Определение № 4135 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4135 гр. София, 18.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002101262 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. Х. Б., В. А. Б., Х.В. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С. Ъ., чрез адв. Е. Б., и на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД, представлявано от юрк. К. И., срещу въззивно решение № 982/ 03.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 40/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 901004/23.08.2021 г. по гр.д. № 265/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 432 КЗ да заплати на жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на загиналия при ПТП на 07.06.2018 г. А.В. Б., както следва: на Д. Б. (майка) и В. Б. (баща) по 130 000 лв.; на Д. Ц. (приятелка, съжителстваща с починалия) – 50 000 лв.; на Х. Б. (брат), на М. Б. (баба) и Ю.

Ъ. (баба) по 5 000 лв., със законната лихва върху главниците за периода от 28.06.2018 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са исковете за разликите до присъдените с първоинстанционното решение размери, съответно: до 50 000 лв. за Х. Б. и до по 30 000 лв. за М. Б. и Ю. Ъ..

Решението на окръжния съд е потвърдено в отхвърлителните му части до предявените с исковата молба размери, съответно: до 200 000 лв. за всеки от родителите; до 100 000 лв. за Д. Ц.; до 50 000 лв. за брата на починалия и за 1 двете му баби.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ответника в частите му, с които исковете за неимуществени вреди са уважени за сумите от по 80 000 лв. за Д. Б. и В. Б., и по 5 000 лв. за Д. Ц., Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ..

Решението е постановено при участието на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД - трето лице помагач на страната на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД.

Касаторите Д. Б., В. Б., Х. Б., Д. Ц., М. Б. и Ю. Ъ., чрез адв. Е. Б., обжалват решението в отхвърлителните му части по претенциите за неимуществени вреди.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на касаторите се сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател; 2) следва ли съдът при определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията по т. II на ППВС № 4/1968 г. и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението; 3) следва ли съдът да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, икономическата конюнктура в страната и промените на обществено-икономическите условия;

4) при определяне на справедливо по чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди по предявен пряк иск срещу застраховател, може ли да се говори за неоснователно обогатяване и това критерий ли е за справедливост; 5) какви са критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.; 6) какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ е изградило с 2 починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба; 7) в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да се признае правото на обезщетение; 8) какво следва да е съдържанието на мотивите към въззивното решение по смисъла на чл. 272 ГПК; 9) следва ли мотивите на съдебното решение да са точни и ясни и да отразяват обсъждането на всички доводи и възражения на страните. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. К. И., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С допълнителна молба касаторите са направили искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, касаещи тълкуването на Директива 2009/103/ЕО и Директива 2012/29/ЕС, а именно: 1) засяга ли се полезното действие на член 3, първа и втора алинея от Директива 2009/103/ЕО от обстоятелството, че държава-членка не е приела изричен нормативен акт, с който да се определи обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди и кръга на лицата, които имат право да получат такова обезщетение; 2) следва ли член 2, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да установи процедури за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в Директивата и за определяне на това кои членове на семейството имат приоритет във връзка с упражняването на правата, установени в директивата чрез задължителна съдебна практика или с оглед на принципа на правната сигурност и задължението за правилно транспониране на директивата държавата-членка следва да приеме нормативен акт; 3) следва ли съображение 19 и член 2, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС и член 9 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държава-членка има право да ограничава броя на членовете на семейството чрез въвеждането на критерии, на които същите трябва да отговорят, различни от роднинската им връзка с жертвата; 4) ако отговорът на предходният въпрос е положителен, следва ли съображение 19 и член 2, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС и 3 член 9 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държава-членка може да ограничи броя на членовете на семейството, които имат право на обезщетение: или чрез ограничаване на лицата с оглед на по-близката или подалечната роднинска връзка с жертвата; или чрез въвеждането на критерии, чрез които може да бъде намален броят на лицата от един и същ роднински кръг (например, чрез въвеждането на изискване за „изключително силна и трайна емоционална връзка с починалия“); или държавата-членка може да използва едновременно и двата критерия.

„Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията на Д. Б. и В. Б. за разликата над 80 000 лв. до присъдените им по 130 000 лв., както и в частта, с която е уважена претенцията на Д. Т. Ц. за разликата над 5 000 лв. до присъдените й 50 000 лв.

В изложението си жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1) кои са критериите и обстоятелствата, които следва да се отчетат при определяне на справедливия по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък; трябва ли като критерий да се имат предвид и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност, като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП; 2) следва ли да се отчете съпричиняване на вредите от страна на загиналия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника и са налице събрани доказателства във връзка със съпричиняването пред първата инстанция; 3) длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе в мотивите на решението си по направеното от ответника възражение за независимо съизвършителство, въведено и като предмет на въззивната проверка. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по жалбата са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационния 4 контрол. Претендират разноски.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че във връзка със станалото на 07.06.2018 г. ПТП в с. Tърън, Община Смолян, при което е загинал А.В. Б., спорът между страните във въззивната инстанция е само относно размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

По този въпрос е посочил, че с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНТГК на ВКС е изменено разбирането за кръга лица, които са активно легитимирани (съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.) да претендират обезвреда за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък. Обезщетение може да получи и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В случая съдът е посочил, че от събраните гласни доказателства по делото се доказва „наличие на отлични братски взаимоотношения между загиналия и брат му Х. и характерни за степента на родство страдания на преживелите внука си баби – М. и Ю.“, но „не са доказани изключителни обстоятелства, обосноваващи много силна емоционална връзка между загиналия и посочените лица“. Възпроизведените от свидетелите житейски обстоятелства, характеризиращи взаимоотношенията между тези ищци и загиналия, и начина на понасяне на трагичното събитие са в рамките на характерните за съответните родствени връзки отношения на братска любов и привързаност, съответно – страдание за загубен внук. По тези съображения е прието, че исковете на Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ. над сумите от по 5 000 лв. ( за които решението не е обжалвано) и до уважените, респ. и до предявените размери, са неоснователни.

Спрямо родителите на загиналия и приятелката му Д. Ц. е прието, че определените от първата инстанция размери на обезщетенията са 5 справедливи. Посочено е, че загиналият е бил пълнолетен, живеел е отделно от родителите си и заедно с ищцата Д.Ц., с която имал намерение да създаде семейство. Въпреки това, връзката с родителите и останалите членове от разширеното семейство била запазена, изпълнена с обич и взаимна помощ.

Страданията на родителите при загуба на дете са винаги големи, без значение на възрастта му; а връзката на загиналия с приятелката му, според гласните доказателства, била като между „сродни души“. С тези мотиви съдът е приел, че определените от първоинстанционния съд обезщетения за родителите (по 130 000 лв.) и за приятелката на загиналия (50 000 лв.) са справедливи.

Размерите им били съобразени с естеството на отношенията, страданията на ищците и икономическата конюнктура към момента на увреждането. По възражението за съпричиняване на вредите, заявено от ответното дружество с отговора на исковата молба и поддържано във въззивното производство, решението не съдържа мотиви. В постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение, искането на страната за допълване е оставено без уважение, като е посочено, че след като размерите на обезщетенията са определени без приспадане на суми, то се „предполага, че съдът не е възприел направените от ответника правоограничаващи възражения за съпричиняване на вредите“.