОП, а са такива СМР, изпълнени в обема и параметрите на обществената поръчка, с цел да бъде изпълнено проектното предназначение на обекта. Иска се отмяна на решението в обжалваната – отхвърлителна част и постановяване на друго, с което исковите осъдителни претенции да бъдат уважени изцяло – за сумата от 392 955.71лв., представляващи стойността на изпълнени допълнителни и непредвидени видове и количества СМР по Констативен Акт №******** по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020г., както за сумата от 119 633.18лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата от 392 955.71лв. за периода от 24.06.2017г. до датата на предявяване на иска.

Ответник – жалбата община П., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.

Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена искова молба от „З. - **“ ООД срещу О. П., с която е предявен осъдителен иск на договорно основание – чл.287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция за законната лихва от датата на предявяване на исковата молба и за лихва за минал период.

Исковата молба съдържа следните обстоятелства: Между ищеца – в качеството на изпълнител и ответника – в качеството на възложител, е сключен договор за обществена поръчка - Договор за строителство рег.

№******** от 17.11.2014г. , с предмет „Реконструкция и модернизация на З. гр.П.“. По отношение на спора, пренесен пред въззивната инстанция, се 3 твърди, че, във връзка с цялостното изпълнение на процесния договор, ищецът е изпълнил на обекта и допълнителни и непредвидени видове и количества СМР- извън тези по КСС и Заменителни Таблици. Същите са отразени в Констативен Акт №******** и са на стойност 392 955.71лв. Тези допълнителни работи са били установени в присъствието на лицето, упражняващо строителния надзор и проектанта и са изпълнени със знанието и съгласието на възложителя - О. П. с цел достигане функционалното предназначение на обекта, като са съставени Констативни актове – Обр.12 – за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. Ответникът по делото, в лицето на Кмета на О. П., отказва да подпише съставения и представен му Акт, явяващ се Протокол за изрично приемане на изпълнени СМР - по вид, количество и стойност. Счита, че за времето на забава на плащане на сумата от 392 955.71лв. се дължи и обезщетение за забава. При съобразяване на тригодишната погасителна давност се сочи размер на дължимото мораторно обезщетение за периода на забавата от 24.06.2017г. до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата молба - 119 633.18лв. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 392 955.71лв., представляваща стойността на договорени и изпълнени допълнителни и непредвидени СМР, извън тези по КСС и заменителни таблици, отразени в Акт №********, сумата от 119 633.18лв. – обезщетение за забава, считано от 24.06.2017г. - до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Исковата претенция се поддържа и доразвива с допълнителната искова молба.

С отговора на исковата молба ответникът - О. П., е оспорил предявената искова претенция. Възражението по основателността на иска /поддържано и в отговора на въззивната жалба/ се свежда основно до доводи, че включените в Акт №******** СМР не са възлагани по договора за обществена поръчка и водят до недопустимо, според ЗОП /отм./, изменение на договора. Освен липсата на възлагане, липсва и приемане на работата, доколкото Констативен Акт №******** не е подписан от възложителя. Възразява се, че не е доказана договорена цена на претендираните работи, а тази цена представлява промяна в предмета на договора. Акцесорната претенция за обезщетение за забава се оспорва не само поради недължимост на главното вземане, но и поради 4 ненастъпване на неговата изискуемост.

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с двете въззивни жалби, настоящата инстанция намира следното:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, свеждащо се до неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на правната квалификация на предявения иск. В съответствие с диспозитивното начало, визирано в чл.6 ал.2 от ГПК, исковата претенция правилно е разгледана на договорно основание въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявеното искане. Обстоятелствената част на исковата молба /раздел Б/ ясно сочи, че нарушеното и нуждаещо се от защита материално право се основава на договорно начало, а именно – „в изпълнение на постигнатите договорености и с цел достигане функционалното предназначение на обекта“. Това се извежда и от доводите, съдържащи се в исковата молба, че допълнителните СМР не водят до изменение на договора за обществена поръчка, сключен при специалните условия на ЗОП, тъй като изпълнението им е предвидено в инвестиционния проект и заповедната книга на обекта и имат за цел достигане функционалното предназначение на обекта, че без изменение на видовете и количества СМР, съгласно одобрения проект, възложената работа не би могла да бъде изпълнена съобразно параметрите на договора, при което следва отношенията между страните да се съобразят и регулират, по правилата установени с разпоредбата на чл.260 от ЗЗД. Това се извежда и от поясненията и уточненията, съдържащи се в допълнителната искова молба – изпълнението на въпросните СМР не нарушава параметрите на обществената поръчка, с цел достигане функционалното предназначение на обекта и не са допълнителни СМР, които да представляват промени на съществените параметри на обществената поръчка. Правната квалификация на договорно основание е определена с доклада по делото и по същата страната не е възразила. Фактът, че с доклада по делото и със самото решение е посочена обща правна квалификация за договорно неизпълнение – чл.79 от ЗЗД, а не конкретната за договорното правоотношение – неизпълнение на договор за изработка - чл.258 и сл. от ЗЗД, не води до порок на решението, при положение че съдът се е произнесъл по наведените в исковата молба обстоятелства.

5

За да отхвърли предявения на договорно основание иск, окръжният съд е приел, че процесните СМР не са изпълнени в рамките на правоотношението, възникнало по реда на специалния закон – ЗОП /отм./, че се касае за недопустимо изменение на договора, при което са налице съществени модалитети, включващи проектно - сметна документация, цени и т.н., като ищецът не може да претендира суми, въз основа на недопустимо изменение на договора, сключен по реда ЗОП. Изводите на първостепенния съд в тази насока не се споделят от въззивната инстанция по следните съображения:

Неспорно между страните по делото е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение помежду им, обективирано в договор за строителство №********г., притежаващ правните характеристики на договор за изработка, сключен при специалните условия на ЗОП /отм./. Съгласно раздел първи „Предмет на договора“, чл.1.1, ответникът, в качеството на възложител, е възложил на ищеца, в качеството на изпълнител, да изпълни обществена поръчка с предмет „Р и м. на З.“ – гр. П., в съответствие с условията на обществената поръчка, инвестиционните проекти и количествените сметки на възложителя, техническата оферта и ценовата оферта на изпълнителя, както и план-график за изпълнение на СМР. Както се посочи, договорът за изработка е сключен по реда на Закона за обществените поръчки – като към релевантния за спора период е действал ЗОП – ДВ бр.28/2004г., отм – ДВ бр.13/2016г. Т.е. – правопораждащият юридически факт е със сложен фактически състав – едностранна търговска сделка – договор за изработка, за условията и реда за сключването на който и за действието на който, са приложими специални правила – тези по ЗОП /отм./.